В сблъсъка между потока и скалата, потокът винаги печели. Водата поглъща домове, пътища, животи. Човекът трудно може да надвие стихията, особено ако с години язовири, преливници, подпорни стени и речни корита са оставени на доизживаване.

Тетевен – лятото на 2018 г. Поройни дъждове отнемат един човешки живот. Придошлите води изравят пътища, късат мостове, вкарват тонове кал в къщите. 

Снимка: btvnovinite.bg

Мостът, който свързва три махали на село Глогово е отнесен като кибритена кутийка. За да могат от отцепените къщи въобще да стигнат до моста, който почти го няма, трябва някак си да успеят да преминат през този поток, който не е много дълбок, но водата е доста силна.

Реката вече се е прибрала в коритото си, но хората, които живеят на края на селото, се притесняват кога отново ще излезе и ще отнесе всичко по пътя си.

До днес разчитат на временен, военен мост – единствената им връзка със света.

„От как са го турили и това е, никой не казва нищо. Дали ще го сменят – нищо! А според мен трябва да го сменят. Поддал си е той, ако нещо стане… дано да не става”, разказва Марина, жителка на Тетевен.

За да бъде сменен мостът, общината вече от няколко медеца чака 6 милиона от комисията по бедствия. С тях ще почистят и коритата на реките, които преляха. Кметът на Тетевен често проверява нивото на водата и се надява пролетта да почака. Дъждовете също.

Снимка: btvnovinite.bg

„Разбира се, че имам притеснения, защото ние знаем какво беше юни месец и какви тежки поражения имаше. Трябва да вземем и необходимите мерки. С природата не можем да се борим. Ако наистина има подобно бедствие, ако не сме взели марките, отново ще има проблем. Очакваме всеки момент да получим финансиране. Надявам се да не се забавят, защото тепърва трябва да правим и обществени поръчки за избор на изпълнител – по-дълга процедура”, коментира кметът на Тетевен – Мадлена Бояджиева.

За да не се стига отново до трагедията от миналото, лятото всички камъни трябва да бъдат изчистени от коритото на реката.

Със собствени средства общината може да възстанови само моста, който свързва Тетевен с гробищата край Платен. 

Снимка: btvnovinite.bg

„Молим се на Господ такова нещо да не идва. Това в 4-5 часа ми звъни комшийката и ми вика: „Фидано, не излизай, защото водата е пред вас. Тук с реката и улицата – не може да разбереш кое е улицата и кое реката”, спомня си Фиданка Мунева от село Глогово.

В Тетевенско казват, че имат късмет поне в района им да няма язовири. Иначе можело и да е по-страшно.

Задачата да се открият всички язовири у нас и след това да се направи оценка на състоянието им отнема на хората от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор почти 2 години. Предстои да бъдат изготвени и аварийни планове за всяко съоръжение.

Снимка: btvnovinite.bg

„Няма язовир, който да няма собственик – дори най-малкият гьол. Аварийният план така трябва да бъде разработен, че при скъсване на язовирната стена, това водно количество и енергия, която ще бъде освободена, какви поражения ще направи по поречието на реката. Не сме по-големи от Господ. По разпореждане на Прокуратурата имахме 2016 г. 204 потенциално опасни, които бяха определени. В момента сме ги свалили на 100. Ние сме безкомпромисни  със собствениците. Не може да направим компромис с живота на хората. Знам какво е след язовирната стена, за съжаление, ставаш малък, дребен искаш да помогнеш и нищо не можеш да направиш”, коментира зам.-председателят на Агенцията - Кирил Войнов. 

У нас има цели 6822 язовира. Над 800 съоръжения са за ремонт. Над 400 – за спешен ремонт.

Снимка: btvnovinite.bg


А това, че в дадена община няма такива съоръжения, всъщност съвсем не  трябва да успокоява хората. Доказва го трагедията в Мизия през 2014 година. 

Снимка: btvnovinite.bg

Река Скът с над 40-те си язовира по поречието не успява да поеме дъждовете. И въпреки че всички са преди Мизия, градът, който е в най-ниското, е потопен и остава под вода цели 2 седмици.

