От 1881 до 2007 г., с прекъсване между Първата и Втората световна война, всички български мъже са задължени да отбиват военна служба. В рамките на повече от век стотици военни поделения, корпуси и казарми, изградени във всички краища на България, посрещат и обучават във военни умения милиони българи. Но след отпадането на задължителната казарма голяма част от тези пълни с живот, ред и дисциплина дотогава сгради стават ненужни.
Годината е 1878 г. Само няколко месеца след Освобождението започва строителството на първите казарми в свободна България. Мястото е град Радомир. Изборът не е случаен - тук се съхранява Самарското знаме от 1 септември 1878 до септември 1890 г. През това време княз Александър Батенберг идва два пъти да се поклони пред светинята.
„Имотът е светиня на практика, защото тука е донесено Самарското знаме, тука са първите казарми в България, тука е 3-та опълченска дружина", казва кметът на Радомир Пламен Алексиев.
В Трета пехотинска опълченска дружина, наречена още Радомирска, първоначално служат няколко офицери и над 500 редници, а на военна повинност подлежат повече от 1000 младежи от окръга. През 30-те и 40-те години тук се помещава школа за запасни офицери. През последните десетилетия до 2003 г. тук е дислоцирано зенитно-ракетно поделение.
„Това поделение е преминало през много трансформации, но е с много ясни намерения - това е артилерийско поделение, след това зенитно-ракетно поделение. Поделение, което е било структурообразуващо", казва кметът.
След демокрацията войската е изведена, а казармите заключени. Скоро след това започват набези, които разграбват военните имоти. Допреди 5 години, когато поделението е взето от Министерство на отбраната и дадено на общината. Местната власт вижда в имота шанс за развитие на града.
„Поделението е структура, която е изключително необходима, то се намира на главния път, намира се в центъра на града, 160 декара - би следвало да привлечем инвеститор. Тук може да има база на спедиторски фирми, защото е с уникално местоположение - до гарата, до главен път, до магистралата и летището", обяснява Пламен Алексиев.
Радостта обаче е кратка - оказва се, че имотът е под запрещение и общината е с вързани ръце.
„Ние на практика не можем да направим нищо в момента, защото законът е наложил тежест върху имота и не можем да го разпореждаме и на практика само го охраняваме и пазим. Защо го правим това, въпреки че струва пари на нашите данъкоплатци - защото иначе ще се превърне в нещо друго", казва кметът.
За първи път от 18 години и след затварянето на поделението в Свищов, бившият офицер Валентин Блажев отново стъпва в мястото, където е минала голяма част от живота му. Забелязва, че някои от сградите вече ги няма.
„Имаше плувен басейн, в който се провеждаха плувни занятия и разузнавателна база“, спомня си той, но казва, че макар да разпознава местата, не е очаквал чак толкова растителност.
„Тогава си представяйте, че нямаше една тревичка никъде. Всички бордюри боядисани, дръвчета варосани. Просто в битово отношение поделението беше образцово", казва Блажев.
Поделението е открито през 1903 г. Там се помещава 33-ти Свищовски полк, участвал в Балканската, Първата и Втората световна война.
Огромният военен комплекс се простира на близо 350 декара площ. Казармата затваря през 2001 г. Школа с близо 2000 постоянно пребиваващи военни е оставена да пустее.
„Поделението беше оставено в образцов вид. Имаше централа със 100 телефона - 100 телефона бяха оставени във всички канцеларии, защото се предполагаше, че някой може да го купи и да го ползва. Работилницата с всички стругове, машини - всичко се остави, защото се предполагаше, че ще се купи и ползва като работилница. За съжаление, е много трагично положението. Аз съм много изненадан, не съм очаквал, че на плаца, който беше идеално равен и маршируваха войници ще има дървета", казва Блажев.
В последните години след продължителни спорове и административни битки, община Свищов успява да получи поделението.
„Община Свищов не е от общините, които имат развита индустрия и идеята е на терените на бившите казарми да бъде изграден индустриален парк, с който да дадем възможност за създаването на нови работни места", разкрива кметът на крайдунавския град Генчо Генчев.
„Основно общината и това е нашето желание, залагаме на малки предприятия с осигуряване на работна ръка и заетост, няма да залагаме на големи логистични бази, защото това не носи дивиденти за нашия град", казва Генчев.
