Български учени, заедно с изследователи от музея „Лувър“ в Париж, проучват античните амфори, намерени в региона на Аполония Понтика. Работата им е по проект DigiAmphorae, подпомаган от Еразъм + (програма на Европейския съюз).

Некрополът при Требенище: Показват уникални находки от 3 различни държави

Вниманието на археолозите е съсредоточено предимно към места по Южното Черноморие – Созопол, Несебър, Приморско.

Проучвания обаче са водени и на север, като са използвани различни способи, включително подводна археология.

През годините е била извършена и експедиция в района на нос Калиакра в Черно море, която има за цел да потърси следи от битките, водени в този регион между Руската и Османската империя през 1791 г.

Проучванията по българското крайбрежие се развиват във времето, като се съсредоточават в региона на античните градове по Южното Черноморие. През 1978 г. например в Созопол е разкрит специален център за подводна археология. Работещите в него изследователи и специалисти са ангажирани активно с проучването и опазването на подводното културно наследство на България.

От основаването си досега Центърът се явява най-старото учреждение от своя тип в Източна Европа и представлява първата подобна институция, работеща активно в Черноморския басейн.

С безплатен вход: Отвориха за посещение гробница Оструша край Казанлък

В момента се отчитат и първите резултати от проекта DigiAmphorae, който е реализиран от международен екип. В него участие взимат учени, изследователи и университетски преподаватели от Историческия музей в Приморско, Студентското общество за компютърно изкуство, Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) в София, музея „Лувър“ в Париж и Института за изследвания на Югоизточна Европа към Академията на науките на Румъния.

Снимка: DigiAmphorae

Екипът от учени е насочил вниманието си към изследването на амфорите – керамични съдове от Античността, открити в Средиземноморския и Черноморския басейн.

Лаборатория по ИИ и виртуална реалност отвори врати за пръв път в български университет

Масовото им присъствие в културните пластове на всички археологически обекти ги прави първостепенен критерий за хронологията на живота в тях и за определяне на важни особености от развитието на икономиката им, твърдят учените.

Тези съдове са били използвани в древността като амбалаж за пренасяне на различни стоки с кораби – вино, зехтин, маслини, смолисти вещества, зърнени храни, животински мазнини и т.н.

Но днес те имат голямо значение, защото дават възможност да се проследят търговските връзки на древните народи, и то главно на онези, които са били в постоянен контакт с морето и морските пътища.

Наш университет дари книги на български културен център в Северна Македония

Най-ранните амфори, открити досега по нашето Черноморие, се отнасят към първата половина на VI век преди нашата ера, обясняват още учените.

Тези съдове са с широко и закръглено тяло и не много висока и права шийка. Характерно в тях е украсата от широки пояси, нанесени с лакообразна черна или кафеникава боя.

Проектът DigiAmphorae си поставя за цел да допринесе за модернизацията и достъпността на европейското висше образование в областта на археологията, историята и управлението на културното наследство.

Той включва в себе си разработване и подкрепа на иновативни подходи за преподаване и насърчаване на използване на дигитални практики в образованието и научните изследвания.

Проектът е по програмата Еразъм+ и е озаглавен „Modernizing the Archaeological Higher Education – Apollonia Pontica and the Mediterranean World (DigiAmphorae)“ - 2022-1-BG01-KA220-HED-000088943.

Продължи да четеш