Лабораторията по морска екология е създадена през 1980 година и оттогава до днес учените изследват както рибните запаси, така и всички промени в морската среда.
Нашите учени в рамките на проекта „Хоризонт“ на Европейската комисия работят по създаването на прогнозни модели, показващи как повишаването на температурите на морската вода ще се отрази на екосистемите в перспектива от 100 години.
„Тези промени са факт и аномалии в годишните амплитуди на температурите се наблюдават все по-често, те стават все по-дълги. В морската среда те се изразяват в така наречените морски горещи вълни, които от 3-4-5 дни в началото вече продължават по месец дори и повече и ако допреди години температурите около 25 градуса бяха рядко постижими в нашата климатична зона на Черно море, сега температурите над 26 градуса са често срещани“, каза Венцислав Карамфилов от Лабораторията по морска екология ИБЕИ-БАН.
От 80-те години до наши дни, промяната в температурата на морската вода в Черно море е факт на базата на конкретни научни данни.
„Анализът, който направиха нашите колеги, показва, че средногодишната температура спрямо началото на 20-те години към днешна дата се повишава с 3-4 градуса и има една постоянна тенденция на повишаване на средномесечните и сезонните температури, която е особено силна след 2007 година. През 80-те и 90-те години водата в крайбрежната зона тук в нашето крайбрежие рядко е надвишавала 24-25 градуса. Имали сме такива високи температури за кратки периоди от по няколко седмици. Докато сега, особено миналата година при тази топлинна вълна, температурата на морска вода в крайбрежието ни е достигнала 20 градуса още началото на юни и е задържала температурите до 29 градуса до края на септември, като края на септември е била 23-24 градуса“, каза Димитър Беров, морски еколог от ИБЕИ-БАН.
Промените в морското дъно
Основна задача на учените е да се изработят сценарии, които да покажат до какво ще доведат тези промени в температурите в Черно море.
„Ние изследваме два сценария. Единият е средно повишение на температурите около 2 градуса, а другият сценарий е с 4 градуса. Първоначалните изследвания показват, че 4 градуса повишение на температурата вече е критично за някои видове морски организми. Води до намаляване на биоразнообразието и до акумулиране на по-голямо количество органична материя върху дъното, което е предпоставка за изчерпване на кислорода в преддънните води и излизането на сероводород в настоящия воден стълб“, каза Венцислав Карамфилов.
Морското дъно е във фокуса на учените, поради процесите, които протичат в него. Химическите процеси и биоразнообразието са особено чувствителни към температурните промени.
„Въпреки, че не изглежда така на пръв поглед, седиментите са много богати на живот. Има най-различни малки животинки, които не се виждат с просто око или трудно се забелязват, защото живеят заровени. Черви и ракообразни, мидички и охлювчета. И те всички със своите жизнени дейности и придвижването си, заравянето, храненето си допринасят за процесите, които се случват в морската среда, обмен на веществата, разграждане на органичната материя и всъщност така участват във всички цикли на веществата“, каза гл. ас. Стефания Клайн, ИБЕИ-БАН.
„Всички тези организми имат своите предпочитания за температура, кислород и различни условия на средата. И с едно повишаване на температурата много лесно биха достигнали критичната точка, в която вече не могат да оцеляват. И най-чувствителните в това отношение са ракообразните. Те първи умират. При промяната на процесите, натрупването на различни химични съединения при разграждането на органичната материя, се достига токсична концентрация във водите, които се намират между частиците на седиментите, които също влияят отрицателно на тези организми и те започват да измират. И с повишаването на температурите това се засилва. Като се достигне температура от 30 градуса обикновено повечето животни постепенно започват да измират“, добави тя.
Растенията и топлинната моркса вълна
„В района на Китинските рифове е една от най-уникалните крайбрежни екосистеми около Българското Черноморие. Там, поради това, че водата е изключително чиста и прозрачна, на големи дълбочини има морски растения, макроводорасли, които се срещат в такива големи количества, общуват само там в Българското крайбрежие. Това е червеното макроводорасло Filofora crispa, което изгражда една доста уникална за нашата черноморска екосистема“, каза още морският еколог Димитър Беров.
„Тези видове са адаптирани към съществуване във води с по-ниска температура. Типично за дълбочини под 10-15 метра в Черно море рядко температурите се покачват над 20 градуса. И сякаш повишението на температурите над това води до развитие на видове, които могат да увредят или изместят тези дълбоководни видове растения“, добави Беров.
„Миналата година при нашите изследвания там наблюдавахме температури от 26-27 градуса на дълбочини от 20-30 метра в района на Маслен нос и Китен. Ами това е абсолютно нетипично за Черно море. Имаше миналата година всъщност топлинна морска вълна. Дълъг период от време с много високи температури на водите, 2-3-4 градуса над средно нормалните температури за предходния 40-годишен период. Т.е. ако трябва да го обясним абсолютно ясно - това означава, че с повишаването на температурата на водата всъщност се появяват и тези топлолюбиви видове, които влизат в противоречие с традиционната екосистема, която съществува там. Тези видове, които са там краткосрочно в периода, когато водата е топла, могат с времето да увредят и унищожат, изместят тези местни дълбоководни видове, растения, които там се срещат“, каза още морският еколог.
„Всъщност нашето море се разглежда като един голям експеримент. Като една лаборатория, защото климатичните промени в него се реализират най-бързо и най-видимо“, каза Венцислав Карамфилов.
Взимането на проби от морската среда е сред методите, който дава възможност за създаване на симулационен модел в лабораторна среда.
„В момента правим различни сравнения на това какво се случва в Черно море, спрямо Средиземно, Северният Атлантически океан и така всъщност знаем какво се случва в Европа като цяло и какво би било бъдещето на европейските морета“, каза гл. ас. Стефания Клайн.
Какво е влиянието на микропластмасата и човешкото въздействие?
Водната среда е подложена и на друг натиск и това са микропластмасите, които пряко влияят на морската среда и обитатели в нея.
„Изследванията показват, че микропластмасата в седиментите се архивира за много дълго време. Най-често срещаните видове пластмаса са полиетилен, полипропилен и полиетилентерефталат, от които са направени над 70% от опаковките. Например, полиетилентерефталат са пластмасовите бутилки“, каза Никола Бобчев, докторант в ИБЕИ-БАН.
„Микропластмасата се почиства много трудно. Или по друг начин казано - ние почти не можем да я изчистим от морското дъно или от плажoвете, когато тя попадне там. Решението е ние да предотвратим замърсяване с макропластмаса, с големите пластмасови отпадъци“, каза още докторантът.
„Ако спре, да кажем, цялата дейност, морето ще се възстанови в рамките само на няколко години. Това ще бъде напълно достатъчно. Това са тези мощни механизми, които то притежава за самовъзстановяване и поддържане на оптималното си състояние, за да функционира природосъобразно. Тези мощни механизми са достатъчни, за да компенсират човешкото въздействие в много кратки периоди“, каза още Венцислав Карамфилов.
„Ние трудно можем да обърнем климатичните процеси в посока, която в рамките на 10-20 години да доведе до стабилизиране или връщане на климата към условията преди 30-40 години. Но това, което може да правим, е да опазим местата, където екосистемите съществуват в добро състояние. Тоест, като намалим замърсяването и като ограничим преки човешки въздействия, които фактически доказано унищожават тези екосистеми“, каза в заключение Димитър Беров.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
