39 планини и над 200 по-малки масива в страната. Повече от 40 хиляди квадратни километра планини и само 44 души, които да ни пазят в тях. Толкова са хората с професия „планински спасител“ в България.
„Това ми е съдбата на мене. Това ми е съдбата. Животът почти ми мина тука. При всичките тия години, нямаме нито един случай, когато сме отишли и не сме го намерили жив по време на акцията и на нашите действия, той да е загубил живота си. Всички сме ги предали живи на лекарите“, разказва щатният спасител Методи Баненски.
„Миналата или по-миналата година загинаха двама в лавината. Отидохме и ги изровихме. За съжаление нямаше шанс. Травмиращо е, но гледаме да се справяме по някакъв начин. Не всеки може да върши тая работа. Трябва да си имаш сърце“, казва планинският спасител Иван Баряков.
Спасителната служба в Банско е една от най-старите. Повече от 50-годишната й историята говори от стените, където са окачени снимки на всички предишни планински спасители и началници на отряди.
Синовете на Методи също са част от отряда. Зам.-кметът на Банско и директорът на парк „Пирин“, често сменят костюмите с алпийската екипировка.
„Правим го и заради хората, правим го и заради себе си. Както казваше един мой преподавател - всеки задоволява някакви висши душевни потребности - както туристите в планината, така и ние, които ги спасяваме. Трябва да се отдвава нужният респект, защото планината си взима своето. Човек не трябва да подценява никога нито условията, нито релефа, нито екипировката, собствените си възможности“, казва Стойчо Баненски, зам.-кметът на Банско.
На банския отряд се падат едни от най-тежките акции в Пирин. Характерни за района са и честите лавини.
Затоплящото се време прави само привидно планината по-безопасно място.
За последните пет години, изминалият сезон е рекордьор по спасителни акции извън пистите - цели 42. Орлин Илиев попада в статистиките, но преди 10 години. Лавина го помита под Мусала и го влачи цели 300 метра
„Започнах да правят опити да се изкарам от ситуацията с плаващи движения. Но това е много относително. Може би това, което аз направих донякъде ми е помогнало да не ме превърти, което е лошото в една такава ситуация. Престоях 18 минути в лавината. На 18-тата минута Младен Данков, който беше партньорът ми за спускането ме намери с лавинния уред. Неговият. Може би съм първият пострадал от лавина, който е спасен с лавинен уред.
Първото усещане е на мобилизация. След това малко стрес, като те затрупа и накрая е безизходица. Малко преди да загубя съзнание - тогава осъзнаваш, че не можеш нищо да направиш“, разказва Орлин.
Признава и че е подценил ситуацията. Това е и най-честата грешка на опитните планинари.
Един от най-големите ни таланти във фрийрайда обаче няма този късмет и загуби живота си в единия от улеите на връх Тодорка.
„Това са едни от най-апетитните улеи за фреийрайдърите. Те са по-лесно достъпни, дълги са, екстремни, скали, по които да скачат. Наистина успяват да се забавляват. Всяка година планината си взима своите жертви. Падат лавини. Не е майтап. Хората не са престъпници определено. Просто в по-голямата част от случаите те знаят къде отиват и какво правят съвсем целенасочено. Те знаят какъв е рискът. Въобще не трябва да ги съдим по този начин. Просто както при всяко едно деяние, с което човек се захваща не трябва да си повярваме чак толкова много, а да бъдем винаги малко по-предпазили, малко по-резервирани, тъй като никога не можем да бъдем по-могъщи от природата“, разказва планинският спасител Атанас Уков.
Последната акция на отряда е за спасяването на финансиста Владимир Каролев. Клипчето му в социалните мрежи насочва и спасителите към мястото на инцидента.
„Определено помогна. Малко или много. Ние знаехме какво е планирал и къде е отишъл човекът. Излязохме с четири моторни шейни. Много беше рисково. През нощта снегът беше замръзнал и наистина контролът върху моторната шейна е минимален. Имахме включително и малък инцидент, но за щастие всичко е наред. Ако не бяха моторните шейни, акцията щеше да се проточи с още няколко часа със сигурност“, разказва Уков.
Освен задължителната екипировка е задължително и основното правило - преходи не се правят от сам човек
„Винаги е добре да информираме хората къде отиваме. Някой трябва да знае къде сме. Да знае маршрута ни, нашите намерения. Добре е на телефона си да сме инсталирали приложението на ПСС. По този начин чрез натискане на един бутон дежурният може да разбере веднага къде се намираме. Немислимо е да се излиза в зимната планина без тези предпазни средства. Лавинен уред, сонда, лопата и раница с въздушна възглавница. Доста нашумя. Но не трябва да мислим, че тези неща ни правят безсмъртни. Просто те дават малко по-голям шанс да бъдем спасени, но паднеме ли в голяма, тежка, дълга лавина нещата са много сложни. В Пирин особено най-често лавините са такива“, казва Уков.
Пострадалите се носят на ръце. Единствената техника, която ползват спасителните екипи са моторни шейни. Използват се и следови кучета.
Въпреки това т.н. „Златен час“, в който пострадалият има най-голям шанс да оцелее все още е далеч за нашите спасителни служби, а системата за хеликоптерно спасяване „Хемс“ е само добра, но нерализирана идея.
„Това е система от хеликоптери, разположена на различни места в страната на определени бази и то така, че от всяка една база в рамките на „златния час“ да може да се покрие територията на страната и пострадал, или тежко болен, или нуждаещ се, какъвто и да било, той да бъде достигнат, обработен и откаран към лечебно заведение. Тя ще има огромна роля в оказване на помощ при пътни инциденти, при всеки друг вид трансплантации например, при транспортиране на тежко заболели от едно място на друго. Когато наистина времето е фактор“, обяснява Емил Нешев, началник на ПСС.
„В Европа сме уникати. В ЕС на практика няма друга държава, която няма план кога, как ще се случи подобна система да заработи в български условия. Румъния разполага с такава система „Хемс“ от може би повече от 10 години. Тя е работеща. Разполагат в момента с 11 хеликоптера. Доколкото знам тече процедура за още 6. Много напред са. Да не говорим, че и Македония имат такава система - вярно с 2 хеликоптера, но сравнете България с Македония по територия“, обяснява Нешев.
Работата на екипите би станала и още по-бърза със системите „Лайф Сийкър“, които засичат работещи телефони с голяма точност.
От ПСС от години се борят за законови промени и облекчения за доброволците.
ПСС се състои от доброволци. В състава ни има над 530 доброволци. Обстановакта в България е такава, че държвата не подпомага по никакъв начин доброволния спасител. Просто все едно не съществуват. Такива хора се намират трудно. И не на последно място трудното им намиране е благодарние на ниското им заплащане“, обяснява Нешев.
„В Европа държавите толерират по всякакъв начин доброволчеството. Особено в планинското спасяване. Например, когато доброволец отсъства от работа, трябва да помага на хора в планината, държавата заплаща осигуровките и социалните разходи, които така или иначе се поемат от работодателя. Осигуряват и компенсаци на работодателя, заради липсата на негов човек. Имат и куп данъчни облекчения“, допълва шефът на ПСС.
Процедура за купуване на първия медицински хеликоптер стартира преди шест месеца. Четири от военните ни хеликоптери „Кугър“ също трябва да се превърнат в спасителни. Кога обаче ще бъдат на разположение - не е ясно.
Дотогава „Златният час“ остава труднодостижим за спасителните ни.
