Земите, които днес наричаме „български“ са осияни с богато културно- историческо наследство. На тях се простират почти всички периоди – от праисторическите времена до Средновековието.

Златни съкровища и статуи създадени преди близо 2000 години са само малка част от артефактите, които археолозите откриха тази година на различни терени, разпръснати из цялата страна.

Започваме своята разходка от Хераклея Синтика – античният град до петричкото село Рупите е основан през IV век преди Христа от македоните на цар Филип II, бащата на Александър Велики. Проф. Вагалински и екипът му вече 17 години разкриват част по част от изчезналия град.

„Те са вярвали, че техните царе водели произхода си от Херакъл. Ето защо имат няколко техни колони, които са наречени хераклеи. А защо Синтика?! Защото е на територията на тракийското племе синти“, обяснява археологът проф. д-р Людмил Вагалински.

Местонахождението на града става ясно през 2002 г., когато полицията спасява надпис върху плоча на латински, от който става ясно, че селището, което се споменава в писмените извори, се намира именно там.

„Градът е основан в средата на IV век преди Христа по времето на Филип II. В началото е доста силен и богат град, съдейки по архитектурата от това време, от монетосеченето, от стокооборота, който има с егейското крайбрежие. Самите те произвеждат амфори със свой печат, т.е. те също изнасят стока“, продължава да разказва проф. Вагалински.

 

Според сведенията това късче земя от гръко-римската цивилизация се развива като успешен и богат град.

„Портиците са покрити коридори с двускатен покрив, който стъпва върху този архитектурен ордер, пази колоните. Имаме после капител и корниза най-горе с едни лъвски глави, които ще ги видите от юг. От муцуните на лъвовете тече вода, когато покрива обира дъждовете. Красиво е било – един мраморен град. Поне центъра му, който се извисява“, пояснява проф. Вагалински.

Хераклея Синтика е имала и своя съдебна палата, там са се сключвали договори, произнасяли са се присъди.

„Тези граждански базилики и съдебни палати са нещо задължително и са винаги така разположени – в единия край на централния площад, достъпни за хората с различен статус и социална позиция“, допълва професорът.

 

Сериозната строителна програма на града обаче остава недовършена. „Удря ги едно много тежко земетресение със сила 8 по Рихтер – според сеизмолозите. То брутално разрушава инфраструктурата и красивия форум. Всичко е в колапс“, твърди проф. Вагалински.

Градът обаче не е напълно разрушен и животът в него продължава. До следващото природно бедствие – наводнение.

„Имало е много силна речна вълна от Струмешница, която се е била запушила заради силното земетресение. Образувало се е нещо като язовир и бенд. Трупа се тази вода и в един момент се къса стената. Градът бил залят от огромната приливна вълна“, разказва още археологът.

Интересното в случая е, че някогашният процъфтяващ град е имал своя собствена канализация. Именно в „Големия канал“ или „Клоака Максима“ този археологически сезон поднесе много изненади.

 

„В канала до сега сме открили една цяла статуя, както и втора, която е без глава. Мраморни са. Намерихме и главата – около 90% от нея, остават едни 10%, за да бъдем сигурни. Това е изключително постижение, късмет си е, не съм го очаквал. Ние искахме да запазим този канал. Разкрихме го още през 2018 г. Всяка година правим нещо като мониторинг, като дойдем – покрай тази работа случайно попаднахме на парче мрамор и тръгнахме да го разкриваме. Той се оказа в насип, върху който сме ходили многократно. Накрая излезе цяла статуя“, обяснява професорът.

Двете мъжки статуи ще да дадат много отговори, но поставят и доста въпроси.

„Защо главата е на тяло, висока цели шест метра?! Защо гледа към входа на канала и към своето тяло?! Не мога да ви кажа, странно е. Очаквахме, ако е положена да е на близо. Видяхме в началото, че тя лежи по очи – тази втора статуя. Стана ни ясно, че тя няма глава, защото не биха я положили по този начин без уважение по очи. Главата наистина ни изненада“, обяснява проф. Вагалински.

През V век идва второ земетресение, което разрушава града напълно. Той остава скрит за векове, преди да бъде открит от екипа на проф. Вагалински. Хераклея Синтика всяка година разкрива все повече от себе си, а това привлича все повече туристи.

„Естествено, че статуите са нещото, което много ни хареса. Специално отидохме до музея в Петрич, за да видим статията. Знаехме че да видим новата, шансът е едно на 1000. Но ние всяка година идваме, за да видим как върви развитието. Това много ни харесва. Ние се интересуваме от археология. Жалкото е, че няма достатъчно средства, за да се направи всичко както трябва“, казва туристката Хариета.

Почти двойно са посетителите желаещи да видят находките и в Историческия музей в Петрич, където са изложени всички находки.

„Поне два пъти и половина са се повишили посетителите. Цифрите показват, че от регулярно 1600 посетители на месец в момента, в който открихме статуята и я сложихме в музея, макар и нереставрирана посетителите са вече са около 3800“, твърди Катя Стоянова, директор на Дирекция „Култура и наследство“ в Министерство на културата.

 

Продължаваме обиколката си в района на Кърджали. Вече 25 години Античният свят и Средновековният каменен комплекс „Перперикон“ не спират да разкриват детайли за бита и живота на някогашните си обитатели. При най-мащабните разкопки тази година в свещеното пространство, наречено от древните „Арея Сакра“, археолозите откриват невероятни артефакти.

„В него има храмове, култовете тук разбира се започват още в дълбока древност, във времето дори на праисторията, но в тракийската древност в бронзовата и ранно-желязната епоха се създават много олтари, а по-късно вече в римския период, особено през III-IV век, бих казал на финала на езичеството, тук буквално като гъби никнат различни храмове – на тракийския конник, на източния бог Митра, на неидентифицирани още богове“, обяснява и археологът проф. Николай Овчаров.

Тракийски олтари за жертвоприношения и пророчества са останалите находки, които според  проф. Николай Овчаров, който ръководи разкопките, са поредното доказателство, че именно там е бил легендарният Храм на Дионис.

„Перперикон е като една книга, която четем. Като си помисля тази година, колко нови неща станаха ясни. Преди всичко ние до сега говорихме за античния Перперикон, но средновековният Перперикон излезе в пълния си блясък, цели улици от XIII век открихме. Доста неугледни за това време жилища“, категоричен е проф. Овчаров.

 

До края на сезона археолозите намират все повече находки, които показват, че комплекса е събрал в себе си останки на цивилизации  на поне 6000 години.

„Става дума за огромен град от V-VI век, който по-късно става един от най-важните градове на Второто българско царство. Епископския кръст, който излезе преди два месеца и който сега е напълно реставриран. Става дума най-вероятно за епископски кръст, но той е масивен бронзов кръг, от едната страна е Исус пазителя, а от другата страна е богородица с младенеца и евангелистите“, твърди проф. Овчаров.

И въпреки че сме страна изключително богата на археологически богатства много от обектите остават без финансиране, признават от Министерство на културата.

„За съжаление, имайки предвид на каква територия живеем – на територията на няколко големи цивилизации преди нас, парите за археология никога няма да стигат, особено ако искаме да изкараме всичко красиво да бъде видимо за света“, коментира темата министърът на културата Найден Тодоров.

Тази година гласуваните в бюджета средства за археология са пет милиона лева за седем приоритетни обекта. От класираните 108 обекта пари не достигат за 58.

Министерството ще предложи промяната касаеща финансирането.

Но въпреки ограничения финансов ресурс археолозите не се отказват, защото светилищата по земите ни имат още какво да разкажат.