Земите, които днес наричаме „български“ са осияни с богато културно- историческо наследство. На тях се простират почти всички периоди – от праисторическите времена до Средновековието.
Златни съкровища и статуи създадени преди близо 2000 години са само малка част от артефактите, които археолозите откриха тази година на различни терени, разпръснати из цялата страна.
Започваме своята разходка от Хераклея Синтика – античният град до петричкото село Рупите е основан през IV век преди Христа от македоните на цар Филип II, бащата на Александър Велики. Проф. Вагалински и екипът му вече 17 години разкриват част по част от изчезналия град.
„Те са вярвали, че техните царе водели произхода си от Херакъл. Ето защо имат няколко техни колони, които са наречени хераклеи. А защо Синтика?! Защото е на територията на тракийското племе синти“, обяснява археологът проф. д-р Людмил Вагалински.
Местонахождението на града става ясно през 2002 г., когато полицията спасява надпис върху плоча на латински, от който става ясно, че селището, което се споменава в писмените извори, се намира именно там.
„Градът е основан в средата на IV век преди Христа по времето на Филип II. В началото е доста силен и богат град, съдейки по архитектурата от това време, от монетосеченето, от стокооборота, който има с егейското крайбрежие. Самите те произвеждат амфори със свой печат, т.е. те също изнасят стока“, продължава да разказва проф. Вагалински.
Според сведенията това късче земя от гръко-римската цивилизация се развива като успешен и богат град.
„Портиците са покрити коридори с двускатен покрив, който стъпва върху този архитектурен ордер, пази колоните. Имаме после капител и корниза най-горе с едни лъвски глави, които ще ги видите от юг. От муцуните на лъвовете тече вода, когато покрива обира дъждовете. Красиво е било – един мраморен град. Поне центъра му, който се извисява“, пояснява проф. Вагалински.
Хераклея Синтика е имала и своя съдебна палата, там са се сключвали договори, произнасяли са се присъди.
„Тези граждански базилики и съдебни палати са нещо задължително и са винаги така разположени – в единия край на централния площад, достъпни за хората с различен статус и социална позиция“, допълва професорът.
Сериозната строителна програма на града обаче остава недовършена. „Удря ги едно много тежко земетресение със сила 8 по Рихтер – според сеизмолозите. То брутално разрушава инфраструктурата и красивия форум. Всичко е в колапс“, твърди проф. Вагалински.
Градът обаче не е напълно разрушен и животът в него продължава. До следващото природно бедствие – наводнение.
„Имало е много силна речна вълна от Струмешница, която се е била запушила заради силното земетресение. Образувало се е нещо като язовир и бенд. Трупа се тази вода и в един момент се къса стената. Градът бил залят от огромната приливна вълна“, разказва още археологът.
Интересното в случая е, че някогашният процъфтяващ град е имал своя собствена канализация. Именно в „Големия канал“ или „Клоака Максима“ този археологически сезон поднесе много изненади.