През 50-те години на миналия век едно решение на Световната здравна организация променя хилядолетната представа на човечеството за алкохола. Учените признават, че пристрастяването не е морална слабост, а заболяване – хронично, рецидивиращо, прогресивно и потенциално смъртоносно. Алкохолизмът е болест на мозъка, която засяга психичното и телесното състояние, социалното функциониране и ценностната система. Над 200 хиляди българи и техните семейства се борят с алкохолната зависимост.
Науката е доказала, че алкохолизмът се развива, заради генетична особеност - едни пиещи стават алкохолици, а други – не. Световната здравна организация определя като злоупотреба всяко количество алкохол над една малка ракия, една чаша вино или една малка бира на денонощие. Между 5 и 8% от пиещите стават зависими.
„За да се развие това заболяване, са нужни два фактора. Единият със сигурност е някакво генетично предразположение и другият е консумиране на големи количества алкохол”, разказва директорът на Държавната психиатрична болница за лечение на алкохолизъм и зависимости Владимир Николов.
Една от най-разпространените мрежи за взаимопомощ е „Анонимни алкохолици”.
„Анонимни алкохолици” не е религиозна структура, но се уповава на вярата. Началото поставят борсов посредник и хирург през 1935 година в Съединените щати – тогава безнадеждни алкохолици. Сега мрежата съществува в 150 държави и се посещава от над 2 милиона души по цял свят.
У нас съществуват 31 групи за взаимопомощ „Анонимни алкохолици”, както и такива, които се срещат онлайн.
Единствената специализирана държавна болница у нас за лечение на зависимости се намира в Суходол. Лекари, психолози, социални работници и специалисти по здравни грижи стабилизират физически зависимите и им помагат да преизградят личността си.
За пореден път през последните години Илия Илиев попада тук. На 34 години той вече се бори с физическите увреждания от злоупотребата – ходи трудно, има ускорен пулс и високо кръвно. Алкохолик през по-голямата част от живота си, от близо десетилетие се бори с алкохола. Единственият в болницата, готов да говори открито за болестта.
„За да разберат, тези които ме познават, че аз наистина имам проблем с алкохола, и че това е болест и, че загубих много приятели, които не искаха да си признаят, че това е болест”, признава Илиев.
Травмата след смъртта на майка му и промяната в начина му на живота го подтикват да посегне към алкохола: „Майка ми беше българка и това, че се разделиха с баща ми, той е циганин и тя се ожени за т.нар.мутри и след известно време ги обесиха и двамата. И ние избрахме да живеем при баща ми – циганина, и оттам в махалата, спряхме да учим и трябваше да работя. Почнах да се движа с такава компания, която пиеше – пиехме всеки ден, което беше съвсем нормално”.
За първи път Илия чува диагнозата, когато е на 28 години, но отрича.
„Аз умирах всеки ден, когато пиех вкъщи. И ми става много лошо. Симптомите са – повръщане, сополи, сълзи, боли те абсолютно всичко, не можеш да ходиш. Обаче аз не вярвах, защото моите другите пиеха. Пък на тях им нямаше нищо. Само на мен ми ставаше лошо. Мислех си, че имам рак. Мислех си, че имам някаква болест. Какво ли не си мислех. Обаче накрая разбрах, че съм алкохолик”.
Първият симптом, че човек развива алкохолизъм, е увеличеният му толеранс към алкохола – нужен му е все повече, за да постигне желания ефект.
„Имам пациенти, които достигат до литър и половина концентриран алкохол на 24 часа – нещо наистина много високо като количество”, предупреждава д-р Димитър Радоев.
Настъпват биологични промени, които карат човек да продължава да пие – алкохолът се включва в обмена на клетката и когато не получава алкохол, започва да страда.
„Взимате 50-100 мл някакъв концентрат и този ужас го няма, иначе сте като горе долу втория третия ден в пустинята и нямате вода – чувствате се ужасно, затова взимате алкохол”, посочва д-р Владимир Николов.
„Мозъкът ти го желае страшно много, знаеш, какво ще се случи с теб, но си викаш само 1 път, нищо няма да ми стане, просто нищо няма да ми стане, и пийваш 1 път, на другия ден още 1 път и колелото се започва пак”, казва Илия.
