23 ноември 2021 година. Малко преди 3 през нощта на автомагистрала „Струма“ автобус, в който има повече от 50 пътници, катастрофира. След това избухва в пламъци. Почти година след трагедията собственикът на фирмата, организирала екскурзията, е с повдигнато обвинение, а фирмата е с отнет лиценз.

4-годишните Луан и Албан загиват в катастрофата

„Тамън бяха започнали да говорят… и ето.. толкова им  бил животът“, казва чичото на близнаци  Юсуф Назияс.

Трагедията на „Струма“: 45 жертви в катастрофа с автобус, сред тях и деца (ОБЗОР)

16-годишният Елмедин и майка му Гюлизар също губят живота си в трагедията. 61-годишният Любчо.

Това са само част от имената на 45-те жертви.  Всички те се връщат от екскурзия в Истанбул. Крайната им цел е Скопие.  Последното им пътуване обаче завършва на автомагистрала „Струма“.

Снимка: bTV

Ебиб е сред 52-ата пътници в автобуса. Помни всяка секунда от трагедията. Той успява да се спаси. Жена му Гюлизар и детето им Елмедин обаче – не.

„Моето дете от Истанбул беше до прозореца и на последната почивка ме помоли:  Тати, седни ти до прозореца. Аз да седна по средата и да си опъна краката. Той не заспа. Сложи си слушалки и си слушаше песни на телефона“, спомня си мъжът.

Това е последното, което Ебиб си спомня от сина си. Секунди по-късно следва удар.

„Когато се удари, изскочи дим. Автобусът се затвори,  вакумира се. Вратите не се отваряха. Не знам колко минути седях без дъх“, казва Ебиб.

Снимка: bTV

В този момент  един от пътниците успява да счупи най-задния прозорец в автобуса. Там, където пътуват Ебиб и семейството му.

„Усетих,  че дойде въздух, но без да дишам. Скочих и тогава поех въздух. Върнах се до автобуса и виках: Елмедин скочи, бе,  Елмедин. Исках да вляза вътре,  но вратите бяха затворени. Подадох ръка през прозореца. Хванах Елмедин за косата. Сега си мисля как не ми е стигнало да го хвана за ръка. Но аз се борих за живот,  въздух не можех да си поема“, спомня си мъжът.

Ебиб не помни колко бързо се е разрастнал огънят. Казва, че и до днес не може да си обясни откъде са тръгнали пламъците.  

Какво установи експертизата за катастрофата с македонския автобус на АМ „Струма“?

„Дали е от гумата не знам,  но виждах огън на три места. Дойде ми на ум да не би да има експлозия. Започнахме да бягаме. Пукаше нещо“, обясни мъжът.

Ебиб и останалите оцелели се отдалечават. Сред тях е и братът на жена му и друг негов познат. Единият от тях – с телефон в джоба.

„Батерията беше на 2%. Само се обадих на семейството и телефонът се изключи“, казва той.

Минути по-късно пристигат пожарна и спешна помощ. Медиците качват оцелелите в линейки и ги транспортират до „Пирогов“. През цялото време Ебиб не знае дали е загубил семейството си. А в този момент в Северна Македония роднините на мъжа, успял да се свърже с тях по телефона, вече предават новината. Така всичко стига и до брата на Ебиб.

В Скопие пристигат тленните останки на загиналите на АМ „Струма“ (ВИДЕО)

„Към 4:30 - 5 часа ми се обади мой приятел. Първо ме пита дали са се върнали моите от екскурзията. Казах: Знам, че са тръгнали, а дали са стигнали в Скопие, не знам“, заяви Камуран Паязитовски - брат на Ебиб.

Камуран разбира за трагедията. Звъни на приятели в България и с помощта на позната, която работи в болницата, разбира, че има оцелели.

От изпратена снимка разбира, че брат му е сред оцелелите. На следващия ден отива при него. Първите дни крие загубата. Ден преди изписването, му казва, че жената и детето му са загинали. Така и до днес - година след трагедията - Ебиб ходи на психиатър. Взима тежки лекарства и през повечето време живее при брат си.

Снимка: bTV

„На мен ми остана най-тежкото. Просто сам съм“, казва Ебиб.

