Те не могат да говорят. Но очите им казват всичко. Те живеят в дом от бетон и зад решетка. И не са щастливи - според онези, които ги обичат. А според тези, от които зависи тяхното бъдеще, щастието е просто въпрос на гледна точка.

2017 г. беше годината, в която обърнахме поглед към българските зоопаркове. Родиха се Терез и Масуд. В покъртителни условия, за които дори не бяхме предполагали. 

„Тогава осъзнахме, че няма кой да ни помогне, защото никой не знае как се гледа лъвче. Започна наистина страшното. Масуд беше в ужасяващо тежко състояние, чакахме го всеки ден да умре…“, спомня си Любомила Кривошиева, основател на фондация „Дивите животни“.

Историята на лъвчетата насочи поглед към зоокъта в Разград – към момента на раждането им, той е без лиценз да отглежда и размножава животни. Това изведе хората на улицата с искане лъвчетата да бъдат спасени.

И макар да бяха положени най-добрите грижи за тях в спасителния център Felida в Холандия, те станаха жертви на безхаберието и на прехвърлянето на отговорност. Защото Терез и Масуд вече ги няма.

Почина лъвчето Терез, спасено от зоокъта в Разград

„Терез и Масуд имаха проблеми с гръбначния стълб. При Масуд ситуацията беше по-тежка, отколкото при Терез, затова  той си отиде по-бързо. И двамата имаха и проблеми с бъбреците на тази крехка възраст“, обяснява Джуно ван Зон, Спасителен център „Фелида“, Холандия. 

Здравословните им проблеми са логичното продължение на това, че са плод на неконтролирано близкородствено размножаване в неподходящи условия. Родителите им са брат и сестра, а техните родители – също. 

„Това е тъжна история, а още по-тъжното е, че се случва не само в България. Но от друга страна, това беше и една успешна спасителна мисия, която показа, че българите ги е грижа за животните и искат за тях един по-добър живот. Въпреки че не живяха дълго, ние им предоставихме добри условия. Те знаеха какво е любов, знаеха какво е да живееш щастливо...“, казва още Джуно ван Зон.

 

Терез и Масуд се превърнаха в урок – в какви условия не трябва да живеят животните и какво не трябва да се случва в зоопарковете.

Но урокът не беше научен. Защото историята се повтори. Две новородени лъвчета, чиито родители са брат и сестра, се родиха в благоевградския зоопарк през юли миналата година. Отново в неподходящи условия. 

Тези истории провокираха Организацията за защита на животните „Четири лапи“ да стартира мащабно проучване за състоянието на зоопарковете в България. Резултатите логично са тъжни. 

„Почти във всички зоопаркове, в които се отглеждат лъвове, тигри и мечки, условията не са достатъчно добри. Има проблем с хигиената, има проблем със сигурността на местообитанията. Изпочупени, стари огради!“, отбелязва Магдалена Пенева, отдел „Програми“ към Фондация „Четири лапи“. 

В България има 21 зоопарка, повечето, от които се управляват от местните общини. Докладът на „Четири лапи“ е фокусиран върху 16 зоопарка.

Включително и такива без лиценз. Зоокътът в Кюстендил е с отнето разрешение за работа от 2011 г.  заради условия, които не отговарят на българските и европейски изисквания. А когато подобно разрешение е отнето, животните по закон следва да бъдат преместени. 10 години след отнетия лиценз, животните все още са там.

Зоопаркът в Кюстендил затваря за посетители заради неподновен лиценз

Тук се отглеждат 11 вида животни, сред които и самотен лъв в стара клетка.„Тези клетки са наследени от много години, те подлежат на основно премахване и изграждане на нови, с електропастири, с осветление, с места за отдих за животните. Всичко това е свързано със средства“, обяснява Петър Велков, директор на зоопарка в Кюстендил.

Общината е изготвила проект на стойност 3 милиона лева за реновиране на зоопарка. Предстои да бъде открита дарителска сметка за набиране на средства.

„Когато се съберат тия пари, може да се направи един европейски зоопарк, който отговаря на всички изисквания“, смята Петър Велков.

А дотогава животните ще продължат да живеят в тези условия. Макар по предписание, да трябва да бъдат изведени от там. Според директора на зоопарка обаче, никой не иска да гледа такива животни – особено лъвове, тигри.

