Във всеки джоб, във всеки автомобил, в офиса, вкъщи, навсякъде около нас. Те са там без дори да ги виждаме - литий, кобалт, манган, графит, мед, галий, германий, магнезий и още много критични суровини. Те са нужни за отбраната, създаването и преноса на енергия и технологичното развитие на света.
"Европа много ясно видя, че високата себестойност на индустрията и липсата на първични суровини, за която и да е индустрия в Европа, води до неясна неконкурентноспособност и зависимост.
Зависимостта не е само продоволствена. Тя е зависимост в решенията за политики и позиции по различни международни и локални въпроси", доц. д-р инж. Иван Митев - изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара.
Светът е в разгара на най-голямата трансформация след Индустриалната революция. Тези процеси превръщат зависимостта от петрола в малък детайл пред по-дълбоката зависимост от критични суровини.
"В момента 60% от редкоземните минерали се намират в Китай. 90% от тях се преработват в Китай", казва Нийл Буш, бизнесмен.
Въпреки че планът на Европейският съюз до 2030 година 10 процента от световния добив да идва от страните членки на общността и от погледа на днешния ден това звучи невъзможно, поне амбицията на Брюксел събуди проучванията в част от страната, сред които е и България.
"Подписахме един изключително важен договор за едно от сърцата на българската енергетика, именно Маришкия басейн", казва Жечо Станков - Министър на енергетиката (януари 2025 - февруари 2026).
Ако 20-и век беше векът на петрола, който начерта границите в Близкия изток, то 21-и век принадлежи на елементите от Менделеевата таблица. А те използвани като валута, местят граничната бразда дори в Европа.
"Ще направим нещо по отношение на Гренландия, независимо дали им харесва или не. Защото ако не го направим, Русия или Китай ще превземат Гренландия и не ги искаме за съсед. Бих искал да сключим сделка по лесния начин, но ако не го направим по лесния, ще го направим по трудния начин", казва Доналд Тръмп - президента на Съединените американски щати.
И без дори да осъзнаваме всички ние сме въвлечени в световната ИГРА НА РЕСУРСИ 2: ВЪГЛИЩА И ЛЕД
АРХИВ: bTV Репортерите 15.03.2025 г.:
Преди година начертах ме основните проблеми на България в търсенето, добива и преработката на критичните суровини.
"Ние не знаем какви са ресурсите на България", казва проф. д-р Светослав Георгиев директор на Геологическия институт „Страшимир Димитров” към БАН. "Дори най-развиващите страни в Африка такива бавни процедури за издаване на разрешително за търсене и проучване няма", казва Даниел Маринов - геолог.
"Около 100 процедури са били забавени", каза Красимир Ненов - зам.-министър на енергетиката.
Днес вече страната ни може да се похвали с най-мащабното проучване от 30 години насам. Именно в сърцето на българската енергетика, Мини Марица Изток, екипи от геолози, учени от Българската Академия на Науките и представители на университета в Северна Дакота, търсят критични суровини в българските лигнитни въглища.
"Съвместно дружествата започват първичните изследвания на 10 сондажа и над 400 проби", каза Жечо Станков - Министър на енергетиката.
С помощта на ето тази сонда са извадени 10 ядки дълги по 80 метра, които показват, какво има в най-големият въглищен басейн в България. Така изглеждат сондажните ядки, от тях само една такава, малка, но в същото време представителна част ще отиде за изследване в българската академия на науките.
"Представете си го, има три етажа от въглища, които са в Маришкия басейн, като в момента тези, които са горят в ТEЦ-овете, са от първите два. Най-дълбокия пласт, който е на близо 100 метра дълбочина, е този, който в момента искаме да изследваме за редкоземни елементи и критични суровини", казва Станков.
Извадената ядка от рудника се изпраща в София. В геологическия институт на БАН имат задачата да разберат какво се крие в това парче въглища и глина.
"Това е сондажната ядка. И сега ги начупвам, строшавам ги на по финни късове, които да влязат после по-лесно в хаваните и да може по-лесно да се стрият", казва гл. ас. д-р Милен Ставрев - Геологическия институт „Страшимир Димитров” към БАН.
Раздробената част от сондажа се изсипва и от различни места се взема представителна проба.
Наред идва и планетарната мелница, в нея пробите ще прекарат следващите часове , в които те ще станат на фин прах.
"Обикновено една проба като се стрие изглежда по този начин", казва гл. ас. д-р Милен Ставрев - Геологическия институт „Страшимир Димитров” към БАН.
Само на една стена разстояние скритата на прах проба попада в ръцете на ….., която има задачата да я втечни.
"Стритата на прах проба трябва да е хомугенизирана, за да може да се вземе представителна извадка. Около 0,1 грам е пробата и след това я изсипваме в микровълновия съд", казва гл. ас. д-р Емилия Радева - Геологическия институт „Страшимир Димитров” към БАН.
