Възможен ли е мирът между Армения и Азербайджан? Този въпрос ни връща и тази седмица в Южен Кавказ.
След три десетилетия войни двете страни преговарят за споразумение, което би могло да преобрази региона.
Конфликтът възниква заради парче планинска земя.
Нагорни-Карабах - исторически населен предимно с арменци, но включен в състава на Азербайджанската социалистическа република по време на Съветския съюз.
Азерите и етническите арменци, подкрепяни от Ереван, водят кървави войни за областта.
Последните се оказват решаващи. През 2020 година Азербайджан си върна голяма част от територията. Русия посредничи с примирие и разположи миротворци, които обаче не успяха да гарантират безопасността.
A арменското население беше откъснато от коридора, който го снабдяваше с храна, лекарства и продукти от първа необходимост - наричан още "Пътят на живота".
През 2023 г. след бърза офанзива Азербайджан установи пълен контрол. Русия не се намеси, а всички над 100 хиляди етнически арменци, напуснаха домовете си.
Така непризнатата международно Нагорно-карабхска република на етническите арменци престава да съществува, а Армения се обърна към Запада в търсене на подкрепа.
За все още отворената рана Нагорни-Карабах разказват от Ереван на Яна Бързакова и Борис Пинтев.
Намираме се на символично място за арменците - военното гробище Йераблур в Ереван. Тук са погребани много от войниците загинали в най-продължителния конфликт в постсъветска Еврозия.
Какво е човешкото изражение на войната и каква е позицията на арменското правителство за преговорите с Азербайджан?
Сред редиците надгробни плочи в покрайнините на Ереван една млада жена намира покой и утеха.
"Идвам тук, когато имам нужда от тишина. Лерник беше всичко за мен – повече от брат. След като загубихме родителите си във войната през 90-те, аз го отгледах сама. Той беше цялото ми семейство", споделя Марине Габриелян, изселена от Нагорни Карабах.
Военното гробище Йераблур е единственото място, където Марине може да разговаря с брат си, макар и гробът му да не е тук. Той е останал далеч – в пръстта на родния Нагорни Карабах. Недостъпен за нея.
"Най-голямата болка е, че не мога да отида на гроба му, за да оставя цвете – нито на рождения му ден, нито на годишнината от смъртта му. Останаха ми само спомените", казва Марине.
Нейният брат загива в окопите през 2020 г. - изходът от войната тогава е повратен момент, променил реалността и в Карабах, и в Аремния.
Само три години по-късно етническите арменци са принудени да напуснат домовете си в региона, а властта в Ереван поема риска да търси мир с Баку.
"Виждаме, че има огромна нужда от този мир. Нашата страна обяви, че е готова да подпише споразумението незабовно. Една от основните точки в него е взаимното признаване на териториалната цялост на базата на границите, които страните са имали при разпадането на Съветския съюз", коментира Ани Бадаля, говорител на Министерството на външните работи на Армения.
Опитът за нов път към историческо споразумение носи на правителството на премиера Никол Пашинян
огромен вътрешен натиск и обвинения в предателство – особено от прокремълската опозиция.
"Това не е мирен процес, а капитулация на Армения. Азербайджан вече е навлязъл с войски на над 200 кв. км арменска територия и има допълнителни претенции. Те казват, че всичко, което контролират сега, е тяхно и няма да се изтеглят. Азербайджан откри третото, което наричат международно летище, но това е военно летище – трето военно летище в непосредствена близост до арменските граници. Постоянно провеждат военни учения, съвместни учения с Турция. Продължават да заплашват Армения с нова война", коментира Артур Хачатрян, депутат от партия Арменска революционна федерация.
Артур Хачатрян обвинява Баку, че се намесва във вътрешните дела на Армения, включително с настояване за промени в конституцията.
Правителството на Пашинян обаче е категорично - спорните въпроси се обсъждат двустранно.
"Водят се преговори за текста на споразумението вече три години и половина. В него е решението – признаването на териториалната цялост. Докато споразумението не е подписано, може да има съмнения сред хората. Но веднага след като подписите бъдат положени, мисля, че това ще демонстрира ясната воля и от двете страни", казва Ани Бадалян.
Преговорите между Армения и Азербайджан преминават отвъд спорните граници към възможности за икономическо партньорство и отваряне на транспортните коридори в Южен Кавказ.
Един от основните въпроси - така нареченият ''Зангазурския маршрут'', който би минал през арменска територия, за да свърже Турция и Азебрайзжан. Проектът е стратегически за Баку и Анкара. Ереван участва в разговорите, но има свое предложение.
"Предложихме проект "Кръстопът на мира". Той отваря пътища към Азербайджан и Турция и свързва Централна Азия с Европа. Това е нашата визия – мир и предвидимост по границите като основа за развитие", коментира Ани Бадалян.
Отвъд геополитиката остават съдбите на хората, загубили домовете си. Като Марине – дъщеря на убити родители, сестра на загинал войник, майка на ранен във войната син.
"Бягството от Арцах беше кошмар. Това е всичко, което взех – флашката със снимките на брат ми, които бяха намарени в в джоба му, пръстенът му и счупения телефон. Това е, което ми остана", коментира Марине.
Днес семейството ѝ живее скромно в покрайнините на Ереван. Благодарна е, че съпругът и двамата ѝ синове са до нея. Но не минава ден без надеждата да се върне в Карабах - земя, която арменците населяват от векове и смятат за своя историческа родина.
"В съзнателния си живот съм изпитвала само загуби заради азерите. Но вярвам и живея с надеждата, че един ден ще се върнем. Дори къщата ни да я няма, дори селата да са разрушени – само да бъдем отново там, в родната ни земя…", казва Марине.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
