Наша сънародничка успява на американския пазар не с друго, а с българската литература. Тя превежда родни автори на английски език, а живее в САЩ от тийнейджърска възраст. Колко силни са думите и каква е историята на успеха зад граница?
Изидора Анжел е български преводач и писател, който пише своята история отвъд Океана. Живее в Чикаго, където превежда българска литература за американския пазар. Заминава за Северна Америка още преди да навърши пълнолетие.
-
3 мин.Румен Радев обяви кога свиква 50-ото Народно събрание -
2 мин.ГЕРБ-СДС покани на срещи всички партии, които влизат в новия парламента -
5 мин.Десислава Иванчева: Все още съм в затвора, в сряда тръгвам с автобуса обратно за Сливен -
1 мин.Мъж и жена се удавиха в Бургаско -
3 мин.Убийство с особена жестокост: Предадоха Рангел Бизюрев на съд за Димитър от Цалапица -
10 мин.Там, където се роди „Величие“: „Исторически парк“ не е просто място за забавление, а идеология
-
3 мин.Румен Радев обяви кога свиква 50-ото Народно събрание -
2 мин.ГЕРБ-СДС покани на срещи всички партии, които влизат в новия парламента -
5 мин.Десислава Иванчева: Все още съм в затвора, в сряда тръгвам с автобуса обратно за Сливен -
1 мин.Мъж и жена се удавиха в Бургаско -
3 мин.Убийство с особена жестокост: Предадоха Рангел Бизюрев на съд за Димитър от Цалапица -
10 мин.Там, където се роди „Величие“: „Исторически парк“ не е просто място за забавление, а идеология
Изидора Анжел: Самата аз дойдох в САЩ на 12 години, но още тогава започнаха писателските дейности. Това бяха началото на 90-те години, когато още нямаше интернет, нямаше Скайп, дори Америка не можеше да се набира директно от София тогава. Ние бяхме в западните покрайнини на Чикаго. Няма нищо общо с центъра на София, където животът цъфти постоянно.
Толкова безгрижна ли е американската мечта, колкото изглежда в България, толкова бляскава ли е всъщност?
Изидора Анжел: Мисля, че митът за американската мечта отдавна се разби. Американската мечта на българина е да работи в Америка, а лятото да е в България. Всички обичат да се прибират лятно време, за да бъдат с приятелите и роднините.
За тези 10 години, в които превежда българска литература в САЩ, Изидора Анжел успява да преведе три български книги – сборника с разкази „Кедер“, романа на Рене Карабаш „Остайница“, романа „Една и съща нощ“ на наскоро напусналия ни Христо Карастоянов. Писателката и преводач печели редица престижни награди за превод.
Как успявате там, как се задържате на пазара, все пак конкуренцията е огромна, а вие се занимавате с литература, която не е толкова масова?
Изидора Анжел: Аз съм може би единствената, която в момента живее в САЩ и се занимава с превод от български на английски, всички други са в България.
Какво Ви коства именно това?
Изидора Анжел: Не гледам на нещата от гледна точка на какво ми коства. Разбира се, това е едно безкрайно време и усилия, в които се опитваш да задвижиш нещо, което не всеки го интересува. Действително е много трудно човек да се издържа от писане и от превод, но повечето преводачи преподават някъде. Не съм в тази сфера, занимавам се с маркетинг и реклама.
След успеха на Георги Господинов и книгата му „Времеубежище“ стана ли по-лесно да се издават български автори зад граница? С какви проблеми се сблъсквате днес?
Изидора Анжел: Проблемът е следният. При най-големите издатели не можеш да стигнеш, без да имаш агент. По-малките издателства казват: „О, да, това звучи много интересно, това е супер книга, хайде да я издадем. Има ли пари от България, които вие може да осигурите?“ Моята мечта и моята визия е точно тези пречки и бариери да не съществуват.
Проведохме разговора с Изидора Анжел в най-светлите дни за българската култура - навечерието на 24 май. Въпреки че от дълги години живее в САЩ и се издържа предимно от маркетинг, българското слово е нейният живот.
