България ясно заяви своите приоритети в сферата на енергетиката. На първо място стои диверсификацията на природните ресурси – доставката на природния газ и свежото ядрено гориво. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

В студиото на „Лице в лице“ тя подчерта, че след визитата си в САЩ е успяла да разговаря с редица представители на администрацията на президента Доналд Тръмп. В диалога българската делегация е обяснила защо е важно да се построи "Балкански поток" и защо трябва да се прави разлика между него и „Турски поток“.

По думите ѝ когато си честен и откровен със своите партньори, няма причина те да не се вслушат в аргументи.

Руският посланик специално пред bTV: Някой не иска в България да се появи „Балкански поток“

„Балкански поток“

„Докато „Турски поток“ улеснява преносът на газ между Турция и Русия, „Балкански поток“ представлява разширение на газопреносната мрежа от турско-българската граница до българо-сръбската. Той се строи с пари на „Булгартрансгаз“ и инфраструктурата е българска собственост“, подчерта енергийният министър.

Петкова обясни, че при изпълнението на проекта „Балкански поток“ са спазени всички европейски директиви. Освен това КЕВР е одобрила методиката за определяне на тарифите.

Също така налице е свободен капацитет на изхода за Сърбия. Това означава близо 3 млрд. куб. м. газ, които могат да бъдат транспортирани по инфраструктурата.

Тя беше категорична, че проектът ще създаде възможност за гарантиране на енергийната сигурност на България.

Освен „Балкански поток“, Теменужка Петкова изтъкна, че интерконекторът с Гърция ще стане факт до края на годината. Взето е и решение за изграждане на терминал за втечнен газ край Александропулис, както и поддържането на резерв между 300 и 500 млн. куб. м. от него.

Сърбия e готова „да помогне” със строежа на „Турски поток” в България

„Турски поток“

„До реализацията на проекта, България транзитираше през своята газопреносна структура около 17 млрд. куб. м. газ. От тях, 14 бяха за Турция, 2 за Гърция и 800 млн. за Северна Македония“, обясни Петкова.

По думите ѝ с неговото построяване България вече не транзитира тези количества. В парично изражение  тази сума се равнява на 110 млн. долара на година, което е сериозна сума за българската икономика, допълни тя.

Според нея е важно да се отбележи и стратегическата роля на България на европейската газова карта. Тя смята, че това е в изцяло в унисон с концепцията за изграждане на газоразпределителен център у нас. Освен това е направена и сериозна стъпка за либерализацията на пазара на природен газ. Развива се и борса, за което ще се търси ликвидност.

Теменужка Петкова в САЩ: Намаляваме руския газ наполовина

Газът от Русия

Енергийният министър обясни, че страната ни потребява приблизително 3 млрд. куб м газ годишно, като основната част се доставя от Русия.

Тя коментира, че България ще продължи да внася газ от там, но отбеляза, че е подписано и споразумение с Азербайджан за годишна доставка от 1 млрд. куб м. Също така спомена, че от юни 2019 г. до сега са получени над половин млрд. куб. м. втечнен газ.

Цената на газта

Петкова заяви, че в момента текат преговори с руската „Газпром“ за цената на газта. Очаква се до средата на февруари да бъде взето решение. Тя сподели, че страната ни работи добре с Русия, която ни има доверие.

АЕЦ „Белене“

Министърът отбеляза, че обвързващите оферти за строежа на атомната централа се очакват към края на месец май. Тя беше категорична, че няма корупционни практики при процедурата по избора на стратегически строител.

Петкова обясни, че по време на визитата на премиера Бойко Борисов при американския президент Тръмп са били определени важни теми, по които е стартирал процес по стратегически диалог. Една от темите е била именно енергетиката.

Затова и се очаква американски технически експерти да пристигнат у нас за втори път. При първото им посещение е бил даден достъп до редица централи, които да бъдат инспектирани, коментира Петкова.

„Очакваме през февруари да дойдат отново, като предстои да разберем причината за тяхната визита“, допълни тя.

Министър Петкова заяви, че въглищните централи имат своята ключова роля в електроенергийната система на страната и подчерта, че България е заявила своето намерение да използва мощностите до 2030 г., с хоризонт до 2050 г.

„Пледираме пред Брюксел за справедлив и плавен преход, който да бъде съобразен с всяка отделна страна и да не застрашава нейната енергийна сигурност“, обясни тя.