Вице-премерът Атанас Зафиров, министър Иван Иванов и двама зам. министри от БСП са в Китай, заедно с Путин на парад в Пекин по случай 80-годишнината от края на Втората световна война.
Според Теодор Славев тази новина предизвиква казус и то е огромен, защото съгласно Конституцията на Република България, външната политика се определя от Министерски съвет. И няма как държавата да има две външни политики, още повече на фона на това, че няколко години по-рано председател на Европейската комисия тук, с така идеи за обучаване на интеграцията, в превооръжаването и ролята на България в нея, контекста на войната в Украйна - абсолютно разонен е въпросът, какво е правил вице-премиера там?
Аз се съмнявам, че е говорил за трудовите права на работниците в Китай като истински социалист или се е скарал на диктаторите в тая приятелска компания за войните, за малцинствата.
"Това е началото на едно още по-прекрасно приятелство, мога да ви уверя. Причините са гравитационни", коментира в предаването "Лице в лице" темата Харалан Александров и уточни - Просто са много и са много развити и очевидно са във възход за разлика от Запада. Това е тъжната истина, на която сме свидетели. Упадък на глобалната либерализация или на либерален глобализъм и възход на Изтока за сметка на Запада. И в този контекст цялата цивилизация, цялото усилие да сме отвъд природата е въпрос на съпротива срещу естествените тенденции към патриархат, към авторитарно управление, към налагане на волята на мнозинството. Това е началото на много ясен знак за една тенденция, която първо ще се засилва по очевидни причини. Тя между другото не е толкова драматична, колкото на нас не се иска да го изкараме. Последната причина. Първо тази весела компания на диктатори и полудиктатори представлява има-няма 3 четвърти или 4 пети от човечеството. Да започнем от там. Ние сме на малцинство, а те са на мнозинство. Добре е да сме наясно с това. Второ. Там е голямото икономическо развитие, там е интригата. Докато ние решаваме точно каква версия на либерална демокрация или не либерална демокрация ще строим на Запад и в САЩ, и в Европа, там очевидно има други приоритети и то о е да върнат и да наложат своята версия за това как ще изглежда бъдещия свят. И видимо им се получава.
Според Александров проблемът от гледна точка на възгледа е, че българската политика, в това число правителството, трябва съвестно и всеотдайно да следва само една линия и да пита за всичко началниците. Очевидно, че това не се случва.
Урсуа фон дер Лайен ясно каза, че България е страна с огромен принос във войната на Украина срещу руската агресия. "Ние ги спасихме на практика и то тайно и леко засрамено, без да си кажем в началото, просто, защото имаме такива заводи", коментира Харалан Александров.
"Бил съм там в арсеналът. При нас се произвежда този стандарт оръжие. Запада се обезоръжи и реши, че е толкова прекрасен, че всички ще го слушат и не му се намага да се защитава. И последното, което искам да кажа - От гледна точка на системата теория, един организъм, една държава, едно общество, една организация трябва да отговаря да е адекватна на външната среда. Когато средата става сложна, има два отговора: или се опростяваш, или се усложняваш вътрешно. Според мен това, което видяхме, е нарастване на вътрешната сложност на българското управление, което му позволява да проявява самоинициатива от време на време и да не пита за всичко началниците от Брюксел. И да действа така, както сметне за добре, според партийната идеология или според някакви други съображения. Между другото, нямам никакво съмнение, че това в БСП вдигна няколко пункта подкрепа. Просто поради факта, че нейният лидер се появи, дадоха му почит неговите другари, неговите приятели, като на държавен глава. Следователно, България избрала по-интелигентния отговор. Ние развиваме в момента вътрешна сложност в рамките на тази изключително сложна и много интересна коалиция, която, вероятно, ще се изучава. Другият отговор, да отговорим опростено и елементарно, е да разделим света на черно и бяло и да заявим, че всички, които не мислят като нас, са лоши и са врагове и диктатори, което, разбира се, ние много често правим."
"България, в по различни доклади и оценки, които се правят, е най-пропусклива и като общество, и като политика на хибридни инструменти и влияние. Това е част от тях, защото в момента в китайските медии ще се започне да се разказва разказа, че Европейският съюз не е единен. Там имат партньори, на които не могат да разчитат, като Словакия, Унгария, България...", подчерта още Александров.
