Животът като японска вишна – чрез нея може да бъде отразена човешката емоционалност, а светът да изглежда много по-красив. Така е според Маюми Гото, призната да един от изтъкнатите японски художници на традиционната живопис нихон-га.
И тя самата, и творчеството ѝ са олицетворение на това, че красотата и несъвършенството вървят ръка за ръка, празнуват на едно и също място, и сякаш зачертават възможността да мислим за съществуването на грозното като естетическа норма. Тишина и дихание между линиите, медитативна чувствителност, шепнещи цветове, интимност – от всичко по много има в картините на Маюми.
Всяка творба е приказка за точно онази „неприветлива“ част от живота на всеки от нас – за мига, за нетрайното, изчезващото, гаснещото, отиващото си, за грешките и болките, за есента, която носи красотата на живота, който приключва, но носи още повече надеждата за новото... Затова съвсем не неестествено звучи споделеното от нея, че чистота е думата, с която би се описала, а мечтата ѝ е да нарисува мира.
Маюми Гото е завършила Факултета по японска живопис в университета за изкуства на град Мусашино през 2005 г. Представя своето творчество в индивидуални и групови изложби, а нейни творби се съхраняват в музеи и учреждения в Япония, Франция (Париж), Чехия, Унгария, Русия (Москва). Активно участва в демонстрации по японска живопис на живо, води работилници и изнася лекции пред широката аудитория. Популяризира изкуството с участия по телевизията и социалните медии в Япония и чужбина.
Маюми Гото в разговор с Даниел Димитров – за жаждата да нарисуваш живота, любовта и мира, за живота като японска вишна, за падането и полета нагоре, за уаби-саби и най-красивото несъвършенство, с което се е срещала в живота си, за тихата красота и творческото съмнение, и за йероглифа джун.
Вашите акварели често излъчват деликатност, меланхолия и внимание към природата и човешките емоции. До каква степен това отговаря на Вашето лично, творчески и философско аз?
- Благодаря Ви за наблюдението. Картините, които рисувам, обикновено са свързани с желанието ми да нарисувам жаждата за живот. Като малка съм падала от лост за набиране и за известно време съм била в безсъзнание. Исках да стана баскетболистка и да участвам на олимпийски игри, но след това произшествие мечтата ми се провали и оттам дойде желанието тази моя страст за живеене да бъде отразена. Така, на ръба между живота и смъртта, през главата ми минаваха какви ли не мисли – кога мога да умра, колко ще живея, как да използвам този живот... Всичко това е все още живо в мен.
В началото рисувах картини, които олицетворяваха силата и енергията, но в последните десет години се фокусирам на нещо толкова нежно и деликатно като сакурата – японската вишна. В нея виждам много възможности да бъде отразена човешката емоционалност. Например, начинът, по който капят венчелистчетата, прилича на тихо хлипане, на плач. Също, така, когато вятърът повее, може да си помислим, че отнася венчелистчетата в небето и това е надеждата на човек за пълно щастие... Така че за мен сакурата, която сега рисувам, е начинът да си представя света и по-скоро да видя света онагледен по красив начин.
Вероятно в картините ми сте видели и тези мои стари идеи, старите ми лутания за смисъла на живота, както и така по-новото за мен усещане и виждане на света през сакурата.
Кога точно се случи този инцидент, който в биографията Ви е описан само като неочакван?
- Тогава бях на пет-шест годинки. После имаше голям проблем, защото падането се отрази много лошо на гръбначния ми стълб и едва се възстанових.
Случвало ли Ви се е толкова силно преживяване по-късно в живота, но с обратен знак?
- Да, ако трябва да говорим за нещо, което е било със същата интензивност, но с положителен знак, за мен това е рисуването сред природата и когато съм обградена от живи същества, които мога да изразя в моите картини.
Като ученичка страдах от някои неща в комуникацията със съучениците ми. Така че диалогът с природата винаги ме е радвал безкрайно много...
Ако онзи инцидент е бил падане, рисуването и този диалог с природата ли е своеобразният полет нагоре?
- Не мога да кажа, че това, което в детството ми е било падане, днес се компенсира с движение нагоре. Но това да си едно с природата, да дишаш с нейния ритъм, ми носи едно тихо щастие, което ми е напълно достатъчно...
Продължавам да „гадая“ за Вас по картините Ви... Акварелът е техника, изискваща търпение и лекота. Такъв човек ли сте – търпелив и с лек характер?
- Като малка бях по-спокойна и по-кротичка, но напоследък не мога да кажа това за себе си (Смее се – бел. а.). Не мога да кажа, че съм търпелива и от най-постоянните хора. Основното нещо на нихон-га е линията и чувствителността към линията. За да се изрисува една линия, човек наистина трябва да поеме дъх, да спре за момент, да може да я направи така, че тя да предаде това, което той е замислил. И за това наистина се иска много последователност и много търпение, така че в това отношение – може би, да, търпелива съм.
