На 2 октомври се навършват 60 години от организираното водно спасяване в България. Трудно ли е за жените спасители на плажа – разказваме в bTV Репортерите.

Със създаването на големите черноморски курорти около Варна в средата на миналия век и нарастващия брой на удавянията в страната през 1964 г. започва работата и на Водно-спасителна служба към БЧК.

Така за 60 години дейност службата успява да обучи хиляди спасители, дори и в далечен Виетнам.

Филип и Надежда обитават плажовете между Приморско и „Градина“ през последното десетилетие. Екипът им е един от малкото в България, в който жените спасителки са почти толкова, колкото и мъжете.

Двамата са семейство и имат две дъщери. Казват, че това е начинът им на живот, а децата им израстват на плажа.

„На моменти е трудно, но се справяме. Имаме свобода“, казва Надежда Атанасова.

Едва на 17 години, миналото лято Виктория Котева успява да замине да работи като спасител в Коста Рика. Но за нея екипът се оказва изключително важен и затова се завръща там, където е израснала.

Начална точка - баня „Мадара“ в София. От там и още няколко басейна в страната започват да се обучават бъдещите водни спасители.

Като старши преподавател Наталия Стоянова още миналото лято подготвя и дъщеря си Светла за воден спасител.

Обратно на плажа - и през август слънцето и вълните не спират да привличат туристи, но на един от заливите ни сърфистите са тези, които се оказват истинско предизвикателство за спасителките.

Рая е спасител от девет години. Казва, че рутината е много важна.

Елена Стоилова е спасител от 18 години. Казва, че е имала инциденти. Те са предизвикани от това, че малките деца са оставени без надзор.

Какво още разказват жените спасителки – гледайте във видеото.