 

Трагедията можеше да е още по-голяма, ако в автобусът не беше Лулзил. Всички оцелели днес дължат живота си на него, защото именно той успява да счупи стъклото. 

„Хората започнаха да викат и да плачат. Бързо взех чука, счупих прозореца“, казва Луизиум.

Приключи събирането на доказателства за катастрофата на магистрала

„Помня как седалките горяха, защото ръцете ми бяха залепени за пластмасата на седалката. В тези моменти само Бог ми даваше сили, за да мога да скоча и да изляза от автобуса“, казва Медина Лутфиу.

„От всички страни излизаше дим от автобуса...“, спомня си Луизил.

За минути за трагедията разбират и институциите у нас, и тези в западната ни съседка. Всички се отправят към мястото на инцидента.

Снимка: bTV

По случая в България тече разследванe. Целта му е да установи причината за катастрофата и последвалия пожар.  

 „Събирането на доказателствата приключи само за 10 дни. Всички експертни заключения по назначените експертизи вече са изготвени и приложени към кориците на делото“, казва Сийка Милева, говорител на главния прокурор.

Така първо се установява причината за смъртта на 45-имата. Повечето са починали от термичен шок и задушаване от пожара.

Изписаха от „Пирогов“ и последния оцелял от катастрофата на АМ „Струма“

От изготвеното заключение на експертите става ясно, че водачът е шофирал с превишена скорост и е изгубил контрол над превозното средство.

Водещата версия е човешка грешка.

На същото мнение е и пътният експерт Диана Русинова, която отива на мястото на инцента във фаталната нощ.

„Много ясно си личеше как автобусът се е движил максимално в дясно почти в лентата за спиране. Може би в един момент, излизайки от завоя е видял пътния знак. И в последния момент е предприел действия. Мал шанс, че двете мантинели отстрани - той е успял да влезе между тях. Това  е допустимо по старите норми. По новите не е - именно защото едната мантинела е препречила задната врата на автобуса и хората не са могли да слязат“, казва Русинова.

Снимка: bTV

Зад волана на автобуса по време на катастрофата е 61-годишният Любчо. Професионален шофьор с дългогодишен опит. Срещаме се с единственото му дете. Крием лицето му по негова молба. Той ни разказва, че е пътувал по същия маршрут заедно с баща си само 10 дни преди фаталния инцидент.

 

„На 12 и 13 ноември бях с него на тур в Турция. И минахме на връщане по същия път през нощта“, казва синът на водача.

Той разказва, че последните години баща му често е пътувал до Турция. В конкретната екскурзия не трябвало да участва.

Снимка: bTV

„Не трябваше да отиде, но някой друг шофьор се разболя или нещо такова. Не знам какво се случи и той за да угоди на шефа, отива“, обяснява синът му.

Отхвърля възможността баща му да е бил изморен.  И казва, че  за последно са се чули часове преди трагедията.

„Спокоен беше. По гласа нищо не се усещаше. Като всеки друг път беше спокоен. Искам само да знам какво се случи и да се докаже, че пътят е лош. Че не е баща ми. Че не е той виновен за други 44 животи“, казва детето на Любчо.

Експертиза, приета преди няколко седмици от Районния съд в Перник, също показва, че вина за катастрофата има и пътят. 

„Експертизата в последното производство.. доказа, че са налице редица несъответствия, които според вещото лице са в пряка причинно следствена връзка с настъпилата катастрофа. Става дума за маркировка, мантинели, пътна настилка, които в своята съвкупност са стигали до момент, в който шофьорът не е знаел къде се намира на пътното платно... Това е заключение на вещото лице“, заяви Николай Димитров – адвокат.

Вече е ясно защо фаталният автобус на

„Инфраструктурата до ден днешен не отговаря на съвремените норми, които се изисват от нас като държава членка на ЕС. По отношение на асфалтовото покритие не се направи нещо, а по отношение на ограничителните системи за пътищата те бяха подновени, но само в участъка, където стана инцидента“, коментира Русинова.

Лидия e eдин от най-близките хора на шофьора Любчо. Познават се от 30 години. Казва, че с него е обиколила цяла Европа.