Следващата стъпка е добавяне на силна киселина, която да разгради скалата, но този процес е възможен единствено при висока температура.
"Микровълновата фурна развива много температура. Ние задаваме до 230 градуса и налягането стига но 100 бара", казва гл. ас. д-р Емилия Радева - Геологическия институт „Страшимир Димитров” към БАН.
А за да се определи каква е концентрацията на елементите в взетата ядка пробата мината през маспектрометър. Когато втечнената скала влезе в този плазма и настъпва процес по йонизиране и детескора засича всички елементи. Едновременно мога да се отчетат над 60 елемента и каква е тяхната концентрация.
От направените 10 сондажа геолозите не могат категорично да кажат кой елемент в какво съдържание е, но са категорични, че редкоземни метали има.
"Първоначалните данни показват, специално за някои суровини, които също са критични завишени стойности", казва доц. д-р Мариана Йосифова Геологическия институт „Страшимир Димитров” към БАН.
За момента установихме, че в дълбочина под основния въглищен пласт увеличава се съдържането на Германии. Същата тенденция показват и други елементи, които също са критични. Като цинк, мед, никел.
"Може със задоволство да кажем, че резултатите са, поне за мен лично по-добре от очакваното, защото това, което колегите в БАН сравнявате наличността на тези критични елементи, сравнено с средните нива на тези елементи в цял свят. Ванади, мед, молибден, селен, лити, никел, кобалт, 6 пъти, 7 пъти, 8 пъти по-големи стойности в сравнение с средните за лигнитните въглища", казва Жечо Станков.
След като всички 400 проби бъдат изследвани у нас учените от университета в Северна Дакота ще кажат дали създадената от тях технология за извличане на редкоземни елементи може да ги добие от нашите въглища.
България е поела ангажимент до 2038 година да затвори въглищните централи. Така въглищата, който Мини Марица Изток копае няма да бъдат нужни, следователно и работните места на близо 6 000 души са под въпрос. Затова за хората в югоизточния регион търсенето на редкоземни метали надежда за запазване на прехраната им.
"Ако има няколко стълба на това какво мислите, че ще се случи след 2038, кой е най-надеждният погледнато от днешна дата? Дотолкова, доколкото надеждата в конкретния случай е ясно, доловимо понятие, т.е. може да бъде рамкирано, съществува такава надежда. Към момента има намерени 17 редкоземни материала във въглищата, съпътстващите глини и в отпадъчната, изгорялата пепелина. Звучи ли ви реалистично, надеждно, дори без тия данни? За мене ми звучи абсолютно реалистично. Просто опита, който до момента, ме кара да разсъждавам абсолютно прагматично. Всяка една идея, бизнес намерение в това число и идеята за редкоземните материали, тогава, когато може да бъде надлежно устойностена, тогава ние можем да направим прогноза", казва Тодор Тодоров - изпълнителен директор на "Мими Марица-Изток" ЕАД.
Дали тази прогнозата ще позволи добивът на въглища да се увеличи с 20 процента, трябва да стане ясно дали извличането на редкоземните суровити е икономически изгодно или с други думи казано, ще плащаме повече да за ги извлечем, от печалбата, която ще изкараме от тях.
В научните среди формулата за това дали добивът на редкоземни елементи ще носи печалба зависи от обогатяването на съответния елемент спрямо останалите съдържания в света. Като границата за това е 10.
"Извличането на редкоземни елементи от материали, като въглищата, се различава до някакъв степен от извличането от класически родни находища. И то поради факта, че остатъчният материал от извличането на редкоземни елементи и от въглищата също има потенциал да бъде продаван продукт. И там вече в случая могат да се комбинират няколко дейности, които биха дали печалба.
Има няколко алтернативи за приложение на този остатък, едната е той да продължи да бъде използван като гориво, но този остатък след, от който са извлечени редкоземните елементи, може да представлява след нужното пречистване суровина, за производство на високотехнологични чисто въглеродни продукти, като графена, въглеродни нанотръби и други подобни, които са много скъпа суровина. Така че, по мое разбиране, по мое виждане, дори нито една от тези три дейности, сама по себе си, да не осигурява печалната на този процес, тъй като това са свързани продукти, една берига от продукти от един първоначален източник, има добър шанс комбинацията от тези две или три икономически дейности да бъде изгодна", коментира проф. д-р Светослав Георгиев директор на Геологическия институт „Страшимир Димитров” към БАН.
Според организацията за икономическо сътрудничество и развитие Европа е в опасна зависимост от Китай, който контролира около 90% от глобалния капацитет за преработка на редкоземни метали, на този фон Европа преработва по-малко от около 3% от собствените си нужди. Липсват и технологии, което принуждава стария континент да изпраща изкопаното в Китай, където та да бъде преработено. Критичен е и погледа на европейската сметна палата.
