Шест точки. Само толкова са нужни, за да се родят букви, думи и цели светове. Това е брайл – азбуката, с която незрящите хора докосват знанието.
Днес телефоните говорят, компютрите четат, а изкуственият интелект превръща текста в звук за секунди. Но въпреки технологиите, брайловата азбука остава ключ към грамотността.
От Луи Брайл до България
Историята започва преди повече от 200 години, когато 15-годишният Луи Брайл създава азбука от шест релефни точки, вдъхновен от военен код за нощно писане.
Така се ражда система, която не се вижда с очи, а се чете с пръсти. В България Брайловата азбука е адаптирана през 1905 г., а година по-късно е отпечатан и първият брайлов буквар.
Читалището, което пази брайловата азбука
В Националното читалище на слепите „Луи Брайл“ книгите се печатат, подвързват и изпращат до читатели в цялата страна. Там се съхранява и една от най-големите брайлови библиотеки у нас с близо 3000 заглавия.
„Първият председател на читалището е бил композиторът Петко Стайнов. Той и съмишлениците му започнали да пишат книги на ръка и да ги събират тук като библиотека за незрящите“, разказва председателят на читалището Йордан Младенов.
Днес процесът е различен – технологиите са заменили ръкописа.
„Сега разполагаме с най-бързия брайлов принтер в България. Той отпечатва около 300 брайлови знака в секунда“, казва още той.
Между традицията и новите технологии
Днес все повече незрящи хора използват екранни четци и синтезирана реч
„Чета чрез компютър, чрез така наречения екранен четец“, обяснява ултрамаратонецът Виктор Асенов, който живее едновременно в света на Брайла и в света на технологиите.
„Като бях ученик четях на брайл. Но книгите са много обемни и тежки. По-удобно е да носиш устройство в джоба си и да слушаш“, казва той.
Цяла библиотека в джоба
Брайлът обаче също се развива заедно с технологиите. Релефните точки вече не живеят само върху хартия. Брайловите дисплеи превръщат телефона или компютъра в книга за четене с пръсти.
„Може да си четеш в самолета книга, вземаш си я в картата памет на дисплея и си я отваряш в офлайн режим. Свързваш дисплея с телефона си или с компютъра си и си четеш хиляди заглавия“, разказва брайловият коректор Ваня Григорова.
Според председателя на читалището Йордан Младенов именно това е бъдещето на брайловото четене.
„Това е вариант да се чете пак на брайл, но с друга технология“, казва той.
Така цяла библиотека може да се побере в устройство с размерите на телефон и да даде нов живот на брайловата азбука в дигиталната епоха.
Когато картините могат да се докоснат
Днес Брайлът вече не е само текст. Благодарение на специална технология изображенията също могат да бъдат възприемани чрез допир.
В Националното читалище на слепите „Луи Брайл“ създават тактилни илюстрации за детски книги. Специална хартия с микрокапсули се нагрява, а контурите на изображенията стават релефни.
„Тези малки капсули се разпукват при висока температура и така изображението става релефно, за да може човек да го чете с ръцете си“, обяснява секретарят на читалището Яна Йорданова.
Брайлът и грамотността
Според експертите технологиите променят начина, по който незрящите хора получават информация, но поставят и нови въпроси за грамотността.
„Знаете ли, когато човек чете на брайл с пръстите си, това помага за поддържането на знанията му за правописа“, казва Ваня Григорова.
„Много неграмотни хора има и това се задълбочава. Може би се дължи на това, че хората не четат, а са слушатели“, допълва библиотекарката Петкана Ботева.
Според Йордан Младенов подобна тенденция се наблюдава сред част от по-младите.
„Имаме млади хора, които не искат да ползват брайл. Той е много информиран, много неща е чул. Обаче ако трябва нещо да напише, фактически е наполовина грамотен“, казва председателят на читалището.
„Брайлът трябва да се съхрани, за да се съхрани грамотността. За мен неграмотността е духовна тъмнина“, казва Ваня Григорова.
В свят, в който телефоните говорят, а изкуственият интелект чете вместо нас, шестте точки на Брайла продължават да пазят нещо незаменимо – правото човек сам да прочете, да напише и да докосне думите.
