Диря остава, когато се върви по неотъпканото…
Март 2016 година – двама туристи тръгват през нощта към влек „Заека”, следите им се губят. На другия ден са намерени мъртви, затрупани от лавина.
Март 2017 г. лавина в улеите под Тодорка уби 23-годишния Константин Рупчин-Коко.
Февруари 2018 г. – 25-годишната Ния Трейман умира в района на Синанишкия циркус.
През 2018 г. при още четири инцидента с лавини успяват да се спасят шестима любители на планината.
И това е само малка част от черната статистика.
Кой и защо попада в белия капан?
Само през последната седмица планината взе нови две жертви в Банско. В гориста местност в близост до Бъндеришките улеи двама сноубордисти изгубиха живота си, попадайки в лавина.
Травмите им бяха несъвместими с живота, разказва Атанас Уков, пранински спасител от „отряд Банско”
В същия ден бяха открити невредими шестима тийнейджъри, загубили се в гората. Два дни по-късно планинските спасители измъкнаха от Дамянишките улеи петима македонски туристи.
При всеки подобен инцидент обществото мнение е разделено. От едната страна застават тези, които осъждат карането извън пистите и го определят като безотговорно.
А от другата – любителите на екстремните спортове.
Търсачи на адреналин или добре подготвени спортисти?
Борис Първанов е един от основателите на българският фрирайд отбор, създаден преди малко повече от година. Кара извън пистите повече от 12 години. Открива същността си в планината. Фрирайдът за него е не само в страст, а начин на живот. От 5 години живее в Австрия, където участва в редица състезания. Носител е на много титли за страната ни.
”Карането извън пистата ти отваря повече възможности. То за това се казва Freeride – свободно каране, защото там ти си един вид художник на линията си и си избираш от къде да минеш без да имаш ограничения или конкретни параметри”, коментира Борис.
Казва, че за да се измъкнеш от лавина трябва да познаваш и да не подценяваш планината. От едната страна е знанието за това какво предизвиква лавината, а от другата информираността какво да правиш, ако попаднеш в нея.
Смята, че една от грешките на българската общественост, медии и институции е, че след трагични инциденти започва да се търси вина и да се сочат и обвиняват хора, дори самите жертви на инцидентите.
Кога има опасност от лавини?
Друга важна част е да усещаш снежната обстановка. Това според Борис става с опознаване на дадено място и много спускания. Нова снежна покривка между 30 и 50 сантиметра, вятър и навявания, затопляне на времето, склон с наклон от 30 и повече градуса. Наличието на всички или на част от тези условия могат да предизвикат лавини. За всичко това би трябвало да ни информира лавинен бюлетин. Такъв в България има, но не се издава всекидневно. Издава го Планинската спасителна служба (ПСС) веднъж на няколко дни.
В Австрия например има специален орган, който издава подробен бюлетин за лавинната обстановка и метеорологичните условия.
„Това, което даваме е много приблизително, защото използваме много опростена методика, подари факта, че това изисква много време, а това въобще не е основната работа на ПСС. Поради липсата на специализирана служба за това, ние сме поели така да се каже кръста да даваме, макар и със съзнание, че даваме много приблизителна, понякога неточна информация. Ако тази информация все пак в края на сезона се отчете, че е спасила едно или друго нещастие, би било прекрасно”, казва Камен Якимов, началник на аварийната работа към ПСС.
Борис на няколко пъти е попадал в лавина. Единият на връх Тодорка. По време на снимките на филмът Promise land попада в лавина от най-смъртоносния тип – „снежна дъска”.
Допуснах грешката – много подцених, не обърнах внимание на много сигнали, които ми даваше планината, признава Борис. За щастие излиза невредим от снежната маса, повлякла го надолу. Казва, че инцидентът по никакъв начин не го е отказал от извънпистовото каране, по-скоро го накарал да бъде нащрек и да се образова повече, за да се предпази.
Колко важни са подготовката и добрата екипировка?
Най-новото попълнение към отбора е 16-годишният Борислав Гарилов, който вече има участия в международни турнири. Занимава се със свободно каране от четири години.
„Първоначално им беше интересно какво представлява и ми позволиха да пробвам и след това нещата се случиха много бързо, доста бързо се запалих и съответно на тях доста бързо им се наложи да свикнат с факта, че искам да се занимавам с това и полагат всевъзможни усилия, за моята безопасност. Да ми осигурят нужната екипировка, също така никога няма да ме спрат да се кача в планината, но винаги знаят, че съм добре подготвен” така Борислав отговаря на въпроса как неговите родители са приели решението му да е фрирайдър.
Най-важното по думите му, за да се избегнат инциденти, е предварителната подготовка.
Важна е и добрата екипировка. Бобо никога не кара, без задължителните елементи за лавинна безопасност.
Важна е лавинната раница, която в себе си има еърбег, пълен с въздух, за да позволява на човек да стои над лавината.
Освен да следи лавинни бюлетин Бобо често прави сам проверка за лавинна опасност – снежните пластове и тяхната стабилност.
Бранимир Ламбиев е начело на съюза на българските скиори и сноубордисти. Преди няколко години е повлечен от лавина под връх Тодорка. Хубавото пролетно време по нищо не подсказва на Бранимир, че за малко е можел да изгуби живота си. Това обаче не го отказва от хобито му да кара извънпистово.
„Приемам го повече като първопроходец, да отидеш някъде, където някой не е бил или някой не го в правил, нито безумец, нито чак толкова адреналин, макар, че той е важен определено”, споделя Бранимир.
Смята обаче, че зад повечето инциденти с лавини стои човешкият фактор.
Ролята на планинските спасители
От другата страна на лавината са те – планинските спасители.
Милен Братанов е част от ПСС повече от 10 години. Той и екипът му са хората, които спасяват човешки животи в планината.
„Ние се интересуваме основно от лавини, предизвикани от човешката дейност. Когато има попаднал човек под сняг, затрупан от лавина или от снежни маси – 90% и над 90% човешката дейност е фактор, за да се случи това нещо”, твърди планинският спасител.
Братанов определя инцидентите с фатален край като поредица от грешни действия.
Често добрата екипировка също се превръща в предпоставка сами да искаме да влезем в по-трудна ситуация.
Както скиори и сноубордисти, така и техните спасители са единодушни, че най-важното условие когато излизаш в планината е никога да не си сам.
Вижте целия филм във видеото!
