В четвъртък президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че не е дошло времето Европа да наложи санкции на Азербайджан заради офанзивата му за поемане на контрола над бунтовническия регион Нагорни Карабах. На този фон десетки хиляди арменски бежанци от конфликтната територия все още се намират в пограничните населени места.
След светкавичната азербайджанска военна офанзива, която върна отцепилия се регион Нагорни Карабах към Азерската държава, 120 000 арменци започнаха масово изселване към пограничните региони, заявявайки, че се страхуват от преследване и етническо прочистване въпреки обещанията на Азербайджан за безопасност.
И докато улиците в земите на Нагорни Карабах стават все по-пусти, стотици паметници на културата, арменските църкви и манастири може да бъдат разрушени, споделя 33-годишния отец Давид. През последните дни той оказва духовна подкрепа на десетки хиляди свои сънародници.
Нагорни Карабах е международно признат като част от Азербайджан, но е населен предимно от етнически арменци, които управляват своя собствена държава там – самопровъзгласилата се Република Арцах след разпадането на Съветския съюз в началото на 90-те години на миналия век.
Азербайджан започна светкавична офанзива на в края на септември тази година, за да си върне целия регион. А преди тази офанзивата карабахските арменци живеят под ефективна 10-месечна азербайджанска блокада, която доведе до хроничен недостиг на храна, гориво и лекарства.
Отец Давид каза, че Нагорни Карабах е дом на около 400 арменски свети места, но голяма част от тях вече са унищожени още при конфликта през 2020 г.
Въпреки че повечето от нейните съседи днес са мюсюлмани, Армения се нарежда като най-старата официално християнска страна в света, традиционно датирайки покръстването си от 301 г. сл. Хр.
Сред останалата разруха бежанците от Нагорни Карабах все още не губят надежда, че някога, в по-мирни времена, ще се завърнат в домовете, които са създали с толкова любов.
