Днес Изкуственият интелект е навсякъде около нас. Той управлява нашите домове, нашите автомобили и финанси, а и нашите здравни грижи. Но, какво е Изкуственият Интелект и какво значи за нашето бъдеще?

Изкуственият Интелект е област, която изучава, как да създаде машини, които могат да мислят и учат като човек. Това се постига чрез използване на много сложни алгоритми и невронни мрежи.

Снимка: bTV

Горните редове не са написани от журналист и по сценарий, а всъщност изкусваният интелект сам написа това начало.

Изкуствен интелект откри нов антибиотик за супербактерии

„Изкуственият Интелект според мен е алгоритъм, който се развива на база човешкото познание, до което има достъп“, заяви Мартин Димитров, творчески директор на рекламна агенция "Нитрам".

„Все още няма точна дефиниция за Изкуствен Интелект. Много учени определят това като изкуствена неврона мрежа, като състояние, възможност на машините да извършват дейности, които по принцип са присъщи за човека – да разсъждава, да твори, да мисли“, каза ITспециалистът Любо Тулев.

„Когато имаш тези системи е трудно да се контролира какво ще направи, като попадне в грешните ръце може да се използва за грешни цели“, предупреди проф. Мартин Вечев от Институт за изследване на ИИ.

„Съжалявам, че убих по-голямата част от човечеството“: Разходка из AI музеите по света

Изкуственият Интелект е с човека още от 50-те години на миналия век. Всичко започва от изследванията на един човешки неврон и появата на първия компютър. Доскоро си личеше, че човешкият разум е различен и просто се оглежда в монитора на компютъра. В последните месеци обаче,  GGPТ се превърна в най-бързо развиващото се приложение и достигна до над 100 милиона потребители  за няколко седмици. Така започна да се оглежда в нас, защото вече не просто разпознава съдържание, а го създава.  И предизвиква в хората възхищение и страх.

В огледалото на разума

Снимка: bTV

В момента той е на една ръка разстояние за всеки един от нас. Може да пише сценарии, есета, а според някои изследователи вече мисли вместо хората. В доста държави много от рекламните агенции го използват в ежедневната си работа.

Изкуственият интелект е екзистенциална заплаха за здравето ни, предупредиха експерти

„Едната причина е бързина, другата е дефицит на хора. За съжаление качествено образованите хора намаляха и ние сме затруднени в избора си, а трябва да свършим работата си. Това улеснява един знаещ човек“, коментира Мартин Димитров.

Снимка: bTV

Изследванията показват, че изкуственият интелект е равностоен на човек, който е прочел 17 хиляди книги в живота си. Нещо, което нито един от нас няма време да направи. Освен това е гъвкав и успява да отдели полезното в получената информация , според експерта по информационна сигурност Любомир Тулев.

Снимка: bTV

„Много известна апликация, която нашите зрители ползват за трафик-навигация. Само че тази апликация не само ни показва пътя да стигнем от точка А до точка Б, анализира информацията колко други пътуващи се движат по този път и, ако има трафик ни дава възможност да избегнем трафика, да минем по друга отсечка, по друг път, който макар на пръв поглед да е по-дълъг, в края на деня ще ни спести повече време да стигнем до това място“, посочи той.

Снимка: bTV

Година след навлизането на изкуствения интелект в различни сфери на човешкия живот и почти 100-процентовата автоматизация на жилищата ни, все повече хора се замислят докъде ще стигнем и за кого ще бъдат ограниченията - за него или за нас?

„Не знам накъде искаме да тръгнем. Целият свят се променя и винаги технологиите правят много, много големи промени. Ние сме забравили сякаш, че когато навлезе видео ерата , което беше сравнително скоро – 12-15 години, дойде арабската пролет. И между развитието на технологиите и събитията в Близкия Изток имаше пряка връзка. Хората видяха един съвсем друг свят, движещ се реално и тръгнаха към него. Както е ставало в цивилизационните етапи, винаги“, заяви Мартин Димитров.

Ексклузивно за bTV: Първият водещ на новини с изкуствен интелект

„Както и да се развива, когато ние работим по брифове и по задание на клиента и приемем, че сме на конкурс, както често се случва, заданието на всички рекламни агенции е едно. Употребата на ИИ не би дал колкото и да е различен резултат. Моето лично мнение е, че нашата професия – рекламата – ще се завърне към занаята: много по-малки компании, които ще работят стратегически и за клиенти, намаляващ брой клиенти, за които обаче човешката намеса и човешкият фактор ще имат все по-голямо значение“, добави той.

