„Спомнете си какво стана в седмиците, след като КТБ избухна и стана ясно, че банката ще бъде срутена. Колко българи тогава си помислиха, че трябва да избягат от лева и да отидат в еврото. Българската икономика тогава се евроизира. На хората им е ясно къде е по-сигурното. В случая затова се вадят емоционални аргументи – „да се запази българският лев“.

Това коментира в предаването „Лице в лице“ икономистът Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията.

Атанас Пеканов: Отлагането за влизането в еврозоната носи огромни щети за България

„Отлагането на членството в еврозоната е провал за Народното събрание, за БНБ, за Министерството на финансите. За мен не е обяснимо защо не се присъединиха към 1 януари 2009 година. Всъщност е обяснимо – заради краткосрочно политическо оцеляване“, категоричен е той.

„Естония прие еврото три години, след като влезе в Европейския съюз. Тогава цените на електроенергията бяха ниски, инфлацията можеше да се контролира“, уточни той.

Десислава Минчева: И в Хърватия има инфлация, но не допуснаха съмнение колко е важно да са в еврозоната

„Формално може да се направи дерогация за инфлацията за влизане в еврозоната, но стига да не са прекалено много изключенията. Ние имаме проблем с доверието. На много бизнеси ще се наложи да се съревновават при прозрачни и открити условия. На хора и бизнеси ще се наложат допълнителни разходи. Финансовата ни система ще трябва да отговаря на нови условия, ще трябва да има допълнителен надзор“, добави Стефанов.

Според него ефектът от приемането на еврото ще е само върху определени бизнеси и хора.

2432 лева са необходими на тричленно домакинство с дете, за да оцелее

„Ние сме в ситуация, в която коментираме черно ли е бялото. България, която е във валутен борд, няма нито един икономически аргумент да не е в еврозоната. Всички негативи от фиксирания икономически ръст ги има“, допълни икономистът и коментира, че хората знаят кое е сигурното.