23 ноември 2021 година. Малко преди 3 през нощта на автомагистрала „Струма“ автобус, в който има повече от 50 пътници, катастрофира. След това избухва в пламъци. Почти година след трагедията собственикът на фирмата, организирала екскурзията, е с повдигнато обвинение, а фирмата е с отнет лиценз.
4-годишните Луан и Албан загиват в катастрофата
„Тамън бяха започнали да говорят… и ето.. толкова им бил животът“, казва чичото на близнаци Юсуф Назияс.
16-годишният Елмедин и майка му Гюлизар също губят живота си в трагедията. 61-годишният Любчо.
Това са само част от имената на 45-те жертви. Всички те се връщат от екскурзия в Истанбул. Крайната им цел е Скопие. Последното им пътуване обаче завършва на автомагистрала „Струма“.
Ебиб е сред 52-ата пътници в автобуса. Помни всяка секунда от трагедията. Той успява да се спаси. Жена му Гюлизар и детето им Елмедин обаче – не.
„Моето дете от Истанбул беше до прозореца и на последната почивка ме помоли: Тати, седни ти до прозореца. Аз да седна по средата и да си опъна краката. Той не заспа. Сложи си слушалки и си слушаше песни на телефона“, спомня си мъжът.
Това е последното, което Ебиб си спомня от сина си. Секунди по-късно следва удар.
„Когато се удари, изскочи дим. Автобусът се затвори, вакумира се. Вратите не се отваряха. Не знам колко минути седях без дъх“, казва Ебиб.
В този момент един от пътниците успява да счупи най-задния прозорец в автобуса. Там, където пътуват Ебиб и семейството му.
„Усетих, че дойде въздух, но без да дишам. Скочих и тогава поех въздух. Върнах се до автобуса и виках: Елмедин скочи, бе, Елмедин. Исках да вляза вътре, но вратите бяха затворени. Подадох ръка през прозореца. Хванах Елмедин за косата. Сега си мисля как не ми е стигнало да го хвана за ръка. Но аз се борих за живот, въздух не можех да си поема“, спомня си мъжът.
Ебиб не помни колко бързо се е разрастнал огънят. Казва, че и до днес не може да си обясни откъде са тръгнали пламъците.
„Дали е от гумата не знам, но виждах огън на три места. Дойде ми на ум да не би да има експлозия. Започнахме да бягаме. Пукаше нещо“, обясни мъжът.
Ебиб и останалите оцелели се отдалечават. Сред тях е и братът на жена му и друг негов познат. Единият от тях – с телефон в джоба.
„Батерията беше на 2%. Само се обадих на семейството и телефонът се изключи“, казва той.
Минути по-късно пристигат пожарна и спешна помощ. Медиците качват оцелелите в линейки и ги транспортират до „Пирогов“. През цялото време Ебиб не знае дали е загубил семейството си. А в този момент в Северна Македония роднините на мъжа, успял да се свърже с тях по телефона, вече предават новината. Така всичко стига и до брата на Ебиб.
„Към 4:30 - 5 часа ми се обади мой приятел. Първо ме пита дали са се върнали моите от екскурзията. Казах: Знам, че са тръгнали, а дали са стигнали в Скопие, не знам“, заяви Камуран Паязитовски - брат на Ебиб.
Камуран разбира за трагедията. Звъни на приятели в България и с помощта на позната, която работи в болницата, разбира, че има оцелели.
От изпратена снимка разбира, че брат му е сред оцелелите. На следващия ден отива при него. Първите дни крие загубата. Ден преди изписването, му казва, че жената и детето му са загинали. Така и до днес - година след трагедията - Ебиб ходи на психиатър. Взима тежки лекарства и през повечето време живее при брат си.
„На мен ми остана най-тежкото. Просто сам съм“, казва Ебиб.
Трагедията можеше да е още по-голяма, ако в автобусът не беше Лулзил. Всички оцелели днес дължат живота си на него, защото именно той успява да счупи стъклото.
„Хората започнаха да викат и да плачат. Бързо взех чука, счупих прозореца“, казва Луизиум.
„Помня как седалките горяха, защото ръцете ми бяха залепени за пластмасата на седалката. В тези моменти само Бог ми даваше сили, за да мога да скоча и да изляза от автобуса“, казва Медина Лутфиу.
„От всички страни излизаше дим от автобуса...“, спомня си Луизил.
За минути за трагедията разбират и институциите у нас, и тези в западната ни съседка. Всички се отправят към мястото на инцидента.
По случая в България тече разследванe. Целта му е да установи причината за катастрофата и последвалия пожар.
„Събирането на доказателствата приключи само за 10 дни. Всички експертни заключения по назначените експертизи вече са изготвени и приложени към кориците на делото“, казва Сийка Милева, говорител на главния прокурор.
Така първо се установява причината за смъртта на 45-имата. Повечето са починали от термичен шок и задушаване от пожара.
От изготвеното заключение на експертите става ясно, че водачът е шофирал с превишена скорост и е изгубил контрол над превозното средство.
Водещата версия е човешка грешка.
На същото мнение е и пътният експерт Диана Русинова, която отива на мястото на инцента във фаталната нощ.
„Много ясно си личеше как автобусът се е движил максимално в дясно почти в лентата за спиране. Може би в един момент, излизайки от завоя е видял пътния знак. И в последния момент е предприел действия. Мал шанс, че двете мантинели отстрани - той е успял да влезе между тях. Това е допустимо по старите норми. По новите не е - именно защото едната мантинела е препречила задната врата на автобуса и хората не са могли да слязат“, казва Русинова.
Зад волана на автобуса по време на катастрофата е 61-годишният Любчо. Професионален шофьор с дългогодишен опит. Срещаме се с единственото му дете. Крием лицето му по негова молба. Той ни разказва, че е пътувал по същия маршрут заедно с баща си само 10 дни преди фаталния инцидент.