Ротвайлерът е самоуверено и смело куче. Не се бои, има здрава захапка и силен боен дух. Използва се като полицейско куче и като надежден и предан домашен пазач.
Същевременно ротвайлерите са забранени в някои американски щати и европейски страни. В България няма ограничение за отглеждането им.
„Кучето си е малко по-особено от другите породи. Много вярно на собственика си. Малко са по-трудни за обучение и за възпитание, но за сметка на това е една от добрите породи“, смята Златко Дичев, собственик на ротвайлер.
За него това е най-доброто куче. Двугодишният му любимец Бруно е поредният екземпляр от същата порода, който притежава.
„Повече от 15 години гледаме само ротвайлери. Добри пазачи са, което е най-важното“, казва Златко.
Отглеждането на толкова голямо и енергично куче в апартамент е предпоставка за проблем с животното, смята той.
„Това куче е направено или да си има неговата си свобода, или да се отглежда в двор, или може би да се отглежда на по-големи пространства. Не можеш да заключиш едно 50-килограмово куче цял ден в един апартамент и да го пуснеш на свобода, нормално е нещо да се случи“, казва Златко.
Отглеждането на ротвайлери в апартаменти обаче не е изключение у нас.
„Нашето, като го извеждаме, винаги е на повод, намордник не му слагаме, защото ние трудно го и пускаме свободно да си се разхожда, винаги съм гледал да ги ограничавам тези неща – или е вързано, или е с намордник. И се съобразявам и къде го пускам – това е от голямо значение“, казва Златко.
Според него не е нормално в училище с 50 деца да пуснеш кучето да тича само. „Първото е, че може да посегне да им вземе топката, примерно, детето да посегне и кучето да го захапе. Съвсем логично е. Би трябвало да се извеждат в паркове, в горички, където няма много деца“.
Ротвайлерът иска отговорни собственици.
„То си иска неговата си грижа. Да се пуска, да се развежда, да си играеш с него, да го обучаваш, да го възпитаваш, добра храна... като дете си е. Иска си, отговорност си е. Ако го заключиш 3 – 4 дни и накрая да го изведеш, то тича като обезумяло“, казва Златко.
Въпреки, че вижда екипа ни за първи път, ротвайлерът Бруно е дружелюбен.
Според собственика му „не е от значение от породата, а как го обучаваш. Помияри, дето са пуснати на улицата, е по-вероятно да те нахапят, отколкото домашно“, смята Златко.