"Действителността, която е характерна както за Европа, така и за България. Ние сме богати на стратегии, на политики, които дефинират цели за развитие, стратегически нужди на индустрията, регламенти и нормативи, които трябва да се спазват. Но основното, което и ние казваме от години в бранша, а сега и доклада на Европейската сметна палата, е липса на работеща реална връзка между добрите намерения на всички тези стратегии и политики до реализирани на реален проект за добив. Тази връзка е скъсана. Както казахме, първо тя е заради липса на геоложки проучвания, без интензивни геоложки проучвания. Няма да имаме нови проекти за добив. Административните процедури, втори ключов момент доклада. Всички проекти минават през едни и същи институции на различни етапи, но със сходни изисквани. Това прави един затворен кръг от съгласуваност, която удължава и внася неяснота в процеса. Трето, липсват, списъци се за стратегически и критични проекти с суровини за всяка една страна в Европейския съюз. Тези цели, които са заложени преди 3 години в европейския регламент, е крайно време да бъдат осъзнати от всички нас", казва доц. д-р инж. Иван Митев - изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара.
И докато Европа няма ясна и реалистична цел за добива на редкоземните метали, строгото еко-законодателство не позволява отпадния продукт от ТЕЦ-овете да се превърне в торове. Това казва специално за bTV американския бизнесмен Нийл Буш, специализирал в развитието на енергийни и технологични проекти. Фамилията Буш не е случайна, Нийл Буш е син и брат на американски президенти.
В този момент именно доставките на азотни торове са под въпрос заради блокадата на Ормунския проток.
"Много съм озадачен от поведението на Европейския съюз. В Китай, например, има технология, която улавя димните газове с помощта на амоняк. Страничният продукт от този процес е амониев бикарбонат, който е тор. Когато този тор се използва в почвата, той осигурява много по-високи добиви на по-ниска цена за фермерите. Но Европейският съюз не признава този тор за квалифициран механизъм за улавяне на въглерод, защото твърдят, че когато поставиш тора в почвата, въглеродът се освобождава", казва Буш.
Според Нийл Буш България има потенциал за място в световния добив на критични суровини.
"В момента 60% от редкоземните минерали се намират в Китай. 90% от тях се преработват в Китай. Затова моето мнение е, че вместо да се опитваме да демонизираме Китай, вместо да водим търговска война, чрез която да се отделяме от Китай, Америка в частност трябва да спре да използва митата като оръжие, защото Китай ще отвърне, като спре да ни изпраща редкоземни материали, които са критично важни за нашите модерни военни системи, за нарастващото търсене в роботиката, за целия този свят на изкуствения интелект. Търсенето на редкоземни минерали сега и в близко бъдеще е по-голямо, отколкото можете да си представите. Смятам, че Западът и страни като България играят ключова роля в разработването на тези природни ресурси, (6:33) тези минерални ресурси. Но нека бъдем реалисти. Това ще отнеме много време. Доказателство за значимостта на на редкоземните елементи за развитието на света е желанието на Америка да контролира територии с потенциални находища", казва още Буш.
"Президентът е използвал редкоземните елементи като вид тактика, предполагам, за да се опита да издейства споразумение с Украйна за край на войната. Искам да кажа, че никога и в най-смелите си мечти не бих си представил Америка – най-великата нация, изградена върху капиталистически идеи – да влиза в тези по-малки държави и да ги притиска да ни дават редкоземни минерали в замяна на нещо друго. Разбирате ли какво искам да кажа? Тези сделки обикновено се договарят чрез търгове или в някакъв бизнес формат. Така че за мен лично това беше нещо забележително", коментира Нийл Буш.
"Ще направим нещо по отношение на Гренландия, независимо дали им харесва или не. Защото ако не го направим, Русия или Китай ще превземат Гренландия и не ги искаме за съсед. Бих искал да сключим сделка по лесния начин, но ако не го направим по лесния, ще го направим по трудния начин", коментира Тръмп.
"Мисля, че президентът Тръмп обича да бъде „големият побойник в квартала“. Смятам, че той лично – това може да звучи малко лудо – но мисля, че той гледа картата на Съединените щати и мечтае Америка да бъде по-голяма. А Гренландия изглежда като голямо петно на картата. Във всичко това вероятно е замесено егото. С Гренландия е разговаряно за на военни бази. Можете да преговаряте с Гренландия и за редкоземни минерали. Не е нужно да превземаме острова. Не е нужно да превземаме страната или да я купуваме, както предлагаха те. Това е глупава тактика, която никога не бих си представил, че един американски президент би използвал", коментира Нийл.
Остават още 4 години, в които Европа да може да промени стратегията за добив или поне да осъзнае, че и трябват да ускори процедурите си, за да не се изправя лице в лица с провала, който ще я направи още по зависима.
В България на везната е сложена и прехраната на 6 000 човека.
И ако осъзнаем, че всички сме част от световната ИГРА НА РЕСУРСИ във всеки джоб, във всеки автомобил, в офиса, вкъщи, и всичко около нас ще продължи да се развива.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
