Историята на шоколада датира от поне три хиляди години. Създаването му от какаови зърна може да се проследи до древните маи и дори по-рано - до древните олмеки от Мексико. Тогава едва ли са го почитали в един определен ден от годината, но модерните хора му отдават заслуженото всяка година на 7 юли.

Когато днес чуем думата „шоколад“, представяме си сладки бонбони или пищни трюфели. Но това няма нищо общо с какаовото изкушение от миналото. През вековете шоколадът е бил горчива напитка, а не сладка, богата и пищна откъм вкусове.

Кой е изобретил шоколада?

Той се прави от плодовете на какаовите дървета, които са родом от Централна и Южна Америка. Плодовете се наричат шушулки, като всяко от тях съдържа около 40 какаови зърна. Тези зърна се сушат и изпичат, за да се получат годни за консумация какаови зърна.

Не е ясно точно кога какаото се появява на сцената или кой го е изобретил. Според Хейс Лавис, който е куратор в музея „Смитсониън“, по древните гърнета и съдове на олмеките са открити следи от теобромин - стимулиращото съединение, намиращо се в шоколада и чаята.

Снимка: Reuters

Смята се, че около 1500 година преди Новата ера олмеките са използвали какао за създаване на церемониална напитка. Въпреки това, тъй като те не са запазили писмена история, мненията се различават дали са използвали какаови зърна в своите смеси или само пулпата на какаовата шушулка.

Предаване на знания и умения

Олмеките несъмнено са предали знанията си за гъстата какаова напитка на маите от Централна Америка, а те не просто са консумирали шоколад, но са го и почитали. В писмената история на маите се споменава, че черната напитки се използват при празненства, за финализиране на важни сделки, както и по време на церемонии.

Въпреки значението на шоколада в културата на маите, той не е бил запазен за богатите и могъщите, а е бил лесно достъпен за почти всички. Домакинствата са се наслаждавали на шоколада в края на всяко хранене. Става дума за гъста и леко лята напитка, защото се приготвяла от стрити на прах какаови зърна, люти чушки, мед и вода.

Снимка: iStock

Ацтеките издигнали възхищението от шоколада на друго ниво. Те вярвали, че какаото им е дадено от техните богове. Подобно на маите, те също са се наслаждавали на напитката, без значение дали и топла или студена. Те я сервирали в богато украсени съдове. Любопитното при тях е, че са използвали какаовите зърна като валута - за да си купуват храна и други стоки. В културата на ацтеките какаовите зърна се считат за по-ценни от златото, а владетелите ги използвали като афродезиак.

Испанският горещ шоколад

Има противоречиви данни за пристигането на шоколада в Европа, въпреки че учените отдавна са се договорили да приемат, че той е влязъл на Стария континент през пристанище в Испания. Според една история Христофор Колумб открил какаовите зърна, след като прехванал търговски кораб на пътуване до Америка и така внесъл ценната стока в Испания през 1502 г.

Друга история гласи, че испанският конквистадор Ернан Кортес лично се запознал с шоколада, докато бил на гости в кралския двора на Монтесума (император на ацтеките). При завръщането си в родината той носел какаови зърна и запознал сънародниците си с добре пазената тайна за приготвянето на черната гъста течност.

В трета история пък се твърди, че испанските монаси, които са посетили гватемалските маи през 1544 г., са внесли какаовите зърна, за да ги подарят на крал Филип II.

Без значение как шоколадът е стигнал до Испания, в края на 1500 г. той вече е бил много обичан в испанския кралски двор и започва да внася за масова консумация от населението през 1585 г. Междувременно и други европейски страни - като Италия и Франция, също научават за шоколада от мореплавателите до Централна Америка.

Скоро шоколадовата мания се разпространи в цяла Европа. Заради голямото търсене на шоколад се появяват и какаовите плантации. Появяват се и първите модерни шоколадови къщи в Лондон, Амстердам и други европейски градове.