"Тази неделя" стартира една специална поредица. Екипът на предаването влиза в сбирка на "Анонимни Алкохолици“.
Всички истории са истински, но всички имена са измислени, заличени са лицата, променени са гласовете на интервюираните, за да уважим желанието на нашите домакини.
Световната здравна организация определя алкохолизма като болест, не прсто като "морална слабост".
„Какво е „Анонимни алкохолици“? „Анонимни алкохолици“ е братство на мъже и жени, които споделят по между си своя опит, сила и надежда, за да разрешат общия си проблем и да помогнат на други да се възстановят от алкохолизма. Единственото изискване за членство в „Анонимни алкохолици“ е желанието да се спре пиенето“, обяснява водещата на срещата.
"Будех се абстинентен, без желание, без хобитата ми"
„Но каква е моята история по-назад. Моят баща, той почина от алкохол. И преди да почине, естествено, разби семейството си всичко и т. н. Нали в живота общо взето съм видял един пример, който съм благодарен за него, защото ми даде ранни индикации, когато аз взех да се държа по съшия начин. Докато баща ми изневеряваше, биеше майка ми, съсипваше си бизнеса, правеше глупости. Аз си мислех, че той е просто много глупав човек, защо го прави? Тогава бях малък“, разказва Йоан, един от присъстващите мъже.
„След това разведоха се нашите, отидох в друг град и т. н. Аз взех да ставам тийнейджър, почнахме да излизаме, почнах и аз да употребявам алкохол с другите, не повече от другите. Но правех глупости. Действаше ми зле. Будех се с времето все по… на другата сутрин абстинентен, без желание, без хобитата ми. Спряха да са ми интересни и просто“, продължава разказа си мъжът.
„Трябваше да стискам зъби за определен период от време, докато ми се наместят емоциите и не знаех за какво е това. Всички казваха махмурлук, но моето не беше това. Този махмурлук ме правеше злобен, недоволен на другия ден, нещастен, без абсолютно никакъв смисъл в живота и единственото нещо беше кога ще дойде другия петък да направим едно събиране. Живота почна да става от петък за петък, правихме купони в нас и в съседите. И се пиеше“, споделя Йоан.
"Мислех, че човек сам пожелава да е нещастник"
„И са такива, защото така искат. Самият аз не знаех, че това е болест, самият аз не знаех и си мислех, че това е морална категория, че е нещо, което човек сам пожелава да бъде такъв нещастник. Да бъде такъв, да подава ръка да проси, само и само защото не му се работи да си губи времето по цял ден и си сипвах 100 гр 12 годишно уиски и болестта ми тогава ми позволи, вечерно време да пия само по 100 гр“, разказва Давид за пристрастяването си към алкохола.
"Нараних много хора с поведението си, с пиенето"
„При мен така се развиваше болестта, после имаше един луд период, Както казваше един мой приятел пием по едно кило водка и ставаме Пабло Ескобар и така няколко годинки. Нараних много хора. Нараних много хора с поведението си, с пиенето си“, казва Петър.
"Забременях и пиех през цялата бременност"
„Това, че вече съм на чист спирт и това не е защото нямам средства, а защото вече търся изключително бързо ефекта от алкохола и казвам е сега само да се оженим и спирам. Само да забременея и няма повече да пия и сега само да дойде първи и край. Разбира се нищо от това не се случваше, забременях и пиех през цялата бременност. Родих и нямах кърма, тоест тука има тука няма и накрая спря“, разказва Мария.
"Трябваха ми 33 години, за да скъсам с алкохола"
„Изведнъж пораснах, изведнъж си реших всички проблеми, изведнъж преодолях болезнената си чувствителност. После се превърна в хипер болезнена, но за мен алкохолът беше първата ми голяма истинска любов, която ме докара почти до самия край. Аз от много други неща се лиших през живота си и с много неща се простих и разделих, но с алкохола ми трябваха 33 години, за да скъсам с него. Това беше най-фаталната ми обсесия, най-голямата ми любов, най-дълго продължилата ми връзка. Бях готов на всичко за тази връзка. Не знаех защо така. Не харесвах себе си, исках другите да ме харесват, защото тогава щях да се чувствам спокоен. Щом другите казват, че е така, значи аз наистина съм така“, казва Лука.
"Сутрин другите се редяха за кафе, аз - за алкохол“
„Беше ми трудно изобщо да функционирам. Вече знаех, че трябва да го спра нали… Знаех, че той ми е проблема. Алкохола ми е проблема, понеже то ми се гадеше от него. Мразех това, че трябва сега да пия, но пък не можех без да пия. Не знаех как да живея без да пия, смисъл аз можех да живея само пиян. А и бях натрупал така доста проблеми. И само алкохола ми помагаше не да ги забравя, а да ги приемам по-спокойно. И си викам сега какво пък толкова. Сега това онова. Дължах пари на всеки, който познавам и започнаха проблеми. Но като се напиех не ги мислех толкова. И знаех просто, че трябва да спра. Знаех, но не знаех как, защото беше много по-силно от мене. Така като гледах хората сутрин да пият кафе или да се редят по магазинчетата за кафе, аз се редях за алкохол естествено, но ми беше много странно как хората стават да пият кафе сутрин, закусват и деня им преминава“, споделя на срещата Матей.
„Отиват на работа, нали по в сивото, аз не мога да стоя в сивото. Да ми е еуфория, да ми е интересно. Да става нещо. Не можех просто ей така, нали, да пия кафе, да отида на работа това ми беше безумие. Просто не го приемах като нормален живот това. Като започнах тази програма, няма да забравя първото ми утро, когато се събудих, понеже аз бях малко стреснат. Но винаги си спомням въздуха, който усетих. Аз не го бях усещал този въздух поне 10 години. На утрото – аз така си го описвам. Просто усетих утрото и разбрах просто, че това е моето. Че искам да съм трезвен и така започнах вече да работя по програмата“, допълва Матей.
В следващите издания на „Тази неделя“ ще разкажем всяка от изключителните житейски истории, които сега само маркирахме. Алкохолизмът е болест, и борбата не е само за болните, но и за техните близки. Има изход, има и помощ.
