23 ноември 2021 година. Малко преди 3 през нощта на автомагистрала „Струма“ автобус, в който има повече от 50 пътници, катастрофира. След това избухва в пламъци. Почти година след трагедията собственикът на фирмата, организирала екскурзията, е с повдигнато обвинение, а фирмата е с отнет лиценз.
4-годишните Луан и Албан загиват в катастрофата
„Тамън бяха започнали да говорят… и ето.. толкова им бил животът“, казва чичото на близнаци Юсуф Назияс.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
16-годишният Елмедин и майка му Гюлизар също губят живота си в трагедията. 61-годишният Любчо.
Това са само част от имената на 45-те жертви. Всички те се връщат от екскурзия в Истанбул. Крайната им цел е Скопие. Последното им пътуване обаче завършва на автомагистрала „Струма“.
Ебиб е сред 52-ата пътници в автобуса. Помни всяка секунда от трагедията. Той успява да се спаси. Жена му Гюлизар и детето им Елмедин обаче – не.
„Моето дете от Истанбул беше до прозореца и на последната почивка ме помоли: Тати, седни ти до прозореца. Аз да седна по средата и да си опъна краката. Той не заспа. Сложи си слушалки и си слушаше песни на телефона“, спомня си мъжът.
Това е последното, което Ебиб си спомня от сина си. Секунди по-късно следва удар.
„Когато се удари, изскочи дим. Автобусът се затвори, вакумира се. Вратите не се отваряха. Не знам колко минути седях без дъх“, казва Ебиб.
В този момент един от пътниците успява да счупи най-задния прозорец в автобуса. Там, където пътуват Ебиб и семейството му.
„Усетих, че дойде въздух, но без да дишам. Скочих и тогава поех въздух. Върнах се до автобуса и виках: Елмедин скочи, бе, Елмедин. Исках да вляза вътре, но вратите бяха затворени. Подадох ръка през прозореца. Хванах Елмедин за косата. Сега си мисля как не ми е стигнало да го хвана за ръка. Но аз се борих за живот, въздух не можех да си поема“, спомня си мъжът.
Ебиб не помни колко бързо се е разрастнал огънят. Казва, че и до днес не може да си обясни откъде са тръгнали пламъците.
„Дали е от гумата не знам, но виждах огън на три места. Дойде ми на ум да не би да има експлозия. Започнахме да бягаме. Пукаше нещо“, обясни мъжът.
Ебиб и останалите оцелели се отдалечават. Сред тях е и братът на жена му и друг негов познат. Единият от тях – с телефон в джоба.
„Батерията беше на 2%. Само се обадих на семейството и телефонът се изключи“, казва той.
Минути по-късно пристигат пожарна и спешна помощ. Медиците качват оцелелите в линейки и ги транспортират до „Пирогов“. През цялото време Ебиб не знае дали е загубил семейството си. А в този момент в Северна Македония роднините на мъжа, успял да се свърже с тях по телефона, вече предават новината. Така всичко стига и до брата на Ебиб.
„Към 4:30 - 5 часа ми се обади мой приятел. Първо ме пита дали са се върнали моите от екскурзията. Казах: Знам, че са тръгнали, а дали са стигнали в Скопие, не знам“, заяви Камуран Паязитовски - брат на Ебиб.
Камуран разбира за трагедията. Звъни на приятели в България и с помощта на позната, която работи в болницата, разбира, че има оцелели.
От изпратена снимка разбира, че брат му е сред оцелелите. На следващия ден отива при него. Първите дни крие загубата. Ден преди изписването, му казва, че жената и детето му са загинали. Така и до днес - година след трагедията - Ебиб ходи на психиатър. Взима тежки лекарства и през повечето време живее при брат си.
„На мен ми остана най-тежкото. Просто сам съм“, казва Ебиб.
Трагедията можеше да е още по-голяма, ако в автобусът не беше Лулзил. Всички оцелели днес дължат живота си на него, защото именно той успява да счупи стъклото.