С лодка тогава до къщата си стига и Илия Кочияшки, за да установи, че дом граден от 4 поколения е напълно унищожен. По време на бедствието той самият е след операция: Излязохме – страхотия! Сестра ми беше тук, на столче са ме носили, защото раната още беше прясна. Всичкият труд и бъдеще – под водата”, спомня си мъжът.

Снимка: btvnovinite.bg

Високите води превземат градчето, носят ужас и за хора, и за животни. Оставят след себе си кал и тиня. Къщи са белязани с червени кръгове да се знае, че не стават за живеене.

Помощите, които държавата отпуска, не стигат и много хора не възстановяват домовете си.

До днес Илия Кочияшки живее във фургона, който му е дарен – вдигнал му е покрив. И дори е санирал гърба заради адската жега през лятото и студа през зимата.

„Борим се каквото можем и колкото можем. Както виждаш, стаичката не е голяма, но не е и малка, мен ме устройва. Дарение ми е леглото и телевизорът. Спасение е все пак”, казва Кочияшки.

Останал е без къща, но се е погрижил кучето му да си има дом.

А междувременно съседните къщи опустяват с всяка изминала година.

Снимка: btvnovinite.bg

Според кмета на Мизия Виолин Крушовенски властите трябва да заложат на превенцията.

„Ще си послужа с примера, който се дава в медицината – по-добре да дадеш пет лева за превенция, отколкото 20 лева за лечение. Ако се отпускат повече средства за превенция и се огледат големите инфраструктурни съоръжения, щетите няма да са в такъв внушителен размер”, посочва Крушовенски.

През миналата година държавата отпуска няколко милиона лева за спешен ремонт на две от съоръженията по поречието на Скът – „Рогозен 1” и „Бързина”.

„Няма язовир хидротехническо съоръжение, което да не е потенциално опасно. В момента там също се извършват ремонтни работи”, обясни Кирил Войнов, председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

За трагедията в Мизия виновни няма, освен природата, казват от Прокуратурата. Проблеми с язовирите не е имало – просто не могли да поемат порои, каквито се случвали веднъж на 1000 години.

Снимка: btvnovinite.bg

Вече 6-7 години няма виновни и за отнети животи и разрушени домове в село Бисер.

През 2012 г. в ранното утро на мразовития 6 февруари язовир „Иваново” къса стена. Тонове вода пътуват километри, влачейки огромни ледени късове от замръзналия язовир. Загиват 10 души. 

В Бисер все още има неремонтирани след наводнението къщи, които пазят спомена за ужаса и за водата, която е стигала чак до тавана.

Снимка: btvnovinite.bg

В злополучното утро Йосиф Тодоров е навън да провери реката. Показва ни стената на язовира, в която до днес зее огромна дупка.

„Дойде страшно черна вода с лед, с дърва, с какво ли не. Виждахме само как падат къщи, хора пищят. Лично мен от водата не ме е страх. Мъчно ми е, че тия хора ги удавиха в пълно съзнание. Е това е – в пълно съзнание умряха заради безхаберието на някакви управници”, разказва Тодоров.

Прибира се, за да вземе жена си и да бягат. Последното, което чува от телевизора, са писъците на сестра му: „Цялата фамилия щях да си загубя, когато моята сестра се обаждаше на bTV в ефир. Аз избягах от водата и не знаех дали са останали живи – ни телефони отговаряха, ни нищо. Спасиха се в една селскостопанска постройка – къщата зад тях падна. И се сдървих целият, стана ми лошо, устата ми пресъхна, викам получавам нещо. Почна се една какафония – чий е язовирът? Чакай бе, това са 4 километра, как не се знае на кого е?”, възмущава се мъжът.

И тъй като до момента осъдени за трагедията няма, хората от Бисер завеждат дела срещу общината. Пръв е Тодор Тодоров. При трагедията губи баща си. Казва, че в онова утро тогавашният кмет на Харманли и заместникът му са били на моста. До днес се чуди защо не са предупредили хората.