„То ви става необходимост да живеете с него, става част от вас. Много хора, които имат този проблем се опитват! Правят какво ли не, за да спрат сами алкохола – те се заклеват пред Мадоната, заклеват се пред семейството, те се заклеват в какво ли не! В този момент те са горе-долу трезви и те искрено вярват, че това ще се случи. Но просто идва моментът, когато жаждата на клетките е по-силна и те страдат от това нещо”, обяснява д-р Владимир Николов.
Заедно с болния, страда и цялото семейство.
„Зависимият човек преживява трудностите, но е така малко като човек опериран под упойка. Докато близките те преживяват трудностите, все едно са оперирани без упойка”, казва психологът Красимир Иванов.
А според психолога Емил Димитров, когато специалистите се срещат с членове на семейства на зависимите от алкохола, им прави впечатление, че близките осъзнават и разбират, че зависимият има нужда от лечение. Често обаче те не знаят как да помогнат.
„Почти и жена ми, да речем горе-долу се е отрекла от мен, но сестра ми. Всичко друго ми се подиграва. Не вярват, че това е според мен една от най-тежките и сериозни болести. Аз съм се молил да умра, но не мога”, казва Илия.
Съвременният подход към алкохолизма е комплексен. Първо се преодолява телесната абстиненция – треперене на ръцете, изпотяване, повръщане. Възстановяването не спира дотук. Ако болният спре да пие, но запази навиците си, той страда от така наречения сух алкохолизъм.
„Психичното влечение продължава да тлее в съзнанието на пациента дълго време след преодоляване на телесните симптоми. Ако не бъде повлияно със средствата на психотерапията или с медикаментозна терапия, то в един момент довежда до нов рецидив", обяснява д-р Димитър Радоев от Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм.
Болницата за зависимости в Суходол предлага програма за рехабилитация. Целта ѝ е да пробуди човека, който стои зад навиците на зависимия.
„Употребата на алкохол, наркотици, когато се започне интензивната употреба, спира емоционалното, личностното развитие на човека, личностното израстване и се получава, че тялото си расте, но личността на човека спира дотук развитието”, посочват специалисти.
Програмата помага на зависимия да изгради нови навици чрез йерархия на отговорниците. Всеки нов в групата започва от нивото на адаптация. Получава задължения като оправяне на леглото, миене на зъбите, почистване на пода. Ако зависимият се справи и има желание, може да премине в следващото ниво.
Част от рехабилитацията са и групите за взаимопомощ на „Анонимни алкохолици”. Срещи се провеждат и в болницата в Суходол.
„Много е важно това, че „Анонимните алкохолици”, тяхната организация са хора, които имат този проблем и се справят, защото там получавам усещането, че там не съм сам в борбата си”, казва Красимир Иванов.
А на Илия Илиев срещите му дават надежда: „Сега намерих в „Анонимни алкохолици” приятели, които ме разбират, които ми показват обич, която аз отдавна съм забравил. Подкрепят ме. Постоянно ме питат – как съм , загрижени са за мен, и мислят, че по някакъв начин трябва да се справя, този път”.
Много от членовете на „Анонимните алкохолици” чувстват, че са срещнали подкрепа в критични момент. А обещанието, което дават пред другите ги държи трезви.
Специалистите наблюдават обаче, че дори една глътка след години въздържание може да отключи зависимостта, сякаш никога не си е отивала.
Правилото „без една мога, но с една мога” е валидно дълги години след преставането на пиенето. В някои психиатрични школи се приема, че е до живот.
Мозъчните клетки помнят как е функционирало тялото, когато е имало алкохол в кръвта. Тази памет се активира, когато след дълго време зависимият отново пийне дори и малко.
Условията са възстановяване са 3: човек да признае, че има зависимост, че не може да се справи сам и да потърси помощ.
Хората, които осъзнават, че имат алкохолна зависимост и искат да я преборят, могат да потърсят подкрепа в една от групите на „Анонимни алкохолици” - на телефон 0893929740.
Опитът на психиатрите показва, че повечето, които тръгват по пътя на възстановяването, успяват.