„Хората започнаха да викат и да плачат. Бързо взех чука, счупих прозореца“, казва Луизиум.
„Помня как седалките горяха, защото ръцете ми бяха залепени за пластмасата на седалката. В тези моменти само Бог ми даваше сили, за да мога да скоча и да изляза от автобуса“, казва Медина Лутфиу.
„От всички страни излизаше дим от автобуса...“, спомня си Луизил.
За минути за трагедията разбират и институциите у нас, и тези в западната ни съседка. Всички се отправят към мястото на инцидента.
По случая в България тече разследванe. Целта му е да установи причината за катастрофата и последвалия пожар.
„Събирането на доказателствата приключи само за 10 дни. Всички експертни заключения по назначените експертизи вече са изготвени и приложени към кориците на делото“, казва Сийка Милева, говорител на главния прокурор.
Така първо се установява причината за смъртта на 45-имата. Повечето са починали от термичен шок и задушаване от пожара.
От изготвеното заключение на експертите става ясно, че водачът е шофирал с превишена скорост и е изгубил контрол над превозното средство.
Водещата версия е човешка грешка.
На същото мнение е и пътният експерт Диана Русинова, която отива на мястото на инцента във фаталната нощ.
„Много ясно си личеше как автобусът се е движил максимално в дясно почти в лентата за спиране. Може би в един момент, излизайки от завоя е видял пътния знак. И в последния момент е предприел действия. Мал шанс, че двете мантинели отстрани - той е успял да влезе между тях. Това е допустимо по старите норми. По новите не е - именно защото едната мантинела е препречила задната врата на автобуса и хората не са могли да слязат“, казва Русинова.
Зад волана на автобуса по време на катастрофата е 61-годишният Любчо. Професионален шофьор с дългогодишен опит. Срещаме се с единственото му дете. Крием лицето му по негова молба. Той ни разказва, че е пътувал по същия маршрут заедно с баща си само 10 дни преди фаталния инцидент.
„На 12 и 13 ноември бях с него на тур в Турция. И минахме на връщане по същия път през нощта“, казва синът на водача.
Той разказва, че последните години баща му често е пътувал до Турция. В конкретната екскурзия не трябвало да участва.
„Не трябваше да отиде, но някой друг шофьор се разболя или нещо такова. Не знам какво се случи и той за да угоди на шефа, отива“, обяснява синът му.
Отхвърля възможността баща му да е бил изморен. И казва, че за последно са се чули часове преди трагедията.
„Спокоен беше. По гласа нищо не се усещаше. Като всеки друг път беше спокоен. Искам само да знам какво се случи и да се докаже, че пътят е лош. Че не е баща ми. Че не е той виновен за други 44 животи“, казва детето на Любчо.
Експертиза, приета преди няколко седмици от Районния съд в Перник, също показва, че вина за катастрофата има и пътят.
„Експертизата в последното производство.. доказа, че са налице редица несъответствия, които според вещото лице са в пряка причинно следствена връзка с настъпилата катастрофа. Става дума за маркировка, мантинели, пътна настилка, които в своята съвкупност са стигали до момент, в който шофьорът не е знаел къде се намира на пътното платно... Това е заключение на вещото лице“, заяви Николай Димитров – адвокат.
„Инфраструктурата до ден днешен не отговаря на съвремените норми, които се изисват от нас като държава членка на ЕС. По отношение на асфалтовото покритие не се направи нещо, а по отношение на ограничителните системи за пътищата те бяха подновени, но само в участъка, където стана инцидента“, коментира Русинова.
Лидия e eдин от най-близките хора на шофьора Любчо. Познават се от 30 години. Казва, че с него е обиколила цяла Европа.