Военното поделение всъщност е единственият имот с излаз на река Дунав в Свищов. Амбицията на общината е част от терена да се облагороди и да се превърне в алея за разходки край реката, зона с пейки и малък парк за хората в града.
„Никой не харесва неугледния вид, в който в момента се намират казармите, гледат на идеята, че това ще се превърне в нещо хубаво и работещо и най-важното отворени са към разкриването на нови работни места", казва кметът Генчев.
„Подобно на един артист, ако е участвал в един театър на стотици постановки, в един момент да го види рухнал - подобно е и при мене чувството. Но да се надявам, че ще се получи нещо положително в бъдеще поне", споделя офицерът от резерва Блажев.
10 август 1913 г. Букурещкият мирен договор слага край на Балканската война, но откъсва от България цяла Южна Добруджа. 31-ви пехотен варненски полк се връща в новите предели на страната. Генерал майор Симеон Янков, роден в Ески Джумая, днешно Търговище, използва протекциите си и издейства военният батальон да бъде пратен в родния му град.
„И всъщност тогава, 1914 г. 31-ви пехотен варненски полк идва в Търговище, а за благодарност към ген. Янков той е гласувано от общинския съвет да бъде първият почетен гражданин на Търговище, а улицата, която минава тогава е била крайна, но днес вече не е, точно до казармата е и се кръщава „Генерал Янков", разказва д-р Тоня Иванова от Регионален исторически музей в Търговище.
Започва мащабно строителство - общинският съвет гласува изграждането на казарма, конюшня, тоалетна и навес за коли. Приблизителната стойност на всички постройки е малко над 167 хиляди лева. Така 1914 г. бързо е построена сградата на военното поделение.
„Тя е интересна с това, че носи характерните белези на своето време и на военните сгради с тези кулички при входа, резелитите – на практика може би е единствената сграда в провинцията, запазена от този тип", казва архитект Живка Миланова.
„Обикновените хора, младото поколение дори нямат представа, че тук на това място има сграда, която е строена още по времето на цар Фердинанд, че въобще нашият града има такава славна бойна история", допълва тя.
През последните десетилетия военното поделение на Търговище посреща хиляди войници. Последните години преди да затвори врати е база за съхранение на боеприпаси и техника. До 2008 г., когато затваря напълно врати. Освен основната сграда, част от военния комплекс са още повече от 50 други сгради, разположени на над 160 декара. Всички в момента се рушат.
„Уникална е с това, че лесно може да бъде адаптирана дали за музей на военното изкуство, военната памет и същевременно да бъдат приобщени военни дейности, които са свързани с някакви кръжоци и занимания за децата в свободното време, казва д-р Тоня Иванова.
„Младите момичета и момчета трябва да имат възможност да усетят какво е оръдие, пушка, танк, гаубица, защото това е памет, която не бива да забравяме", допълва арх. Миланова.
На фона на десетките декари пустеещи военни територии, през 2015 г. с решение на Министерския съвет бившите артилерийски казарми в Стара Загора са предоставени на общината. Скоро след това на мястото на пустеещото поделение е построен парк „Артилерийски".
„То представляваше един не добре изглеждащ обект с високи огради, бодлива тел и много стари сгради за складови площи и други съоръжения, които военните са ползвали, нищо не се виждаше зад оградата и ние с големи усилия трябваше да разрушим всичко, за да имаме тази паркова среда днес", обяснява Виктория Грозева, гл. архитект на Стара Загора.
Теренът, едно време бил в покрайнините на града, но днес е само на няколко минути от самия център. Общината решава нищо от апетитната територия да не се застроява.
„По принцип Стара Загора е много зелен град, но в тази част на града имахме необходимост от нещо, което да събира хората, да има възможност за разходки, отдих и по-богата зелена система", казва Грозева.
На 130 декара тук вместо изоставени сгради днес има зелени поляни, алеи, детски площадки, пейки, открита сцена. Предстои изграждането на параклис и голяма спортна зала с над 5000 места. Но е запазена и паметта на мястото.
„Военните, които имат и жилища около парка предложиха да има нещо, което да е спомен от предишните десетилетия като в едната част на парка имаме хеликоптер, който те предоставиха и с голяма символика искаха да остане във времето, а в другия край на парка имаме две оръдия, също спомен от миналото", обяснява главнията архитект на Стара Загора.
