Всеки град има своите истории, които не се чуват от шума на ежедневието. Много често това са тези истории, за които възрастните смятат, че „няма нищо“, но фактите показват – страх, напрежение, натиск от връстници и неписани правила. Правила, които могат да превърнат детството в арена.
Те търсят показност, приравняват агресията със забавление, не чувстват емпатия и са готови, да нападнат всеки по слаб от тях.
Но къде е проблемът, когато всички знаем, къде се събират, какво правят и кои са жертвите, защо допускаме нашите деца да попадат „В сянката на агресията“.
През 50-те години на миналия век отвъд океана се появяват първите местни групи от младежи. Те стоят на определени улици, имат свой жаргон и определят хората като свои и чужди. След това се пренасят и в Европа, но с цел обири. Днес тези младежи отново имат своя територия, свои правила, но целта е да демонстрират надмощие и сила, над по слабите.
Една от жертвите на локалите е синът на мъж, който говори пред bTV. Запазваме неговата анонимност заради сина му, който не иска да бъде припознат от съученици и приятели като жертва.
„Живеехме известно време в чужбина и когато се прибрахме, тогава беше на около 13, за кратко време стана няколко пъти жертва на агресия“, разказва бащата.
Това на какво се дължи?
Предполагам, изглеждаше различен в началото. Различен в такъв смисъл - дрехи, поведение, прическа, по-дълга коса, което е нетипично за България.
Дългата коса и различния стил на обличане, според бащата са провокирали групи от локали да нападнат сина му. Дори на метри от дома му.
„Отстрани са минавали възрастни хора, които са подминавали. Двама на 16 и на 18 години бият 13-годишния ми син. И му бяха събули маратонките, не за да му ги вземат, а за да го унижат, за да си ходи бос. Моят син им е казал: Здрасти, и те са му казали: какъв си ти да ми кажеш здрасти, като ме познаваш.“
Според Инспектор Никола Стефанов от института по психология на МВР, момчетата са целели да покажат надмощие, над видимо по-слаб и различен човек.
„Те искат да изглеждат добре. Искат да бъдат като някой друг. Да изглеждат като силни мъже, стил мачо, да се чувстват важни. Това е едно чувство за малоценност, което прераства в една демонстрация на високо самочувствие, че те са силни, можещи. Но никога не нападат по-силен“, обясни Стефанов.
Момчето не споделя с родителите си за всеки вдигнат срещу него юмрук.
Боят между локалите не винаги е в тъмни улички. Понякога е на светло и пред очите на десетки.
„Имат нужда от по-силни преживявания, нещо като да им донесе адреналин. Но това е част от тяхната психологична характеристика, че те търсят някой да ги спре. Същност те провокират, за да им бъдат наложени граници. Искат да бъдат забелязани, да се отличават от другите по някакъв начин и да привличат внимание“, обясни инспектор Никола Стефанов.
В тази възраст децата си задават въпроса „Кой съм аз?“, категорични са психолозите, те търсят своята идентичност и именно тези групи им дават усещането, че са част от общност. А профилът на всички локали е еднакъв - черните дрехи и качулките осигуряват анонимността им когато прекрачват закона.
„Принципа на локалите е по-голямата групичка, тормози по-малката и по-силната тормози по-слабата. Ако ние сме 15 души, вие сте 10, непременно при разминаването - ще ви тормозим. Ако си сам с гадже, се закачаме с тебе или те уважавам, ако си достатъчно глупав да отговориш - ядеш бой, ако не си достатъчно глупав, ще подминеш“, обясни бащата на битото момче.
В основата на проблема според психолозите стоят многото свободно време, липсата на авторитети и социалните мрежи, даващи поле за бърза популярност на младежите. За локалите всеки по-различен или по-слаб е повод, те да докажат на себе си и останалите, че са по силните, но с помощта на агресията.
Такъв е и примерът на Силвестър Сталоун, той се ражда с наполовина парализирано лице, това го прави обект на подигравки, обиди и тормоз. С помощта на музиката и свиренето на саксофон успява да раздвижи лицето си. А години по-късно се качва на ринга, за да влезе в прословутата роля на Роки, като категорично заявява на всички - аз успях.
А Мартин и Антонио - единият на 13, другият на 14 - избират да се бият на ринга в боксовете зала, а не на улицата.
Всеки от тях се е изправил лице в лице с агресията.
„Аз просто отивах до магазина за вода и те просто ме причакаха в един тунел. И там ми викат, давай си парите и някакви такива работи. Аз казвам: Оставете ме, няма да ви дам никакви пари. Един от тях ме нападна, и аз го свалих. Но те си носят ножове в себе си и то мене ме беше страх още от това. Нож, да не ми извадят“, споделя Антонио.
Агресията не е само на улицата, тя има своето лице и тук в класната стая.
Данни от международното изследване на ПИЗА показват, че 10% от българските ученици не се чувстват в безопасност в училище. 20% от момичетата и 24% от момчетата са ставали жертва на агресия поне веднъж месечно. Заради това МОН и УНИЦЕФ обединяват сили в програмата стъпки заедно, тя има няколко основни ползи, подобряване на чувството за емпатия, отговорност и справедливост сред учениците, подобрен диалог между родители учители и младежи, а във програмата вече участие са взели над 15 000 деца.
