Уроци чрез практика, начални класове без домашни, без оценки - какви са подходите в образователните системи в различните държави по света?
В bTV Репортерите поглеждаме към обучението в Япония, Канада, Финландия и България.
Образованието в Япония е ключ за бързото възстановяване на страната в първите десетилетия след края на Втората световна война. За повечето училища и гимназии, учебната година започва на 1 април. Разделя се на три учебни срока, разказват ни българи, учили там.
„Предполагах, че все пак има случаи, при които учителите правят забележки на учениците, но в действителност не съм ставал свидетел на такова нещо нито един път“, казва Ирина Тилова, ученик.
„Преди започването на урока винаги се изправяме, казваме „кириц“ – „изправи се“; казваме „хай“. Покланяме се и дори императорът се покланя на учителите - много тачени и уважавани като професия“, обясни Цветан Димов.
„Когато по коридорите минава учител, те се покланят“, казва Ирина.
Учебните часове в японските училища продължават около 50 минути. В клас са 30-40 деца.
„Ние сами си сервираме на себе си, ако имаме приготвено ядене, с престилки, перем ги тези престилки накрая на седмицата. Това, което ме шокира, че трябваше всеки ден да си чистим класните стаи, тоалетните, нямаме чистачи в училището“, разказва Цветан.
„От училище им се предоставя голяма доза забавление с извънкласни дейности, които могат да практикуват след часовете. Аз се включих в клуб по калиграфия и децата оставаха понякога до 6 ч. след училище и чак тогава почваха да учат. Има подреждане на цветя, футбол, джудо, сокър, танци, пеене, роботика“, обясни Ирина.
Освен двете сричкови японски азбуки, учениците в края на шести клас следва да знаят и най-малко 1006 китайски йероглифа. Те се учат да бъдат отговорни и да се грижат за своята учебна среда.
Наказанията за нарушения на правилата могат да включват допълнителни учебни задачи или разговори с учителите.
Дава се почивка от учебните занятия за абитуриентския випуск, за да се подготвят и явяват на кандидатстудентските изпити.
„Наскоро инсталираха едни телевизори с допир и така преподават, вместо прожектори на дъската, използват телевизор, на който могат да пишат директно с химикалката. Имаме часове от 75 минути, имаме 4 часа на ден. Мисля, че няма да е лошо да свършваме процеса малко по-бързо, защото почваш да губиш интерес към края“, каза Теоман Амишев, ученик в 12. клас.
В гимназията този срок всеки ден е с еднаква програма. Има задължителни предмети, но много от учениците в горните класове сами избират върху какво да положат повече усилия, казва бащата на учениците.
„До 5.-6. клас не се поставят оценки, а се поставя като предложение, като препоръка, например – „приема материала“ е най-долната оценка, след това „развиваш се“, после mastering - можеш още да изкусуриш познанията си и най-високото ниво „владее материала“ и това е препоръка към ученика и родителя. Много ми харесва, че няма оценки, защото децата се развиват на различни нива. Защо трябва да се отрежат крилете на това дете, то ще навакса, а може да е добро по други предмети“, смята Джамал Амишев, родител.
Ваня Алексиева преподава програмиране, уеб дизайн и медийни изкуства. Учи децата как да снимат и монтират видеа, а на разположение имат оборудвано студио. Казва ни, че не разбира образованието само като диплома, а на разбиране на урока и прилагането му в житейски ситуации.
„Децата при мен основно учат чрез правене, чрез поставяне в една среда, където се симулира средата на истинска работа, примерно студиото се ползва от различни ученици с една и съща техника, с едни и същи задания, но изборът на темата, дълбочината на търсенето, изразът на всеки един от тях - това е индивидуалистично. От друга - опитните ученици се явяват като ментори, като лидери, мини учители на новите и това им дава самочувствие. И ги прави още по-знаещи, защото едно е да го разбереш, но когато го преподадеш на някой, синтезираш - ставаш още по-добър в това“, обясни Ваня Алексиева, учител.
В последното изследване на PISA 2018 в областта на четивната грамотност, Канада и Финландия споделят 6-то място в света с 520 точки. Някои говорят за „финландско чудо“ в образованието.
Други говорят за преподаване без клишета. В северната страна учебната година започва вторият четвъртък на август и свършва на 1 юни. И петте учебни срока в гимназията завършват с изпитна сесия. Подобно на България часовете са по 45 минути, в клас са около 25 деца. Целите на педагозите – не индивидуални успехи, а висок общ резултат.
