"Човек е това, в което вярва" са думите на Антон Павлович Чехов, които редица руски писатели, независими режисьори и културни дейци повтаряха по улиците и големите площади през първата седмица на войната. До 6 март, когато със закона за т. нар. дезинформация Кремъл затегна хватката около хората на изкуството в страната. Много от тях бяха принудени да напуснат родината си, други обаче останаха.
Москва не вярва не само на сълзи, но и на протести. Докато улиците и стават все по–празни, а виковете "Нет войне" отекват в полицейските управления, редица руски интелектуалци напускат редакциите, студиата, театрите и сцената, за да заминат там, откъдето изкуството им може да бъде чуто.
Алексей Красовский
Заради антиправителствения филм "Празник" режисьорът и сценарист Алексей Красовски попада още през 2019 г. във всички възможни черни списъци на родината си. На 25 февруари заминава с последния възможен самолет за Истанбул. Ден по-късно на вратата на родния му дом полицаите изписват Z: символ превърнал се в емблема на военните действия от последните седмици.
„Буквата Z на вратата ми е знак за това, че съм от хората, които не са гласували за Путин и искат повече свобода от тази, която им предоставя държавата. Сега ние сме врагове на руския народ. Тези надписи са добро психологическо оръжие от страна на държавата“, разказа той.
Алексей не знае какво ще е бъдещето му.
„Не разбираме как да помогнем и на кого, голяма част от нас вече остават без пари, нямат контакт с родителите и приятелите си. Но ще бъда оптимист, правя всичко възможно да работя по правилния за себе си начин, бил съм винаги честен с моята публика. Това е разликата между правителството и хората като нас, Путин никога не е бил честен с хората на Русия и когато публиката го разбере, ще види истинската картина“, заяви още режисьорът.
Леонид Шмелков
Професорът по анимация в Академия по визуални изкуства в Москва Леонид Шмелков заминава със семейството си за Шри Ланка малко преди началото на войната. Днес за него обратният път в родината му е невъзможен.
„Всеки ден е по-труден и по-труден, няма самолети, картите ни за разплащане не работят, всичко е блокирано. Уплашен съм, защото в студиото ми работят много млади хора, които са готови на всичко да протестират. Истинският проблем е, че голяма част от хората, живеещи в Русия, наистина вярват, че нормално да има война, да бомбардираме нашите съседи. Дори и да си на улицата, всеки полицай може да те спре и да прочете съобщенията на телефона ти. Аз съм отговорен за студентите си, една от тях дори е в ареста за месеци, защото просто беше активен гражданин и протестираше срещу войната. Затова моето мнение е, че нищо няма да бъде променено от улицата, от протестите“, смята той.
Лариса Малюкова
Изкуството и свободата на словото. За второто в Русия в момента остава само едно издание: независимият руски вестник "Новая газета", който още на първия ден от войната излезе с корица осъждаща настъплението на Русия. Преди седмица главният му редактор и носител на нобелова награда за мир Димитрий Муратов обяви, че редакцията спира да пише за войната, но не съвсем.
„Имахме две възможности - да пишем за войната в едно издание и след това щяха да ни затворят задължително, но около 94% от читателите ни се обединиха за продължаването на „Новая газета“, така че решихме да пишем за всички млади хора които излизат на улицата и влизат в т. нар „забранени списъци“, биват изпратени в затвора. Затова сега пишем, както беше по времето на СССР, намираме специални думи, с които описваме ситуацията, използваме синоними, все едно разказваме басните на Езоп. Език, чрез който читателите ни разбират каква е нашата ясна позиция и за какво пишем. Много е трудно, но съм горда, че оставаме верни на истината“, заяви редакторът Лариса.
По думите ѝ пропагандната машина на телевизията е накарала много хора да мислят, че в момента Русия се грижи за осигуряването на световния мир.
„Последната ми статия беше за това как балетът "Лебедово езеро", безспорно един от символите на Русия, доброто и лошото, по телевизията винаги сме изпращали нашите управници с балета "Лебедово езеро", затова реших да пиша за него. В тази трудна ситуация дори не е сигурно, че балетът ще звучи отново. Тази ужасна антиутопия, в която живеем, написаните думи не стигат, няма прогноза за утре. Утре може да се събудим и да прочетем, че вече "Новая газета" я няма и това ще бъде напълно нормално“, добави тя.