„От моя клас, както и от другите класове има тормозени. Тормозят е едно момче, което нищо не прави, просто си седи на чина, гледа си на телефона със слушалки, слуша музика по време на междучасието. А момчетата не им харесва това и започват да му дърпат слушалките, да му взимат телефона, да му хвърлят учебника по земята, да го бутат, да го ритат. Мисля, че те просто това им харесва, това им е на тях забавлението“, коментира Мартин.
Боксовият клуб на „Левски“ застава зад каузата „Не на агресията на улицата“, като насърчават децата да използват своята енергия в залите и по правилата.
„Десетилетия култ към мутрите, чалгата, вещите, скъпите коли води това. Установени са по-голямата част от така наречените локали, извадени са от анонимност, ясно е кои са, работи се с родителите им“, казва през пролетта вътрешният министър Даниел Митов.
Въпреки усилията на полицията бащата твърди, че децата са изправени пред избор дали да бъдат жертва, или насилници:
„Забелязах обрат. Една година след като минаваха тези периоди на някакъв тормоз от други деца, забелязах, че се подстрига, започна да се облича като тези деца. Той самият не се определя като локал. Вече ми прилича на локал, въпреки че е моето дете. Аз го намирам за необходимост, в която младите хора, подобно на моя син, за да не бъдат тормозени, се стремят да влязат в подобна групичка, за да чувстват защита.“
Как вие виждате прекъсването на такъв тип групички, банди?
През пролетта много лесно беше спряло активността на тези групички. По това време синът ми точно преминаваше по мое наблюдение от потиснатите към агресорите. По негови разкази и на негови приятели, също разбрах, че първо не смеят да влизат в конфликти, защото е проблемно в момента. Второ, полицията за много кратко време беше събрала ножове, спрейове и всякакви други оръжия, които носят в себе си.
Всъщност от това идва опасността. Опасността не идва от това, дама 15-годишни да се сбият. Опасността идва ако единият се уплаши и извади нож да наръга другия.
20.10. 2025 г.
Задържаното 15-годишно момче, което прободе фатално свои връстник, е с редица криминални прояви. Жертвата - ученик от 10. клас, е спортист, без криминални регистрации. Момчето издъхва малко след като е закарано в болница „Пирогов“.
Този случай беше поредното доказателство, че младежите заедно с телефона в джобовете си взимат и ножове, боксове и лютив спрей.
„Те нямат усещането, увереността, че могат да се справят без оръжие. Имат нужда от нещо външно, което да им дава повече увереност или да им повиши силите спрямо по-силен противник“, обясни инспектор Никола Стефанов.
„Те прибягват до това криминално или така наречено девиантно поведение, най-вече заради това, че са имали проблеми в своето детство. Не са получавали достатъчно внимание. Родителите са били или прекалено заети, отсъстващи, понякога самите родители може да са били насилници, агресори. Има част от локалите, които са презадоволени всъщност. Родителите имат склонност да компенсирам отсъствието си любовта си с подаръци и с материални предмети, но това не е ефективно“, добавя той.
На т. нар. синя стая, на столове десетки деца разказват как са ставали жертва на агресия, въпреки това статистиката отчита спад в престъпленията, извършени от деца, като те са 10% за столицата и 14% от общата престъпност за страната.
„Колкото и да говорим, колкото и да обсъждаме темата за насилието сред децата, на първо място винаги казваме, че е семейството. Много често децата стават свидетели на насилие вкъщи“, казва главен инспектор, Стефан Попов, началник на сектор, детска престъпност и криминален контингент.
„Насилието и агресията сред децата и вчера, и днес го е имало, и винаги ще има, започва от училище, но трябва да знаем, че децата всъщност живеят в такава обстановката в България. Домашното насилие в много голям процент се случва при техните родители и те копират тяхното поведение. Много често насилието се поражда в социалните мрежи. Дори за една снимка, че вижда приятелката си, че е прегърнала друго момче, отива да му търси сметка да го пребива, което не е нормално“, казва Старши инспектор Ваня Цонкова - начални група детска престъпност.
„Те не осъзнават, че това нещо ще има последствия за тях, като станат вече в една по-голяма възраст и реално това ще им донесе негативи за бъдеще“, обясни главен инспектор Стефан Попов.
За Мартин и Антонио един от примерите е младата надежда на българския бокс Борислав Велев-Рой, който също има своето тъмно минало. Като момче от крайния квартал, той не веднъж е попадал в полезрението на полицията. На 21 години става баща, но вместо да се радва на дъщеричката си влиза в затвора за 6 месеца. Пет години по-късно определя спорта като негово спасение.
„Не съветвам всички млади да канализират тяхната енергия в спорта. Не само в бокса има много бойни спортове, които може да практикуват, но да ги практикуват в залата“, съветва Борисол Велев Рой.
И докато данните показват, че детската престъпност намалява, отново в социалните мрежи се появява клип с поредната доза насилие от дете към дете.
„Човек може да се чувства малък, неспособен, необичан, да се чувства жалък, ощетен, обаче да демонстрира обратното. Демонстрира надмощие, сила, величие и това в очите на другите е да си казват, че той наистина изглежда доста уверен в себе си. Този човек е силен, но той всъщност вътрешно да е много слаб“, казва Никола Стефанов.
„Решението на този проблем е, че ние може да си говорим много неща, но децата виждат това, което ние правим- нашия пример“, допълни старши инспектор Ваня Цонкова.
И че в нашите ръце са двата свята, които може да дадем на едно дете - спорта, изкуството или улицата и агресията.
И ако не осъзнаем, че първата спирачка на групите локали сме ние обществото, поне да осъзнаем, че отново оставаме нашите деца „в сянката на агресията“.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