Старите и изоставени поделения често влизат в черната хроника. На 19 април 2019 г. в 23:30 ч. се случва трагичен инцидент в Хасково. Част от стена на бивше военно поделение се срутва и убива минувач. Това е втората жертва на същото място. Преди повече от 15 години част от същата стена пада върху две момичета, едното загива.
На 3 септември 2019 г. намериха тялото на 28-годишния Иван Йорданов край варненското село Любен Каравелово. Мястото е на метри от изоставено военно поделение, където Иван Йорданов е присъствал на тайно парти в нощта на изчезването си.
„Гледката е твърде тъжна. Някои са в окаяно състояние, по-голямата част от тях са, разбира се. Рушат се, по-големият проблем е, че се извършват кражби и посегателства върху тях и много често това е свързано с инциденти", казва Николай Ненчев.
Така бившият военен министър обяснява нуждата от бързо намиране на предназначение и придаване на нов смисъл на пустеещите военни имоти с отпаднала необходимост.
„Те между другото са в много голяма тежест на МО, защото трябва да ги охраняваме, трябва да ги поддържаме и в конкретния случай трябва да съборим съответните сгради, защото са опасни, имаше и наскоро такъв инцидент. Те са огромни, някои са по 300-400 декара, много трудно се намира инвеститор, който да инвестира в толкова голям имот. От друга страна някои са на непривлекателни места и не представляват особен интерес", обяснява Ненчев.
Решението според Ненчев е създаването на Държавна агенция, която да се грижи за тези имоти и да ги управлява. Защото оказва се такива пустеещи терени имат и много от другите министерства.
„Другата възможност е тези сгради да бъдат премахнати, но това е огромен ресурс, изискват се много средства за отстраняването и демонтирането им", обяснява бившият военен минитър.
Над 100 са имотите на Министерството на отбраната, които вече са ненужни на военните и те планират да ги продадат. Повечето от тях обаче стоят от години като частна държавна собственост на министерството и то само плаща данъци на общините. В официален отговор до бТВ от военното ведомство обясняват, че за последните 20 години почти 500 ненужни военни имоти са прехвърлени на общини и други ведомства. И признават:
„Сградният фонд в освободените войскови райони, както и прилежащата инфраструктура, не са в добро състояние и този факт е обясним. Това са имоти, които не се използват и поради това не се поддържат. Сградите се амортизират и се рушат физически. Усилията и финансовите ресурси се насочват към поддръжката и ремонта на имотите и инфраструктурата, които се ползват от Българската армия и структурите на Министерство на отбраната, а не към районите с отпаднала необходимост."
„МО не трябва да се превръща в брокер на недвижими имоти, ние имаме много специфични дейности и трябва да насочваме вниманието си върху тях", категоричен е Николай Ненчев.
„За мене е недопустимо държавата да допусне разрушаването на такива имоти - със сграден фонд, с алеи, с инфраструктура", казва кметът на Радомир
„Голяма част от имотите са в централните части на населените места, биха могли да се превърнат в едни чудесни паркове, сгради и заведения за социални грижи, училища, университети", предлага Ненчев.
„Тези съоръжения, морално остарели може би трябва да бъдат на съвсем различни места до градовете, но не и в самите градове и мисля, че съдбата им е точно тази - да бъдат в полза на гражданите", смята Виктория Грозева, гл. архитект на Стара Загора.
„Едно такова богатство, след като го има, е много лесно да бъде забравено или унищожено. Мисля, че българинът е крайно време да се научи да пази и цени това, което е създадено преди него, да го предадем на следващите, а не да тъне в забвение и разруха", заключава д-р Тоня Иванова от Регионален исторически музей в Търговище.
-
Равносметката 2019 3 мин.Равносметката 2019: Превъоръжаването на ВВС и покупката на изтребителите F-16 -
България 2 мин.Армията официално с две нови структури -
България 2 мин.Събориха почти до основи къща - паметник на културата във Варна -
България 3 мин.Емблематична сграда във Варна ще бъде възстановена
-
Равносметката 2019 3 мин.Равносметката 2019: Превъоръжаването на ВВС и покупката на изтребителите F-16 -
България 2 мин.Армията официално с две нови структури -
България 2 мин.Събориха почти до основи къща - паметник на културата във Варна -
България 3 мин.Емблематична сграда във Варна ще бъде възстановена