По темата за изследването, че България е на последно място по доверие в Европейския съюз Славев коментира, че има гарантии за защита на основния права. Защото ако той е азиатски фегемонен модел, така радушно почнем да го приемаме, без да имаме съображение за това какво идва с него, мисля, че е достатъчно опространен варият.
По темата за вота на недоверие, внесен от ПП-ДБ и подкрепени от други опозиционни формации, темата за завладяната държава Славев коментира:
"Голяма част от проблемите в държавата се дължат именно на нефункциониращи, неефективни, завладени институции, които не работят спрямо закона, които не работят в обществен интерес, а през тях се прокарват олигархични интереси и някакви интереси на икономически малцинства. Друг е въпросът обаче, как това ще бъде мотивирано и колко убедително ще звучи в самата процедура по вот на недоверие и отделно, че подобна тема ще увеличи ехото от улицата и така това, като Продължаваме промяната, понесе като дори във връзка с хиперактивността на Антикорупционната комисия и на прокуратурата.
"В момента забелязваме нещо друго интересно, че други социални групи също проявяват своите искания и също ги изразяват там по техен различен начин символика включително. Въпросът е дали те могат да се срещнат като искания, за да се получи някаква масовост или увеличаване на тези, на това социално недоволство, на това социално напрежение. Според мен не. И това е проблемът на опозицията и това е, че тя е фрагментирана. Няма как. Тези различа между Възраждане, Продължаваме промяната, Величие, Меч има огромно напрежение.
Славев повдигна и темата за борбата с корупцията.
Според Харалан Александров е вярно, че има много проблеми, които вълнуват много повече хора и ги засягат по-директно и че вотът на доверие точно сега звучи абстрактно, но този дискурс за завладената държава, за корупцията, то си е някаквазапазена марка, те (опозицията) си го развиват, отглеждат, хранят и си го ползват. И ще е глупаво ако не си го пазят, защото загубиха много.
По темата дали е проблем за хората корупцията, дали правят връзка, че бедността и част от големите проблеми в държавата са всъщност на практика плод на политическата корупция - Александорв отговори:
Със сигурност има популярното отношение към властта, като към нещо априори неблагонадежно, потенциално корумпирано и крайно подозрително. Властта е лоша. Това е много стара нагласа, в която своята природа е травматична и в която стои дълъг и по-скоро нещастен политически опит с най-различни властници, много често чужди държави или империи, които са ни управляли. В този смисъл няма никаква драматична промяна в това отношение към властта. Единственият начин да се свържеш, ако си човек в, да кажем, дълбоката провинция с властта, е партикуларно. Свържаш се с някаква част от нея, опитваш се да се закачиш за някаква клиентела, да се закачиш за някаква партия, да се сприятелиш с някакъв началник и да я ползваш и да като си осигуриш по някакъв начин, ако не привилегировано, то поне добро отношение за всеки твой клиент.
Александров смята, че партиите, без нито едно изключение, се възползват от този феномен. Това е омагьосан кръг. Като всяка коррупционна сделка има две страни и двете страни участват в нея, разбира се. Това е просто културен факт и той е характерен за цяло Южна Европа. Това далеч не е само в България. Това е the big boss culture. Това е културата на големия човек, на големия шеф, към който се стремиш да се закачиш. Постоянно мога да кажа, кой е актуалният, поне в колективното въображение, big boss, според това, чий и телефон ми искат. Най-често ми искат телефона на Борисов, Пеевски, Радев. Аз, естествено, ги нямам и не мога да им ги предоставя.
"България и на Балканите, за съжаление, не можахме до край да доведем функциониращо разделение на властите, независимо от съдебна власт. Част от проблемите, които идват, са именно заключени точно там, в персонализирането, защото съдебната власт трябва да е неутрален арбитър. Има интересни модели в Румъния, в Албания, от които може да си поучим. Дама Албания, за пример, защото в момента там правят реп-отбор на съдебната власт и тези, които така не отговарят на високи стандарти, магистрати, биват отстранява", коментира Славев.
