Вече 19 години България е част от европейското семейство и има свои представители във всички важни европейски институции. Българският език се чува в пленарната зала, а кирилицата е сред трите азбуки, на които се пишат европейски документи и закони. Има я и на евробанкнотите.
В сградата на Европейския парламент в Страсбург се чуват гласовете на 27-те държави членки, но понякога с различна сила. Там се провеждат пленарните сесии, а през останалото време депутатите заседават в комисии в Брюксел.
Общо евродепутатите са 720. Те се избират чрез преки избори за срок от 5 години. България влиза в ЕС през 2007 г., когато тук се вдига и българският флаг.
До 2019 г. България е имала 18 евродепутати, а след излизането на Великобритания от Съюза и преразпределението на местата страната ни остава със 17. Тук е заседавала като евродепутат Илияна Йотова, в момента президент на България. Евродепутат е бил и Николай Младенов, който впоследствие става специален координатор на ООН за Близкия изток, а сега председателства Съвета за мир, иницииран от Доналд Тръмп.
Как се е променила тежестта на гласа на България в Европарламента от 2007 г. насам? Андрей Ковачев е най-дългогодишният български евродепутат.
„През 2009 г., когато аз влязох в ЕП, ние бяхме непознати и нямахме тази тежест, тази компетентност, която направихме не само като членове на ЕП, като правителства в България, но и нашата държава не беше достигнала тази равнопоставеност на всички нива – еврозона, Шенген, банков съюз“, коментира евродепутатът от ЕНП.
Илхан Кючюк става евродепутат през 2014 г.
„Европа беше различна, когато ние влязохме в ЕП. Днес също има своите предизвикателства. Тогава големият въпрос беше дали имаме Европа на две скорости. Днес имаме Европа на много скорости, което е видимо с просто око за всеки един европейски гражданин“, коментира Кючюк, който е от „Обнови Европа“.
Кристиян Вигенин става евродепутат през 2007 г.
„Сигурно много хора си спомнят първите битки, колкото и наивни да изглеждат сега. Като например за това да няма акциз върху домашната ракия в България – една неуспешна битка. Или пък еврото да се изписва с „в“ – евро, а не еуро – една успешна битка, която имахме. Много неща минаваха, заминаваха, докато се научим, че България има своята специфична роля, специфично място и специфични интереси. И трябва да се научи да ги формулира и да ги вписва в общия европейски интерес“, смята евродепутатът от Прогресивния алианс на социалисти и демократи.
Радан Кънев влиза в Европарламента преди 7 години.
„Всяка държава, когато влиза в един толкова сложен съюз, има нужда от време да намери мястото си, да научи механизмите, по които да упражнява влиянието си. Ние влязохме с манталитета, че сме малка държава, че следва да се съобразяваме. С едно постоянно мислене как нещо да настигнем, което в последните години бяха Шенген и еврозоната. С времето се научаваме, че Европа е такава, каквато я създадем, че ние сме средно голяма държава по население, че нашите гласове в Европарламента или сред министрите в Съвета на ЕС не са малко“, посочи Кънев от ЕНП.
Според Андрей Ковачев българските евродепутати могат да се обединяват, когато каузата е справедлива.
„Когато каузата е справедлива, както например по отношение на разширяването и нашите взаимоотношения с Република Северна Македония, където защитаваме една справедлива кауза и затова се обединяваме абсолютно всички – от крайно ляво до крайно дясно“, каза той.
Кристиян Вигенин също посочва въпроса с Република Северна Македония и разширяването като тема, която обединява българските евродепутати.
„Преди всичко въпросът с Република Северна Македония и разширяването, докладите за страната. Миналата година, когато за първи път може би всички 17 български евродепутати подписаха едно общо писмо, това беше почти немислимо тук. Тъй като поначало тук левица, десница или крайна десница рядко работят по този начин.
Самият факт, че го направихме заедно, показа колко е важно това за България“, коментира Вигенин.
„Има безусловно единство между всички български евродепутати в продължение на два парламента. А ние не сме същите хора“, обясни Радан Кънев.
Според Илхан Кючюк националният интерес се защитава през европейските механизми.
„Най-добрият национален интерес, с главно „Н“ и с главно „И“, се защитава през европейските механизми. България много трудно би се справила с пандемията COVID-19. Нито една държава не беше в състояние да се справи, ако не беше европейската солидарност – финансова, политическа и институционална. Това показва колко е важно България да има силен глас. И ми се струва, че ние трябва да минем вече на един друг етап от развитието си в ЕС – от позицията да браним своя национален интерес към позицията да създаваме идеи и да даваме решения на европейските проблеми“, допълни Кючюк.
Вигенин смята, че България вече не е начинаещ ентусиаст в ЕС.
„Вече не се делим на нови и стари страни членки. Понякога има разлики между Западна и Източна Европа, трябва да си го кажем. Но ние сме част от Съюза – пълноценна, пълноправна. Особено след като станахме част от Шенген и еврозоната. Така че сега вече България е една вече опитна страна. Има още какво да се желае, но мисля, че вече като страна член на ЕС не сме вече онзи начинаещ ентусиаст, а оперираме в една среда. Научихме се да плуваме и това е хубаво“, обясни Вигенин.
Радан Кънев коментира и къде е Европа днес.
„Европа без съмнение и към настоящия момент е най-доброто място за живеене на света. Често пъти правим сравнения с какво темпо се движи американската икономика и с какво темпо се движи европейската. Европейската се движи по-бавно. Ако погледнем нивото на образование, особено на бедните хора, нивото на покритие на здравните нужди, особено на бедните хора, нивото на социална защита, когато си безработен, подкрепата, която обществата дават, когато си в дупка, няма нищо общо между Европа и Съединените щати. Мисля, че огромна част от европейците биха искали да живеят в този социален модел, но Европа трябва да е много по-единна, за да го удържи икономически“, каза Кънев.
