България е изправена пред нарастващ социално-икономически натиск на фона на удължителен бюджет, искания за увеличаване на заплати в различни сектори и ново напрежение на енергийните пазари. Повод за тревога са и потенциалните ефекти върху цените на горивата след блокирания Ормузки проток и новия военен конфликт в Близкия изток.
Темата коментираха в предаването „Тази сутрин“ по bTV бившият министър на икономиката Лидия Шулева, председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев и старшия изследовател в Института за пазарна икономика Петър Ганев.
Възможни краткосрочни мерки
Според Шулева България може да използва опита на други европейски държави при кризи с цените на енергията. Тя припомни, че в миналото държави като Франция са въвеждали временни субсидии върху цената на горивата, а Германия е прилагала евтини национални билети за обществен транспорт, за да намали разходите на домакинствата.
По думите ѝ България има ограничени възможности да намалява акцизите върху горивата, тъй като те са близо до минималните ставки, определени от Европейския съюз. Затова по-реалистични биха били краткосрочни компенсации или стимули за използване на обществен транспорт.
Всяка мярка има цена
Петър Ганев подчерта, че почти всички механизми вече са били прилагани в България — намалено ДДС за някои стоки, отстъпки за горива или социални компенсации. Според него обаче всяка подобна мярка има цена, най-често под формата на по-малко приходи в бюджета.
Икономистът предупреди, че държавата не бива да компенсира всяко минимално увеличение на цените, защото това създава риск всички икономически сътресения да се прехвърлят върху бюджета.
Енергията остава ключов проблем за бизнеса
От своя страна Васил Велев акцентира върху по-широкия проблем за конкурентоспособността на европейската индустрия. По думите му цената на електроенергията за предприятията в Европа е значително по-висока спрямо основни конкуренти като САЩ и Китай.
Той посочи и високите разходи за въглеродни емисии в рамките на европейската система за търговия с емисии като фактор, който допълнително натоварва индустрията.
Риск от популистки решения
Шулева предупреди и за друг риск — предизборно наддаване с нови социални разходи. По думите ѝ в подобни политически периоди често се приемат решения, които увеличават разходите на държавата без устойчиво финансиране.
Тя даде пример с добавките към пенсиите, въведени по време на пандемията, които по-късно трудно могат да бъдат премахнати.
Основният приоритет – стабилен бюджет
Експертите се обединиха около мнението, че ключово решение за следващите месеци е приемането на удължителния бюджет в консервативен вариант. Това би позволило на държавата да запази финансова стабилност и да реагира с целеви мерки, ако икономическата ситуация се влоши.
Според Петър Ганев най-важната задача остава запазването на дългосрочния икономически растеж и политиките, които поддържат висока заетост и конкурентоспособност на българската икономика.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
