Случващото се около водната криза в Перник е пореден пример за прехвърляне на отговорност и за това, че има безотговорност и липса на контрол по отношение на управлението на околната среда и нейното запазване.
Това коментира в предаването „Лице в лице“ Данита Заричинова от сдружение „За Земята“.
„Проблемът с вноса на отпадъци и изгарянето им у нас не е от вчера. Ние сигнализираме от години за това и от години искаме информация от МОСВ. Непрекъснато обаче ни отказват такава. Абсолютно не е прозрачно“, каза Заричинова.
Искана е информация за експерименталното горене, което е имало в ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Бобов дол“. Искана е информация и кои фирми, колко на брой и какви количества отпадъци се внасят в България.
„Най-често отказът е с аргумента, че са засегнати трети страни, които са юридически лица и министерството няма право да дава информация за тях“, обясни Данита Заричинова.
По думите й сдружение „За Земята“ има много спечели дела, но въпреки това продължава да не получава исканата информация.
Заричинова коментира още, че горенето на отпадъци във въглищните централи и циментовите заводи у нас става дори регламентирано. Регионалните инспекции давали разрешителни без оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).
„Задължителна е оценка, ако се горят над 100 т дневно. Повечето централи казват, че ще горят 96 т и така не се прави ОВОС“, обясни Данита Заричинова.
