Студенти, преподаватели и интересуващи се от история и археология вече могат да използват получените резултати от получените данни в рамките на проекта DigiAmphorae.

Проект DigiAmphorae: Български учени изследват амфорите по Черноморието

Усилията на партньорите работили по него – Исторически музей в Приморско, Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), Студентско общество за компютърни изкуства, музей „Лувър“ в Париж, Франция и Институт за изследване на Югоизточна Европа към Румънската академия на науките, са подкрепени по програма Еразъм+ на Европейския съюз.

Благодарение на финансовата подкрепа е разработена нова образователна онлайн база с данни, в която са представени повече от 100 антични амфори от градове разположени по западния бряг на Черно море.

Базата данни представя информация за амфори намерени по време на археологически проучвания и част от фондовете на музеите в Созопол, Несебър, Приморско, Бургас, Карнобат, Ямбол, както и румънските в Тулча и Констанца. 

Интересуващите се могат да търсят подробни данни по различни ключови думи – държава, регион, производител.

С безплатен вход: Отвориха за посещение гробница Оструша край Казанлък

Събирането на информацията, нейното обобщаване и оформяне за публичен достъп е реализирано от екип под ръководството на доц. Петър Балабанов и д-р Даниел Пантов от българска страна, д-р Александър Баралис от френска страна и д-р Василика Лунгу от румънска страна. Разработването на базата с данни е осъществено от румънски и български специалисти.

Достъпът, който е публичен и безплатен за всички е предоставен от страна на компютърната лаборатория към УниБИТ.

Представянето на античните амфори има за цел да разкрие различните търговски пътища, които са преминавали през периода на Античността по западния бряг на Черно море. То е служило като жизненоважен морски път, свързващ цивилизациите на Средиземноморието с тези на Източна Европа, Централна Азия и Кавказ.

Наш университет дари книги на български културен център в Северна Македония

Търговските пътища са пресичали морето, улеснявайки обмена на стоки, идеи и културни влияния. Гръцките колонии по него са играли централна роля в тази търговска мрежа.

Изнасяни са стоки като зърно, вино, зехтин, керамика и метали. Внасяни са стоки като дървен материал, кожи, кехлибар, както и роби.

Амфорите са доказателство и за осъществен културен обмен.

Взаимодействието между гръцките заселници и местните народи, като траки, скити и кимерийци, доведе до богат обмен на културни практики, религиозни вярвания и художествени стилове.

Некрополът при Требенище: Показват уникални находки от 3 различни държави

Гръцката керамика, скулптурата и архитектурата оказват влияние върху местните художествени традиции, докато местните елементи намират своя път в гръцкото изкуство и култура.

Този културен синкретизъм е очевиден в археологическите находки, включително керамични стилове, религиозни артефакти и архитектурни останки.

Адресът на базата данни можете да видите ТУК.  

Продължи да четеш