„Тук родителите се насърчават да не се бъркат в образователната система, тоест ако детето не разбира нещо, препоръчва се професионалният педагог да коригира ученика, а не родителят, който си мисли, че знае нещо много добре. Затова се говори, че няма домашни, защото се очаква работата да се върши в училище, а не се налага родителите да компенсират“, каза Михаил Ангелов, баща на Александър.
За годините без домашни разказва и преподавателят по музика Пламен Димов
„От 1. до 6. клас училището е като игра, без оценки. Но децата всичко вършат просто на игра, просто на шега и вървят напред и много рядко има домашни задачи. Е, в гимназиите има, в университетите има, но всичко, което ученикът трябва да научи, го научава в училище“, казва Димов.
Още в 7. клас започва кариерното ориентиране на ученика.
„Ще тръгне ли той през гимназията към университета, или той е много добър по ръчен труд и ще отиде в професионално училище и няма нужда да има много високи оценки по математика и този профил. Основното, особено в 4.-5.-6. клас е вдигането на нивото и научаването на предмета от всички. Това е много трудно. Обаче тези, които по-лесно се справят с предмета, те могат да помагат на другите, а има деца, които изостават“, казва преподавателят Пламен Димов.
Силно впечатление на сънародниците ни прави и строгото отношение и към най-малкия признак на агресия.
„Получи в 6. клас забележка, че е хвърлял снежни топки по съученичка, което показва, че това внимание до детайлите е изключително важно. Не трябва да се чака да ескалира докато стане проблем, трябва да се реагира от съвсем малки неща. Специалните учители, те не се опитват просто да накарат добрите да са още по-добри, а се опитват всички да са добри и да не си пречат“, коментира Михаил Ангелов, баща на Александър.
Връщаме се у нас, в час по английски език в столичното 43. училище. В стремежа си да бъде иновативно учебното заведение въвежда нови предмети като естествознание, пластични и декоративни изкуства, пътешествия в историята, тайните на цивилизациите.
За директора на училището намаляването на броя на текущите оценки е облекчение за децата, но резултатът - положителен или не, ще е ясен в края на годината. И смята, че ключов детайл, използван зад граница, липсва у нас.
„Всички сме се сблъсквали с чужди ученици. И документите, с които идват тези деца, освен количествен показател съдържат и подробна информация как се справя детето в образователна среда, неговата активност, възможност да се адаптира, уменията на 21 век. Този тип характеристика, която имат право да дават учителите в Германия, и което дава насока към родителите и насочва деца към определен тип училища, това го няма в България“, обясни Снежина Георгиева, директор на 43. ОУ „Христо Смирненски“.
България отбеляза спад в класацията на последното международно оценяване на учениците – PISA 2018, и в трите изследвани области – четене, математика и природни науки.
От МОН допълват, че на системата на средното образование ѝ трябват години за реформата, към която се стреми.
35% повече желаещи да продължат средното си образование в чужбина през 2022 г. в сравнение с предишната отчетоха агенции за обучение зад граница. Най-предпочитаните от българските ученици остават училищата и колежите във Великобритания, Италия и Испания. Но таксите за обучение и настаняване могат да достигнат 30 000 евро.
„Националната ни идентичност, традициите са нещо, което трябва грижливо да пазим и развиваме без то да спира прогреса. Можем да вземем добър пример от всяка европейска страна, в която образователната система ефективно функционира, но не да я вземем наготово, а да я пречупим - през нашите усеща, нагласи, изисквания, история и това, което си представяме като най-доброто бъдеще за децата“, каза Георгиева.
-
България 3 мин.Промени в изпитите след седми клас: Вижте примерни варианти на тестовете -
България 3 мин.Повече насилие в училищата: Над 3000 са случаите на физически и вербален тормоз през 2022 г. -
Тази събота и неделя 3 мин.Писането на ръка: Как това влияе на мозъка? -
България 2 мин.Учениците ще имат повече време за решаване на изпита след 7. клас
-
България 3 мин.Промени в изпитите след седми клас: Вижте примерни варианти на тестовете -
България 3 мин.Повече насилие в училищата: Над 3000 са случаите на физически и вербален тормоз през 2022 г. -
Тази събота и неделя 3 мин.Писането на ръка: Как това влияе на мозъка? -
България 2 мин.Учениците ще имат повече време за решаване на изпита след 7. клас
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