„Искам от дъното на сърцето си да се докаже, че той не е виновен за тази катастрофа. Много често ходеше до Турция. Мисля, че последната година всяка неделя – познавал е добре пътя –мижейки, можеше да го мине. Може да е спукана гума. Може да е грешка от пътя, който да предизвика това да стане. Тази катастрофа не трябва никога да се повтори. И всичките грешки дали от път, дали от неизправени автобуси, каквото и да е, трябва да се отстранят и да се мисли, че вътре се возят нечии синове, дъщери, татко, майка, братя. Аз още имам фобия да се возя в автобус, вярвайте ми не знам защо, но просто си го представям. Седиш на място и не мърдаш. Няма как да мръднеш и да викаш и да буташ и да офкаш. Гориш и толкова“, казва Лидия.
И докато в България се разследват причините за катастрофата, то в Северна Македония се проверява фирмата собственик на автобусите, която е организирала и екскурзията.
В центъра на Скопие се намира единственият офис на фирмата, организирала екскурзията. Часове след случилото се офисът беше затворен.
В Северна Македония са повдигнати обвинения на две лица – на собственика на фирмата и на юридическо лице за подправяне на документи, съобщават от обвинението в западната ни съседка за bTV. По данни на прокуратурата автобусът не е имал лиценз за международен транспорт. А на шофьорите са раздадени фалшиви документи, с които да преминават граници. Така само за периoд от 11 месеца преди фаталната трагедия автобусът ковчег е преминал 20 различни гранични пункта с фалшиви документи.
Ние опитахме да се свържем и със собственика на „Беса Транс“ с покана за интервю. Отговориха ни, че е на път и не може да участва. Но в интернет намерихме телефон за връзка с фирмата.
Разговорът приключва и секунди по-късно получаваме съобщение с телефонен номер.
Медии в Северна Македония пишат, че зад две фирми, създадени след инцидента, седи именно собственикът на „Беса транс“. Оказва се, че телефонът, който ни изпратиха е именно на едната фирма. От търговския регистър на западната ни съседка става ясно, че тя е създадена месец след трагедията на Струма. За собственика на новата фирма медиите в Северна Македония пишат, че е съсед на собственика на „Беса транс“ и бивш негов шофьор. От новата туристическа агенция отричат връзката.
Бусовете на въпросната нова фирма вече са хващани в нарушения, а именно, че превозват деца без лиценз.
И така - година след трагедията животът продължава. Но не по старому, казват живите. Защото за загубата им напомня всичко. Особено тишината вечер, разказва ни Юсуф. С него се срещаме в албанския квартал на Скопие. Той губи племеника и, жена му и двете им деца – 4-годишните близнаци Луан и Албан, които са най-малките жертви на инцидента. А и са дълго чакани деца.
Юсуф ни разказва, че през последната година родителите на близнаците искали да се преместят в Германия.
„Ходиха 3 месеца и после се върнаха. Тамън започнаха да си оправят документите“, спомня си мъжът.
През това време решили да пътуват. За дестинация избрали Истанбул.
„На връщане ми звънна по телефона: пусни бойлера, пусни това онова, защото ще дойдем. Ама ето това му е било. Кратък живот и заминаха“, казва Юсуф.
До преди трагедията всички живели заедно в семейната къща. Днес Юсуф казва, че е самотен. Рядко се качва на етажа на загиналото семейство. Няма ги вече и повечето играчки на децата.
Въпреки това – казва той – никога няма да забрави последното пътуването на 4-членното семейство.
Днес и Юсуф и останалите близки на загиналите искат роднините им да не са само част от статистиката. Молят се справедливостта да възтържествува.
Разследването в Северна Македония продължава. В България досъдебното производство е спряно. Заради изпратена молба за правна помощ до родината на загиналите.
А докато се търси истината – за близките остава споменът. За последното пътуване и за най-искрения вик.
Често, когато е най-тeжко, се появява светлината. В дома на Ебиб това е малкият Елмедин. Носещ името на загиналия си 16-годишен чичо.
А в дома на спасителя Луизиум – вече има едно семейство повече. Неговото. Месеци след трагедията, той и годеницата му си обещават да бъдат заедно. Както на „Струма“ и последното пътуване.