„Има възможност да бъде издадена принудителна мярка, която да постанови извеждането на определен екземпляр от зоологическа градина, в която условията са неподходящи. Но имайте предвид, че това е трудно реализуемо! Тоест не е така лесно да кажем – местим едно животно от зоопарка Х на подходящо място. Нашият фокус не трябва да бъде как да вадим животни, а как да подобрим зоологическите градини“, посочва Емилия Тончева, зам.-министър на околната среда и водите.

 

Така, макар да има законови разпоредби, те остават на хартия. Междувременно екоминистерството издава нов лиценз на зоокъта в Разград.  Без видима промяна в условията, в които се родиха Терез и Масуд.

Лъвовете в зоопарка на Разград минават на специална диета

Клетката, в която живеят двата останали лъва Любо и Вяра, е далеч от естествената среда, в която би трябвало да бъдат. Любо, който е брат на Вяра, е вазектомиран, благодарение на „Четири лапи“, с идеята да не се повтаря злощастната съдба на малките лъвчета.

Според д-р Балтаджиев, който отговаря за зоокъта, условията са идеални, а животните щастливи.

„Животните са в идеално състояние, хранят се добре“, отбелязва  д-р Михаил Балтаджиев, началник отдел „Икономически дейности“, в Община Разград

Клетките и загражденията на животните се намират до пътното плътно. А от другата му страна има стадион. 

„Когато хората започнат да пълнят стадионите за големи мачове, мястото на животните не е до стадиона! Те в момента там се държат, просто, за да се радват минувачите, че видиш ли, там има диво животно! Обаче това не трябва да бъде случаят!“, смята Магдалена от „Четири лапи“.

Според Мирослав Грънчаров, зам.-кмет, има план тази част до стадиона да бъде преместена, за да са спокойни животните.

И още - според изискванията всички зооградини трябва да има амбулатория на място. С такава разполага и зоокътът в Разград. Но не на място, а в другия на край на града.

„Животинките, които са по-малки, можем да ги придвижим до амбулаторията, там да им окажем помощ. Ако е лъвът, няма как да го преместваме“, обяснява д-р Чавдар Черников, ветеринарен лекар в зоокъта.

Въпреки всичко това, лицензът на Зоокът Разград е валиден до 2025 г.  

В зоопарка в Благоевград се грижат за над 300 животни.

Анализът на „Четири лапи“ отчита добра практика – кафявата мечка живее в среда, близка до естествената, за разлика от двете мечки в Ловеч, в чието бетонно заграждение няма никаква растителност.

Но и тук не липсват проблеми. Голяма част от животните се намират в заграждения, направени от метални конструкции, мрежи и бетон. Включително и лъвовете.

„Предстои изграждането на нова клетка, в пъти по-голяма. Да се надяваме, че до края на годината това ще бъде факт“, казва д-р Крум Попниколов, директор на Зоопарк Благоевград.

Част от огражденията не отговарят на изискванията за размери – като например на бизона. Има вероятност той да бъде преместен в друг град.

И макар че в Зоопарк Благоевград допуснаха неконтролирано размножаване на големи котки, те имат амбицията да си върнат родените преди година лъвчета Симба и Косара - веднага щом изградят подходящо местообитание за тях.

Двете лъвчета Симба и Косара вече похапват и месо във Варненския зоопарк

А дали са добре, могат да кажат единствено експертите от Зоопарк Варна, който има функцията и на спасителен център. Тук се грижат се над 400 животни, а десетки са излекувани и успешно върнати в природата.  Зоопаркът приема малките лъвчета Симба и Косара едва на 40 дни. Зооинженерът Георги Тодоров се грижи за тях от първия им ден тук.

Но и при тях личат последствията от близкородственото размножаване, въпреки грижите на специалистите.

„Имаха проблеми с костите, бяха им дости рехави, въпреки че давахме големи количества калции и Витамин Д. Много трудно беше в периода до 5 и 6 месец. Не сме напълно спокойни, следим ги постоянно, при всяка възможност правим прегледи“, посочва Георги Тодоров, зооинженер в „Зоопарк-Спасителен център“, Варна.

Вече тече изграждането на нов дом за лъвчетата, който да отговаря на всички изисквания. Проектът се изпълнява с пари на Община Варна – над 1 200 000 за пълна реконструкция. 

„Това ще отговори на всички условия, които си поставят в лиценза. Голямо пространство, естествена среда, за да провокираме тяхното психическо и биологично развитие и да бъдат поставени в естествена среда“, обяснява Иванка Стоянова – директор на спасителния център.

Продължи да четеш