Чудесата на детското слово: Писателят Барт Муярт в България

„Обичам да колекционирам керамични и метални ръце от антикварни магазини. Дори намерих в антикварен магазин тук в София две метални ръце от 70-те. А защо ми харесва да колекционирам ръце? Много често хората са тихи, затова се вглеждам в езика на тялото.“

Да успееш чрез българския език: Историята на Изидора Анжел, която превежда родни автори в САЩ

Тя заминава за Чикаго като тийнейджър, но българското слово остава нейният живот

Това каза в специално интервю пред bTV световноизвестният детски писател Барт Муярт, който гостува у нас за първи път.

„Ръцете казват много за човека, как изглеждат, как конкретният човек ги държи, затова от много ранна възраст се научих да наблюдавам движението на ръцете си, самият аз доста мълчах. Бях най-малкият от седем братя и нямах много възможност да говоря“, обясни той.

Писателят призна, че родителите му не са имали възможност да му четат много детски книги.

„На горния етаж в нашата къща имаше един син сандък пълен с книги. Книжките си бяха там, но баща ми нямаше време да ни чете. Всяка неделя обаче татко вземаше по някоя книга от този сандък и по време на разходката към поляните започваше да преразказва майсторски някоя история. Спомням си, може би съм бил около шестгодишен, и веднъж се изкачихме до едно дърво. Тогава той ми каза, че вътре в дървото живеят малки гномчета и ако съм достатъчно тих, ще мога да ги чуя“, разказа писателят.

„Задочна България“: Къде е „Кварталът на писателите“ в София?

Нашият гид из историческите кътчета е Виктор Топалов

Той обясни, че е това е едно от първите детски чудеса, които са го провокирали да пише.

„Около осемгодишен, започнах да рисувам истински чрез думите - например рисувам куче и после се опитвах да намеря най-подходящите думи, които го описват. После рисувам басейн, слънце, магазин. Така започна всичко, много се забавлявах. Започна като игра на дете с писалка“, обясни Муярт.

Книгата „Възкресения“: Какво обединява разказите на 12 български автори?

Противоположно на очакванията, заглавието на книгата не се свързва с традиционния Великден

„Едва след публикуването на първата ми книга разбрах отговорността, която нося като писател на книги за деца. Приключих я на 15, но успях да я публикувам след като завърших пълнолетие, тогава ме нарекоха за първи път и детски автор“, сподели още той.

„Беше странно за мен, защото докато пишех, изобщо не приемах историите ми да бъдат специално адресирани за деца. Приемам себе си като писател на всяко едно поколение, което се припознава в невинните ми разкази. Детският глас в мен не изчезва, но посланията ми са за всекиго“, допълни писателят.

Целия разговор със световноизвесният детски писател Барт Муярт гледайте във видеото.