Инж. Павел Подвиг е сред най-сериозните специалисти по ядрени оръжия в света. Възпитаник на Института по световна икономика и международни отношенияв Москва, кариерата на Подвиг започва в Центъра по изучаване на контрола на оръжията към Московския институт по физика и технологии. Там се ражда и книгата "Руските стратегически ядрени сили", издадена през 2001 г.
Като признание за работата му в Русия, Подвиг получава редица международни награди. Към днешна дата Подвиг е гост-лектор в Принстън, Масачузетския технологичен институт и Станфорд. Независим експерт към ООН.
Подвиг е сред световните експерти, които познават технологията на разполагане и стратегическо планиране на атомни сили в света. Създател е на проекта "Руските ядрени сили".
Следва ексклузивно интервю с един от най-големите специалисти по отношение на руския ядрен арсенал.
Най-големият тестов взрив на Вашингтон е бил 1000 пъти по-мощен от Хирошима, а този на Москва 3000 пъти по-голям. Сега ядрените бойни глави са по-малко унищожителни. Точно колко по-малко? Какво означава това?
Те са определено по-малко разрушителни от най-големите някога изпробвани от Съветския съюз или от САЩ, но все още са доста големи. Дори при най-малките ядрени оръжия тротиловият им еквивалент е в килотона, т.е. поне хиляди тонове еквивалент на конвенционален експлозив. Това е доста голяма мощ.
Истина ли е, че никое споразумение за оръжия не контролира по-слабите бойни глави, известни като тактически ядрени оръжия?
Не се касае толкова мощността, т.е. определението на стратегически и тактически не се отнася толкова за размера на експлозията, колкото за методите на пускане и целта на използване. Може да има много слабомащабно оръжие, пуснато от стратегическа система като балистична ракета, изстреляна от подводница. По-скоро се касае за функцията на оръжията. При днешните обстоятелства, идеята, че някои оръжия са тактически не е съвсем правилна, защото всякакъв вид употреба на ядрено оръжие би била стратегическа употреба. Всякакво ядрено оръжие е стратегическо такова, защото целта на детонацията би била да се промени стратегическият резултат от конфликт.
Важно е да се има предвид, че ядрените оръжия – било то стратегически или тактически, било то много мощни или не чак толкова, те незадължително се пускат за военна мисия. Тяхната мощ – политическа, че и военна, идва от факта, че биха могли да убият много цивилни, да унищожат градове. За такава употреба са предназначени такъв вид оръжия в крайна сметка.
Колко тактически ядрени оръжия имат руснаците? А и в Европа колко такива има?
Зависи как броите. Вярва се, че Русия има около 2000 оръжия, които не са причислени към системата за стратегически пуск. Тук разграничението не е толкова ясно. САЩ имат около между 100 и 200 ядрени бомби, разположени в пет европейски държави. Основният фактор е, че оръжията, които не са стратегически, не са разгърнати, т.е. не са свързани със системите за пуск. Даже, ако погледнете цялата ядрена сила, единствените оръжия, готови за употреба, са тези на междуконтинентални балистични ракети или балистични ракети, изстрелвани от подводници. Това са малко над 1000 от всяка от страните – за САЩ и Русия.
Говорейки за Русия, други оръжия се съхраняват в определени за целта помещения на определена дистанция, обикновено на няколко километра от системите за пуск. В момента на разговора ни няма самолети на писта някъде, оборудвани с ядрени оръжия, готови за излитане. Няма ракети, обикалящи с ядрени бойни глави. Съхраняват се в бункери. Разбира се, може да бъдат използвани, има процедури за това, но в обичайни обстоятелства просто не са наблизо.
Споменахте пет европейски държави – Белгия, Нидерландия, Германия, Турция и коя?
И Италия.
Има ли някаква радарна мрежа за ранно предупреждение тук, в Европа?
Ами зависи, има радари, някои от тях са за ПВО, които биха могли да засекат балистични ракети или крилати ракети. Има център за противоракетна отбрана в Румъния, който включва и радар, има и други радари. Вероятно е да бъде засечена в даден момент ракета, въпросът е, че не е ясно какво се прави тогава, защото е много трудно да се прехване, а и да се знае дали наближаващата ракета е ядрена, или не. Няма как да се разпознае само като я гледаме на радар.
Би ли могъл президентът на Русия сам да нареди ядрена атака, или има определена командна верига и стъпки за изпълняване на подобна заповед?
Президентът е главнокомандващият. Военната доктрина ясно посочва, че е прерогатив на президента да заповяда ядрено нападение. Вярвам, че не се знае със сигурност, но вярвам, че руската система за командване и управление включва определени процедури, които да позволят на други в командната верига, вероятно министърът на отбраната и/или началника на генералния щаб да имат своя принос в процеса на вземане на решения.
Има технически защити, вградени в случай на неочаквана атака, дваща като гръм от ясно небе срещу Русия. Ако говорим за предварително планирана употреба на ядрено оръжие, трябва да има разработен план и възможност военното ръководство да предложи своя съвет и мнение. Вероятно е вярно, предвид това, че президентът е главнокомандващият, повечето защити да могат да бъдат заобиколени, но би отнело определено усилие и стъпки. Така че, ако се замислите, няма копче, което един човек да може да натисне и да започне нападение. По-сложно е.
Путин нареди да бъде приведен руския ядрен арсенал в бойна готовност. Има ли правилна, или грешна реакция срещу такова действие?
Според мен има два начина на реагиране на подобна новина. Първият е да се започне един вид състезание с Русия в сферата на ядрената заплаха, но това би било грешно действие, защото именно такова нещо може да доведе до ескалация. Правилният ход би бил да се отстоява едно ясно, твърдо и последователно послание, че вкарването на ядрени оръжия в този или който и да бил конфликт, е изключително безотговорно и опасно, и не би било приемливо. Това послание може да разубеди дори от включването на ядрени оръжия в конфликта.
Реална ли е заплахата от ядрена война?
Ами, надявам се няма, но пак трябва да отстояваме тази позиция, че е неприемливо дори да си задаваме тези въпроси. Трябва сами първо да бъдем наясно, че всякаква употреба на ядрени оръжия е неприемлива, по какъвто и да било начин, независимо от политическата или военна ситуация. Дори мисълта за споменаване, камо ли за употреба на ядрени оръжия в този контекст, дори самата мисъл трябва да бъде осъдена ясно и недвусмислено. Не искаме да попадаме в ситуация, в която е реална заплахата от ядрена война. Това не е нормално. Не бива да нормализираме ядрени оръжия по какъвто и да било начин.