Снимка: bTV

 

„Искам от дъното на сърцето си да се докаже, че той не е виновен за тази катастрофа. Много често ходеше до Турция. Мисля, че последната година всяка неделя – познавал е добре пътя –мижейки, можеше да го мине. Може да е спукана гума. Може да е грешка от пътя, който да предизвика това да стане. Тази катастрофа не трябва никога да се повтори. И всичките грешки дали от път, дали от неизправени автобуси, каквото и да е, трябва да се отстранят и да се мисли, че вътре се возят нечии синове,  дъщери, татко, майка, братя. Аз още имам фобия да се возя в автобус, вярвайте ми не знам защо, но просто си го представям. Седиш на място и не мърдаш. Няма как да мръднеш и да викаш и да буташ и да офкаш. Гориш и толкова“, казва Лидия.

И докато в България се разследват причините за катастрофата, то в Северна Македония се проверява фирмата собственик на автобусите,  която е организирала и екскурзията.

В центъра на Скопие се намира единственият офис на фирмата, организирала екскурзията. Часове след случилото се офисът беше затворен.

В Северна Македония са повдигнати обвинения на две лица –  на собственика на фирмата и на юридическо лице за подправяне на документи, съобщават от обвинението в западната ни съседка за bTV. По данни на прокуратурата автобусът не е имал лиценз за международен транспорт. А на шофьорите са раздадени фалшиви документи, с които да преминават граници. Така само за периoд от 11 месеца преди фаталната трагедия автобусът ковчег е преминал 20 различни гранични пункта с фалшиви документи.

Снимка: bTV

Ние опитахме да се свържем и със собственика на „Беса Транс“ с покана за интервю. Отговориха ни, че е на път и не може да участва. Но в интернет намерихме телефон за връзка с фирмата.

Разговорът приключва и секунди по-късно получаваме съобщение с телефонен номер.

Медии в Северна Македония пишат, че зад две фирми, създадени след инцидента, седи именно собственикът на „Беса транс“.  Оказва се, че телефонът, който ни изпратиха е именно на едната фирма. От търговския регистър на западната ни съседка става ясно, че тя е създадена месец след  трагедията на Струма.  За собственика на новата фирма медиите в Северна Македония пишат, че е съсед на собственика на „Беса транс“ и бивш негов шофьор. От новата туристическа агенция отричат връзката.

Бусовете на въпросната нова фирма  вече са хващани в нарушения, а именно, че превозват деца  без лиценз.

Снимка: bTV

И така -  година след трагедията животът продължава. Но не по старому, казват живите. Защото за загубата им напомня всичко. Особено тишината вечер, разказва ни Юсуф. С него се срещаме в албанския квартал на Скопие. Той губи племеника  и,  жена му и двете им деца – 4-годишните близнаци  Луан и Албан, които са най-малките жертви на инцидента. А и са дълго чакани деца.

Снимка: bTV

Юсуф ни разказва, че през последната година родителите на близнаците искали да се преместят в Германия.

„Ходиха 3 месеца и после се върнаха. Тамън започнаха да си оправят документите“, спомня си мъжът.

Северна Македония посрещна останките на загиналите на АМ

През това време решили да пътуват. За дестинация избрали Истанбул.

„На връщане ми звънна по телефона: пусни бойлера, пусни това онова, защото ще дойдем. Ама ето това му е било. Кратък живот и заминаха“, казва Юсуф.

Снимка: bTV

До преди трагедията всички живели заедно в семейната къща. Днес Юсуф казва, че е самотен. Рядко се качва на етажа на загиналото семейство. Няма ги вече и повечето играчки на децата.

Въпреки това – казва той – никога няма да забрави последното пътуването на 4-членното семейство.

Днес и Юсуф и останалите близки на загиналите искат роднините им да не са само част от статистиката. Молят се справедливостта да възтържествува.

Разследването в Северна Македония продължава. В България досъдебното производство е спряно. Заради изпратена молба за правна помощ до родината на загиналите.  

Снимка: bTV

А докато се търси истината – за близките остава споменът. За последното пътуване и за най-искрения вик.

Често,  когато е най-тeжко, се появява светлината. В дома на Ебиб това е малкият Елмедин. Носещ името на загиналия си 16-годишен чичо.

А в дома на спасителя Луизиум – вече има едно семейство повече. Неговото. Месеци след трагедията, той и годеницата му си обещават да бъдат заедно. Както на „Струма“ и последното пътуване.