Уаби-саби е японска философия и естетически принцип, който намира красота в несъвършенството, преходността и непълнотата. Как се запалихте по това?
- В картините нихон-га има много празнота, в тях има едни моменти, които изглежда, че нищо не присъства там, но всъщност там може да се чуят звуковете, които природата издава, може да се чуят звуците от човешки разговори и така нататък. Тоест, в тях ненарисуваното може да се усети. В този смисъл можем да кажем, че за мен уаби-саби присъства на местата, където реално нищо не е видимо.
Когато бях мъничка и когато не бях съвсем здрава, майка ми ме заведе на изложба, където видях картина на Уемура Шоен (Японска художничка, 1875-1949 – бел. а.). И това наистина много силно ме впечатлява още тогава. На нея видях една красавица, но чрез линиите, с които беше изрисувана, можеше да се усети атмосферата, която тя създава около себе си. Това беше първата ми среща.
Има и още една интересна среща. Майка ми винаги е правила чай за мен по каноните на чаената церемония. Ритуалността на подаването на чашата, благодарността, поклонът, който трябва да поднесем на човека, който е направил чай за теб, е второто нещо, което ме накара да се замисля, че уаби-саби може да бъде усетено и в живота.
Вие почти отговорихте и на следващия ми въпрос – кое е най-красивото несъвършенство, с което сте се срещала в живота си?
- Много са! Замисляли ли сте се примерно за парче лед, който се топи пред очите Ви. Нещо изчезва, нещо го няма... Нещо преминава в тотално различна форма... Тоест, то е много далеч от съвършенството, от красотата, която е било като парче лед. Но в него аз също виждам красотата на несъвършенството. Защото тази промяна всъщност е красота.
Увехналите или паднали листа през есента, сбръчкани по краищата, също са несъвършени, но носят красотата на живота, който приключва, и надеждата за новия...
Трудно ми е да отговоря на въпроса, защото не мога да дефинирам за себе си какво всъщност е несъвършенство... Представете си едно старо дърво с много чворове по него. Това, че има чворове, прави ли го грозно?...
Споменахте, че сакурата е Ваша любима тема, но има ли любим мотив, към който се връщате отново и отново?
- Обичам насекомите, а най-любими са ми пеперудите. От малка обичам да ловя буболечки и да ги разглеждам под моя детски микроскоп, който ми бяха подарили.
Обожавах мъничкия им живот...
И аз имах такъв микроскоп, и все още си го пазя...
- (Избухва в смях – бел. а.) И аз си го пазя. Имах и разни книги, и постоянно сравнявах какво казват книгите, и какво виждам аз.
А какво означава „тиха красота“ – тема, която често присъства в работите Ви?
- Представете си повърхността на едно много много спокойно езеро и светлината, която като че ли извира от повърхността, от това спокойствие. Това бих нарекла тиха красота.
Как се справяте с творческото съмнение в себе си?
- Това се случва постоянно и не мисля, че някога успявам да го преодолея. Просто продължавам. И сега, в момента, се чувствам като на трупчета. Спряла. И ако въобще трябва да Ви дам пример за нещо, което е несъвършено в този свят, това най-вероятно съм аз. С моите съмнения, с моите спирки и с притесненията...
Ако можехте да нарисувате едно чувство, което всички хора да разберат еднакво, кое би било то?
- Искам да нарисувам мира. Това е мечтата ми за бъдещето, да мога да нарисувам мира така, че всички да го видят и да го разберат. В Япония, като наближи сезона за цъфтенето на сакурите, заедно с прогнозата за времето, дават картата на Япония и как от най-южните райони към север започват да цъфти сакурата. Искам да нарисувам сакурите по света – като символ на мира и като вдъхновение за всички хора.
Очаквах да кажете, че бихте искала да нарисувате любовта...
- Мога да Ви дам пример за това какво е любовта с това, което ми се случи на уъркшопа в София – да бъдеш заедно с някой, да споделяш обща страст към нещо. Общата радост от нещо, както ние рисувахме заедно.
Тази заедност бих я нарекла любов, в която хората се радват от това, че са един с друг, че си помагат, че вършат нещо. Това бих нарекла любов – една творческа заедност. Да, бих искала да нарисувам и това...
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
- За мен това е йероглифът джун, който означава чистота, непорочност, лекота. Това е, което би ме описало мен. Чистота е думата, с която бих се описала.
Как бихте продължила изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Обичам да търся истината. Обичам да търся истинския образ на нещата.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
