До Римската стена в София се крие малък рай на какаото във всичките му форми - както за хапване, така и за пиене. Негови създатели са Антон Кринчев, Мария Христова и Анна Желязкова от Ямбол.
Годината е 2015, когато Антон и Мария решават, че работата в офис не е за тях. Докато са на Френската ривиера разбират, че им се работи на брега на морето и така тръгват на път към Югоизточна Азия. Първата им дестинация е Тайланд заради евтините самолетни билети.
„Бяхме много време в Тайланд, Камбоджа, Лаос и най-много останахме във Виетнам. Отворихме бар с Мария, тогава като го отваряхме беше първият бар за захарна тръстика, може би, в света. Впоследствие този бар се превърна в първия български вегетариански ресторант във Виетнам. Това правих, една година правих български манджи на виетнамците“, разказва Антон Кринчев.
След тези скитания по света се обръщат и към какаото. Избира го половинката на Антон - Мария, след като чиракува на шоколатиер в Северна Ирландия. Седем години по-късно вече имат собствена малка шоколадова фабрика.
Антон, Мария и Анна не просто продават и приготвят какао. Самите те го обработват и се съгласиха да ни покажат как се случва магията.
„Процесът започва от джунглите и във фермите, в които се гледа какао. Това е сурово, ферментирало вече, изсушено какао, ние го взимаме и на тази маса започваме първия процес, който ние го наричаме чистене. Тука е забавен момент понеже може да се намират най-забавни, интересни предмети. Намирали сме играчки от по-малки деца, които са си играели при пакетирането“, казва Антон.
След като бъде почистено, на какаото му предстои да бъде изпечено.
„Тази част от процеса е важна, защото всъщност прави какаото по-вкусно и също така се отърваваме от патогени или някакви бактерии, които може да идват с него“, казва Мария Христова.
Веднъж щом бъде изпечено, какаото се мели, за да може малко по малко да се превърне в шоколад.
За да се обучат на тези техники и тайни на какаото, Антон, Мария и Анна пътуват из джунглите на Централна америка през 2018 година, където добиват безценен опит от местните майстори.
„Когато решихме да се занимаваме с какао си казахме, че трябва да отидем, да се запознаем с фермерите, да видим целите процеси. Тръгнахме първо към о-в Гренада, там изкарахме два месеца и после бяхме в Мексико, а после в Гватемала. В Мексико вече с Мария бяхме в академия за правене на шоколад“, разказва Анна Желязкова.
За разлика от мексиканците, нашите ямболски шоколатиери превръщат какаото в шоколад не на ръка, не с дървена бъркалка, а с камък.
„Това се нарича меланжор или каменна мелница. Каменната мелница си е старовремският, европейски вариант за правене шоколад. Тук се мели между 24 и 40 часа до превръщането на какаовите парченца във фин, млечен шоколад“, допълва Антон.
Тримата авантюристи разказват, че българският пазар малко по малко се открехва за новите вкусове, но все още получават забавни въпроси за напитката.
„Ако изпия 100% чаша какао, ще стъпвам ли в облаци, ще ми стане ли нещо, ще ми се разтупа ли сърцето. На няколко пъти ми се е случвало да чуя: „Този шоколад да не идва от Марс, той е по-скъп от свинското“, разказва Антон.
Заедно тримата откриват сладката страна на живота в леко горчивия вкус на какаото, а големите мечти се побират в малките чаши, пълни със споделено удоволствие.