Снимка: btvnovinite.bg

„От 1967 г. се знае, че този язовир е бил проблемен, но тогава са ни предупреждавали. Дядо ми, на когото съм кръстен, е имал две крави и прасе и са се изнасяли като са ги предупреждавали. Хората сме малки да спрем това бедствие, но нямаше да ги има тия жертви. За мен, в моите очи, е едно и също, че са го направили умишлено да не предупредят хората”, казва Тодоров.

„С майка точно на  това място се разделят – тя тръгва към магазина при дъщерята – той тръгва към вратата. Дали е бил стигнал до вратата, дали е бил пред нея – дали е била отворена вратата или затворена само той си знае. Водата е била на 4 пръста под тавана, а бащата са го намерили точно тук удавен, точно пред вратата са го намерили. Тук го е довлякла водата, но и да е бил жив, да иска да се отърве, нямал е възможност, защото до тук водата е стигнала – на 3-4 пръста от тавана. Нямало е възможност чисто и просто да вземеш въздух и да продължиш живота си. Можело е да се предотврати, тъй като е имало време, достатъчно време. Сирената е била на моста – на камбаната е имало човек, който да дрънка камбаната”, разказва още той.

В утрото на втори февруари камбаната мълчи.

Бие, но няколко дни по-късно заради кончината на жертвите. 

Днес някои къщи са ремонтирани. За други парите не стигнали. И тук много дворове опустяват.

Снимка: btvnovinite.bg

Според документите, с които Тодоров разполага, още от 2009 г. община Харманли обявява, че системно наблюдават язовирната стена и преливника, а потенциалната опасност от наводнение е залегнала в плана за защита на населението при бедствия.

Снимка: btvnovinite.bg

33 са делата, които в момента се водят срещу общината. За да не се стигне до запор на сметките, кметството взема 2 милиона и 300 хиляди лева безлихвен заем от правителството, за обезщетенията, които би се наложило да плаща.

Днес язовир „Иваново” вече не съществува. През миналата година правителството реши да създаде ново предприятие, което да поеме онези съоръжения, които собствениците им не могат да поддържат. И даде срок общините да решат дали ще прехвърлят язовирите на държавата. 131 души ще бъдат назначени в новата компания.

Снимка: btvnovinite.bg

„Ще имаме лица, които ще бъдат оператори на не повече от 70 язовира в държавното предприятие. Това е нормативното изискване. Считаме, че съставът от 131 човека може да покрие тези функции”, коментира зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов.

През Държавната консолидационна компания бяха отделени 500 млн. лв. за ремонти. Според някои юристи обаче работата на новото предприятие ще бъде блокирана, тъй като язовирите трябва да бъдат дарени, а законът забранява дарения на публична общинска собственост.

Снимка: btvnovinite.bg

Експертите от Министерството на икономиката обаче подчертават, че докато се изчистят юридическите казуси работата по ремонтите няма да бъде блокирана. 

Над 5 хиляди и 600 са язовирите общинска собственост у нас. За почти 3 хиляди е декларирано желание за прехвърляне. Харманли иска да отстъпи на държавата всички около 500 съоръжения на територията си.

„Още през януари месец сформирахме оперативен щаб, който действа ежедневно. Този оперативен щаб докладва всяка сутрин в 9:30 ч. и в 16:30 ч. какво е състоянието на язовирите. Издават разпореждания за поддържане на ниски обеми или мъртви обеми, специално за тези, които трябва да се интервенират с ремонт”, обяснява Кирил Войнов.

На въпрос по-добър стопанин ли ще е държавата от кметовете, той отговори: „Те са на място, ама какво направиха за 25 години – нещо направиха ли? Нещо случи ли се – нищо не се случи. Много е голяма отговорността, значи недейте да гледате тези 500 милиона – тези 500 милиона са капка в морето. През рамо! Ти слагаш подписа си, утре можеш да подпишеш смъртна присъда”.

За хората кой е собственик на язовира всъщност не е от значение, но е много важно собственикът да е наясно че притежава язовир, за който трябва да се грижи. В противен случай всяка пролет ще си задаваме въпроса колко сигурни са съоръженията.