Поредната човешка и истинска история на човек, който е част от „Анонимните алкохолици”. Този път тя е на Давид, който казва, че е живял без любов, но с алкохола.
„Дойдох за пръв път в „Анонимните алкохолици” и си мислех, че съм напълно трезвен. Аз си живеех с тази идея, защото не бях употребявал алкохол от 5 години, преди да дойда на първата си сбирка. По време на моя сух период, когато не пиех алкохол - той беше почти 7 години. Първо 2 години, след това имах един пробив само с една ракия, после още 5 години имах сух период“, разказва Давид.
Той казва, че собственият му баща е починал от алкохол, но преди това успял да разбие семейството и бизнеса си.
„Майка ми ми казваше като се върна от някъде почерпен: „Като пиеш алкохол, погледът ти, маме, се променя. Не си същият, разбираш ли? Като баща ти, по същия начин си и ме плашиш“, споделя мъжът. Той признава, че се ядосвал на майка си и не вярвал на това, което тя му казва.
„Сложих си го като обица на ухото, въпреки че не си признавах пред майка ми, че имам проблем“, споделя Давид.
„Взех да ходя някъде и да си казвам: „Сега няма да пия три месеца“ примерно, окей. Не пия три месеца. Първо ми е тегаво, безсмислено, стискам зъби, изкарвам. После си казвам: „Сега ще почна отначало!“ и викам един приятел да излизаме и си казвам: „Той като си поръча бира и аз ще си поръчам бира“. Той отпива от бирата и аз отпивам от бирата, за да може да се науча да пия като него“, казва Давид.
Въпреки желанието, Давид казва, че в тези моменти му е било по-лесно да не пие въобще.
„Почнех ли да пия, почваха лошите емоции, черните мисли, безсмислеността на живота, желанието и смисълът да е в алкохола. И най-вече нещата, които започнаха да ме стряскат, че аз започнах да правя същите глупости, които правеше баща ми.
Започнах да се държа егоистично с приятелката си, да ѝ изневерявам, да не я уважавам, да я пренебрегвам, да ѝ викам.
Тя ме остави и слава Богу, че ме е оставила да не се мъчи, а и аз да разбера, че не е правилен пътят“, казва Давид.
„Тогава почина баща ми. Беше ми много кофти и си викам: „Защо, Господи, така правиш света черен?“ Много добре се получи да видя, че не съм на правилния път, че аз съм тръгнал по същия път и си мислех че е глупак, а аз правя същите неща въпреки, че не се имам за глупак, защото това е болест. Това го правя без да осъзнавам, че не съм прав“, казва Давид за най-черния период в живота си.
Тогава решава да спре да пие, което му коствало много дълги нощи неспане. Не можел да се концентрира, да заспи и ходел да тича.
„Живеех в Студентски град и тичах в НСА по 3-4 часа, за да мога от умора някакси да припадна в леглото. И то това продължаваше няколко часа, и след като се събудя пак се почваше“, казва Давид.
„Реших да избягам в Щатите. Започнах една, втора, трета работа заех си цялото време и глава с работа, за да не мисля за друго. Ами оказа се, че и там съм същия луд. Аз смених обстановката, ама тя главата си дойде с мен и там имаше проблеми с властите.
Аз тогава не знаех, че има сух алкохолизъм, че проблема не е само в пиенето, че проблемът е егоизъм и егоцентризъм и не знаех, че аз това пиене скоро ще го заместя с други неща“, казва Давид.
Казва, че не изпитвал радост, не изпитвал любов.
„С няколко изказвания тук, от мои събратя, които бяха пили много повече от мене. Отбелязвам, че аз не бях пил толкова, само защото баща ми почина от алкохол и ми направи това показно. Бяха пили много повече от мен, по 30 години алкохол. Тези хора имаха семейства, говореха си с майките, с дъщери със съпругите си, имаше любов при тях. Аз се бях изпокарал с майка ми, с жените не можех да се разбера въобще и т.н. Бях станал един единак, съдружникът ми ме беше напуснал, преди няколко месеца и съквартирантът ми си беше тръгнал от нас. Въпреки, че той живееше вкъщи на много малък наем, предпочете да живее другаде на много по-голям наем. Само и само да не живее с ненормалник като мен“, казва Давид.
Казва, че хапчетата не помагат, защото проблемът е душевен и той се решава с духовна програма. И така открива „Анонимните Алкохолици“.
„Спокоен съм, на сбирка съм, чакам дете и съм сгоден. И аз не можех да си представя, че това може да ми се случи, само за 2 години и половина в тази програма. Стига да искам и да имам желание и добронамереност и готовност да мина тая програма. Тя преобръща живота ми, по тоя начин ме промени и мен, а аз съм много благодарен, че днес съм тук“, казва Давид.