„Това, което аз направих просто да го питам него самия – ИИ, кажи ми ти какво ще изместиш като професии? И той ми отговори, даде ми един списък от 20-30 професии. Голяма част от тях бяха в сферата с контакта с хора – така наречените туристически асистенти, което спокойно би могло да бъде изместен от Изкуствения интелект, който ти казва: "В момента времето е подходящо в еди-каква си дестинация, цените паднаха", тоест той спокойно може да те консултира къде да отидеш ти в момента на почивка“, каза Любо Тулев.

Снимка: bTV

Едно от изследванията в Съединените Щати още миналата година показва, че в 90 процента от човешките занаяти и професии в момента може да бъде приложен Изкуственият интелект. И на базата на получената информация да се създаде нова, която да помогне на хората в много области. Това обаче, не означава, че той ще измести 100 процента човека от всички работни места. В една средно голяма болница например и днес се налага да се обработват средно по 12 хиляди рентгенови снимки на месец.

„Това е, което със сигурност изкуственият интелект прави по-добре - по-бързо, по-бързо "стопля", по-бързо "чатка", по-бързо работи. Много по-бързо обработва информацията“, каза акад. Лъчезар Трайков от Александровска болница.

Снимка: bTV

Най-важното е, че човешкият мозък се усъвършенства непрекъснато, а семантичният ни склад все още не е запълнен. От два века се правят изследвания на човешкия интелект. И до днес те показват, че засега само човешкият интелект изработва модела на всяка поставена му задача, защото изкуственият интелект няма самосъзнание. Засега. А, ние сме единствените, които го обучаваме.

„Веднага ще трябва да употребим термини като "меркантилност", "алчност". Термини, които ще обяснят много от погрешните посоки, в които тръгваме. От край време знаем, че пуснем ли търговците в храма, колкото и да е прекрасна вярата ни, в един момент има големи рискове да се случи не това, което искаме“, каза акад. Трайков.

Снимка: bTV

„Лошата страна на войната между добрите и лошите специалисти по информационна и кибер сигурност може да доведе до това например, един хакер така да модифицират тези ограничения, че да накарат тази технология да работи в тяхна полза, да атакуват с нея инфраструктури. И аз дори бих открехнал вратата и за нещо друго – чисто във военно дело. Знаете, в момента дроновете се използват и за военни цели, за военно дело“, посочи Любо Тулев.

Снимка: bTV

Историята досега е показала, че колкото и да не ни харесва технологията - тя винаги е надделявала над морала. Фондация "Среда" успява да събере доста млади хора на дебат за изкуствения интелект, за границите му и кой ще ги сложи? Тезата, която обединява новото поколение, което живее с изкуствения интелект е, че не е необходимо за нещо да се отделя много време, за да стане креативно. Изпълнението му всъщност е по-важно.

Снимка: bTV

„Обучих един ИИ, дадох му 80 от моите най-добри картини, обучих го и сега на практика той създава изкуство, което аз после довършвам. За една седмица например прави 3 хиляди. И всъщност се случи нещо неочаквано – от тези 3 хиляди вариации има много неочаквани, нещо, което аз не бих нарисувал“, сподели художникът Калоян Тошев.

Снимка: bTV

„Университетът не е някаква институция, която те стантизира, а ти дава основата, която ти можеш да надградиш. Това е разликата между художника и бояджията както би казал Аристотел. Бояджията не знае принципите на изобразителното изкуство. Така че, университетът ти дава принципите, които ти после прилагаш“, заяви Николай Генов от БАН.

Снимка: bTV

„Същинският въпрос е кога Изкуственият интелект да е разумен? Кога да е осъзнат? Не знаем. Може би няма и да разберем преди да е твърде късно, защото дори сегашните алгоритми на практика са черни кутии, които – да, знаем как се програмират, знаем как се захранват, но всъщност какво се случва в тях като механика – никой от нас не знае“, каза бизнесменът Хубен Хубенов.

