„Хирошима на Кавказ“: Помирението в Нагорни Карабах - мисията (не)възможна?

bTV със специален разказ от непризнатата република

Иван Георгиев Иван Георгиев

Публикувано в  13:30 ч. 13.09.2025 г.

Едно населено място, за съжаление, през изминалите 25 години напълно заслужи името си „Хирошима на Кавказ“. От началото на '90-те до 2000 година Агдам е напълно призрачен град, използван като буферна зона между двете враждуващи армии.

Снимка: bTV

Екипът ни дойде в региона година и половина след като Нагорни Карабах официално престана да съществува. А това, което предстои да видите, е изцяло гледната точка на Азербайджан и хората на тази страна за съдбата на „Черната градина на Изтока“.

Конфликтът между арменци и азери има вековна история. Вятърът на промяната, довел до разпада на Съветския съюз, разпали омразата и след края на '80-те войната в Нагорни Карабах потресе света със своята бруталност.

Снимка: bTV

Преди 7 години, в един от прозорците на затишие, Иван Георгиев с оператора Борис Пинтев отиват до т.нар. „линия на контакт“ - за да погледнат в очите на хората, воюващи 3 десетилетия, да чуят историите на оцелелите… и най-голямата мечта на тези, избягали от родния Агдам.

„Ако все пак някой ден се прибера, ще заплача, ще падна на колене и ще целуна земята, в която останаха мъчениците ни“, казва Пакиза Маммадова, вътрешно разселена от Агдам.

Снимка: bTV

Как изглежда днес тази земя? И къде отидоха първо тези, които 32 години се скитаха далеч от родната Черна градина?

„През изминалите 32 години майките и бащите ни идваха в сънищата ни постоянно. Затова отидохме първо там, където ги погребахме“, споделя Хасан Балакчиев, жител на Агдам.

„Вълнувам се, защото това ни потресе - всички гробове бяха разкопани откъм главите. Бях търсили златни зъби. Едно е да изгониш или да убиеш някого... Но това… Това е варварство“, смята Рахиле Карайева, жител на Агдам.

След началото на войната близо милион азери бягат от Карабах във вътрешността на страната - за да оцелеят и да получат името „вътрешно разселени“.

Снимка: bTV

„Можете да наречете изминалите 30 години изгнание. Но беше много по-трудно... Да, държавата ни помогна и осигури всичко, но нямам предвид това. Ние тъгувахме за родното си място. И душите ни бяха разкъсани“, казва Хасан Балакчиев.

Двамата възрастни са сред тези, които доживяват края на войната. За да започнат живота си отначало – повече от три десетилетия по-късно в чисто нов дом, построен от държавата.

Ключът за новата си къща Хасан получава лично от президента Илхам Алиев, по време на церемония излъчена от местните телевизии. А домакинът ни лично развежда най-силния човек в държавата в новопостроеното селище Кенгерли, издигнато в руините край Агдам.

„Ние не изпитваме омраза към тях. Но има села, които бяха напълно заличени от картата. Ако това бяха арменски територии, защо биха ги унищожили?“, пита Хасан.

Снимка: bTV

„След окупацията арменците изгориха всички къщи и земи. Затова сме толкова щастливи, че доживяхме завръщането“, обясни Рахиле Карайева.

А голямото завръщане на азерите в Карабах тепърва предстои. Днес Степанакерт, столица на непризната и несъществуваща вече република, носи името Ханкенди. Белезите от войната бавно са заличавани. Но една невидима заплаха продължава да чака, заровена в земите на Карабах.

„Това, което виждате, е бившата „линия на контакт“. И този район е считан за един от най-силно минираните в света. Само през изминалите три дни, цивилни или униформени, работещи в региона, станаха жертви на инциденти с взривени мини“, казва Кхалиг Зулфигаров, Агенция за противоминни действия на Азербайджан, началник на оперативната дейност в Агдам.

Снимка: bTV

Всеки ден Кхалиг отговаря за живота на стотици сапьори. И признава, че никой не може да отговори кога животът в Карабах ще бъде безопасен.

„Всъщност, мините не различават етнос и вяра. И според мен най-големият риск е, когато опасността се превърне в норма“, смята мъжът.

Паралелно с процеса на разминиране в Агдам и целия Карабах тече трескаво строителство.

„Джамията беше единствената стояща сграда. И тя беше абсолютно поругана.
А възстановяването не е само въпрос на строителство. Част от него е“, обясни Юмид Исазаде, представител на президентската администрация в Агдам.

Каква е възможността някой от Армения да дойде и да живее тук отново мирен живот, ако поиска това?

Това не е тема за нас, като специални представители на президента. Тук в град Агдам, условията ще бъдат напълно достатъчни за живота на всеки. Но, отново - мисля, че трябва да зададете въпроса си другаде.

Снимка: bTV

А на кого другиго да зададем този въпрос, освен на поколението на войната? За които щастието от завръщането в родното място никога няма да заличи раните от войната.

Мислите ли, че някога в бъдеще азербайджанци и арменци ще могат да живеят отново заедно в мир - като съседи и братя?

Снимка: bTV

Рахиле Карайева: Дори, когато враговете идват пред вратите ни, ние ги пускаме вътре. Такива сме азерите. Във всеки дом има поне по един мъченик. Всички тези млади мъже заслужаваха да живеят, да станат бащи... Въпреки това, винаги съм учила децата да бъдат приятели с хората около нас. Но арменците... не мисля, че те носят това в сърцата си.

Във видеото са използвани архивни снимки на Илгар Джафаров.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK