Често сте чували, че външната политика е продължение на вътрешната. Казват го и политици, които практикуват обратната логика. Изцяло зависими от външни фактори, те опитват да насочат вътрешната ни политика в интерес или в услуга на чужди сили. За да обслужат, за да се харесат или за да получат подкрепа. Или и трите заедно. А можем ли да сме самостоятелни, суверенни, амбициозни и категорични? Каква трябва да е външната политика на България? Отговор на тези въпроси дадоха в дебат в „Лице в лице“ Джема Грозданова от „Републиканци за България“ и доц. Георги Кючуков от АБВ.
Геополитиката на ваксините
Като лекари Джема Грозданова и доц. Георги Кючуков дискутираха и ситуацията с ваксинацията срещу коронавируса в България.
„Трябва да използваме ваксини, които са доказано ефикасни и безопасни. В този момент не трябва да правим геополитика от медицината. Имаме нужда от качествени ваксини, на които хората да имат доверие“, заяви Грозданова.
Според нея са били допуснати много грешки при договарянето на доставките на ваксини на европейско ниво, а още повече грешки е направила България.
„При нас има по-голям проблем, защото най-голямо количество, което поръчахме, беше на "АстраЗенека". Причината е, че тази ваксина се съхранява по-лесно. Ние нямаме възможност да съхраняваме ваксините на „Пфайзер“ и „Модерна“ при изискваните ниски температури. Нямаме и правилната организация за съхранение на тези две ваксини“, коментира Грозданова.
„Всички ваксини, които се използват срещу коронавируса в момента са в трети стадий на проучване. Те са безопасни, но се проследява се дълготрайният им ефект и ефиксността им. Ние по същия начин бихме могли да поемем руската и китайската ваксина, защото те са на същия етап на развитие. Така че не е грешка това, което направиха някои страни с тези ваксини“, заяви Георги Кючуков от АБВ.
По въпроса дали Русия не преследва геополитическо влияние чрез своята ваксина, Джема Грозданова отговори, че това може да стане само в държави, които не са част от ЕС и нямат достъп до квотното разпределение на ваксините от Брюксел като Сърбия и Северна Македония.
Богатите европейски държави можеха да си позволят да платят в аванс на големите производители, докато бедни страни в Африка нямаха този шанс и затова използват само руската и китайската ваксина, посочи Кючуков, но допълни, че големите западни фармацевтични компании също преследват свои цели чрез своите препарати.
Русия – партньор или неприятел?
„Към Русия трябва да имаме принципна позиция и координирана политика. Когато говорим разнородно за такава силна държава, ние олекваме. Говорейки едно в Европейския съюз, а вършейки друго в България – като изграждането на „Турски поток" приоритетно пред интерконектора с Гърция, си противоречим“, смята Джема Грозданова.
„В България има разнопосочни говорения по отношения на Русия, но и в ЕС мненията за Русия са коренно противоположни. Русия си е такава, каквато е. Не трябва да я определяме като добра или лоша, а да гледаме воя стратегически интерес и да имаме полза. Единият подход в Европа е сигурност срещу Русия, който се подкрепя от страни като Полша и Литва, а другият - сигурност с Русия, който има подкрепа сред страните от Южна и Централна Европа. Според мен вторият подход е много по-важен за нашите страни. Конфронтация със силна държава не е от полза за никого", казва Георги Кючуков.
Не трябва да забравяме, че Русия анексира част от Украйна, а това вече се забравя в Европа, но представете си нещо подобно да стане на Балканите, контрира Грозданова.
Тук се сблъскват два принципа – на ненакърнимостта на границите и на самоопределението. В Крим имаше референдум , в Косово имаше референдум, в Каталуния имаше референдум, но навсякъде теи два принципа се сблъскват, заяви Кючуков.
Бъдещето на ЕС и НАТО
Много бързо забравихме какви ползи ни даде членството ни в Съюза. За тази цел работихме много и ако имаме съмнения, нека тръгнем към дискусия. Ние сме твърдо за единна Европа, особено след Брекзит, заяви Грозданова.
Няма политическа партия в България, която да е срещу ЕС и НАТО. Такова политическо говорене се срещу Брюксел се използва само при предизборни кампании. Големият въпрос е какво е бъдещето на ЕС – федерализация или засилване на националните държави, а това не е ясно и за другите страни членки, заяви Кючуков, който допълни, че е за федерална Европа.
България и Турция
„България успяваше до голяма степен, включително по време на председателството си, да бъде проводник на политиката на ЕС към Турция, да предава посланията на Европа, да транслира. След това нещата в този план намаляха, отношенията се промениха. Трябва да продължим да работим ефективно с Турция. Споразумението на ЕС с Турция помогна много не само на България, а на всички. Да не забравяме, че сме външна граница на ЕС. До голяма степен самите власти в Турция промениха отношението на Европа към тях“, заяви Грозданова.
Отношението на България към Турция е прагматично, но сякаш ние одобряваме това, което Ердоган прави с политическите си противници, защото ни пази от мигрантската вълна. Не трябва да влизаме в конфликтни ситуации, но не бива да си затваряме очите за тези нарушения на правата и свободите от Ердоган", смята доц. Кючуков.
България срещу Северна Македония
„Трябва да възприемаме Република Северна Македония като суверенна държава с всичките й права и задължения за съюза, в който иска да влезе. Емоциите пречат на прагматичната политика. Преди месец имах среща с г-н Бучковски, който е определен за преговарящ с България. Разбрахме се по няколко въпроса. Единият, че трябва да спрат да говорят за македонско малцинство в България. Другият – че трябва да си променят учебниците. Историята трябва да обективна. Третият е, че трябва името Република Северна Македония с нота към ООН да бъде заявено от тях, че ще бъде използвано в цялата му дължина“, каза Джема Грозданова.
„Това, че спряхме преговорния процес не е последователна политика. Трябваше да погледнем глобално. Нашият геополитически интерес води до това, че Скопие трябва да е част от ЕС", смята Грозданова.
Според Кучюков сме избързали с радостта си за Договора за добросъседство със Скопие и комисията за решаването на спорните исторически въпроси не е работещ модел.