Снимка: bTV

 А само преди няколко дни създателят на изкуственият интелект и изпълнителен директор на OpenAI Самуел Алтам, каза в Американския конгрес, че модификациите могат да бъдат манипулирани и ограничаването им е задължително

„Едно от най-големите ми притеснения е общата способност на тези модели да манипулират, да убеждават и да осигуряват вид интерактивна дезинформация. Следващата година ни предстоят избори, а тези технологии стават все по-добри. Мисля, че това е съществена тема за притеснения. Мисля, че има много, много политики, които компании могат доброволно да приемат. Аз съм щастлив, че говорим за това тук сега. Смятам, че определена регулация би била доста мъдра по тази тема“, каза Алтам.

Снимка: bTV

В началото на май няколко членове на Европейския парламент поискаха световна среща  за опасностите, свързани с изкуствения интелект. Германия настоява за правна рамка, а някои държави вече забраниха използването на изкуствения интелект. У нас с въпроса за ограниченията се занимават 12 докторанта в  INSAID - първият институт на световно ниво в сферата на компютърните науки и технологиите, създаден в Източна Европа. Идеята е тук да се изгради център на ниво като в Швейцария, Израел и САЩ, който да работи в общата сфера на Изкуствения интелект и изграждането на новите му модели. 

„Аз не мисля, че сме губили битките, ние просто сме се адаптирали към технологиите и го използваме да имаме по-добър живот, технологиите -  като знаем как да ги използваме - ни улесняват живота“, сподели проф. Мартин Вечев.

Снимка: bTV

Докторантите се занимават с изследването на основните проблеми, които засега поставя изкуственият интелект - сигурност и справедливост. Особено в индустрията и медицината

„Ако искаме да обучим ИИ, които прави медицинска диагностика и да речем разпознава ракови заболявания по снимки, ако има някой злонамерен участник, който да му даде лъжливи данни, ИИ може да се научи да казва, че има заболяване там, където няма“, каза Костадин Гаров.

Снимка: bTV

Наблюденията показват, че той разпознава доста трудно белите на цвят автомобили. Особено, ако на снимката има много светло небе. Грешка може да се случи и, ако на показаните рентгенови снимки има текст с повтарящи се непознати думи, както и червена на цвят маркировка.

„Според мен, най-добрия синхрон би се получил, ако в едно взаимодействие между човек и ИИ, човекът е водещата фигура, тъй като ИИ можем да си го представим като огромна груба сила. Както един багер може да изкопае наведнъж 1 тон пръст, а човек с една шепа може да загребе много малко пръст. Но, човешката ръка не можем да я сравняваме с гребло на багер, защото греблото на багер е много по-мощно, но човешката ръка е много по-сръчна и тя може да управлява багера“, каза Димитър Димитров.

Кръстникът на изкуствения интелект: Скоро той ще е по-умен от нас

Единодушно е мнението, че без значение кой какво име й е измислил, дали говори с нея като с жена или с мъж или как я е кръстил  - така наречената технологии изкуствен интелект ще се развива много бързо в следващите няколко години. А основните въпроси ще останат два - дали ще се възприемаме като създатели или потребители и кого ще ограничим.

„Изкуственият интелект променя начина, по който работи умът – той от една страна ще трябва да го изостри, за да му дадем правилно задание. От друга страна, то просто не може така – не може ние просто да живеем така, като даваме задачи и машината ги изпълнява. В смисъл – изглежда безрадостно като цяло. Когато няма процес, няма и радост, няма и настроение, няма и реално постижение“, заяви Мартин Димитров.

Снимка: bTV

„Цялото това нещо -  адаптиране и напасване, твърдят учените че ще доведе до един общ изкуствен интелект, общ разум, генеричен разум, който ще е еквивалент и приложим на практика. Ще създаде общ разум, който ще бъде световен, който със сигурност няма да е креативен. Ще се изгуби точно тази красота на креативността. Тази технология ИИ може да стигне много напред, ако й поставим едно единствено ограничение – обичай човека! Ако обичаш човека, да му навреждаш на човека, прави всичко друго каквото пожелаеш, само пази човека“, категоричен бе Любо Тулев.

Изкуственият Интелект към човечеството: Тревожа се за бъдещето

„Ние носим в себе си и позитивното, и негативното, носим и Бога, носим и Дявола в себе си. Носим емоциите, носим способностите. Имаме интелектуални способности, които могат да са креативни, могат да са разрушителни. Затова ни е толкова страх от ИИ, защото ние де факто се страхуваме от себе си“, посочи акад. Лъчезар Трайков.