Военни конфликти, природни бедствия, пандемия - ситуации, които поставят в риск достъпа на човечеството до хранителни ресурси. За да защитят продоволствената си сигурност, над 100 държави съхраняват копия на ценни растителни материали освен в националните си генетични банки и в т. нар. “Ноев ковчег за семена”.
Той се намира сред вечната замръзналост на норвежкия архипелаг Свалбард, на остров Шпицберген.
България съхранява там 56 растителни вида. Те са изпратени от Института по растителни генетични ресурси в Садово, където се намира Националната генбанка на България.
"Основната ни работа в националната генбанка е съхраняване на растителни и генетични ресурси основно с български произход", казвадоц. Д-р Катя Узунджалиева, директор на Институт по растителни генетични ресурси „К. Малков”, Садово.
"Важно е, защото първо с променящите се климатични условия доста растителни видове и доста сортове вече стават непригодни към екстремно високите температури към засоляване, засушаване, а местните растителни генетични ресурси са приспособени към тези условия, те са по-адаптирани и могат да служат като източник за генетичен материал за селекционните цели", допълва тя.
Колекцията у нас е голяма, а в момента се изгражда втора хладилна камера, за да могат да се съхранят още повече български сортове.
"Това е най-ценното богатство на една страна - растителните ресурси, защото от тях зависи изхранването на народа. Към момента в генбанката се съхраняват над 62 000 образеца от около 400 растителни вида. Най-интересните и най-голямата колекция са зърнено-житните, следвани от зърнено-бобовите. Смея да твърдя, че колекцията от зърнено-житни, особено колекцията от пшеница, е една от най-големите в Европа, която се съхранява тук", казва още директорът на Института в Садово.
Националната генбанка може да предостави различни семена на български фермери за възстановяване на сортове - но само за лична, а не за промишлена употреба.
"Количествата, които се предоставят, са много минимални, тъй като ние нямаме ресурса да произвеждаме големи количества семена, обикновено предоставяме между 50 и 100 семена от образец", обяснява доц. д-р Гергана Дешева, ръководител на отдел "Растителни и генетични ресурси" към ИРГР Садово.
След десетилетия опит в опазването на българските сортове, Институтът в Садово решава, че е добре да съхранява част от колекцията си и извън пределите на страната.
"Изключително важно е за всяка една генбанка да дублира своята колекция някъде на друго място, ако е възможно дори при по-добри условия. Тъй като ние съхраняваме при -18 градуса, когато тръгнахме да търсим и къде е най-подходящо нашата колекция да бъде съхранена и дублирана се оказа, че това е Свалбард, тъй като там при естествени условия се съхраняват семената", казва доц. Дешева.
И така българска пшеница, царевица, салата, домат сорт Биволско сърце и други видове са изпратени в Акртика за първи път през 2014 г. През 2022 г. е депозирана втора пратка с 1186 образци от 33 растителни вида. А днес в Семенния трезор се съхраняват общо 2119 проби от български растителни видове.
В Института в Садово семената преминават през специална подготовка. Първо се изсушават, за да се отнеме от тяхната влажност, след което се поставят в специална опаковка. Отгоре се залепя етикет и така в големи транспортни кутии те изминават близо 5000 км до Свалбард.
А там ги очаква Осмун Асдал - координатор на Глобалното хранилище. Той организира работата на съоръжението и отговаря за приема на нови депозити.
"Скандинавската генбанка започна да съхранява копия на семена във вечно замръзналата част на мината в Шпицберген през 1984 г. След това се появи идеята за създаване на хранилище - съоръжение за съхранение на копия на генбанките.
Това беше обсъдено в Организацията на ООН по прехрана и земеделие и след цялостна подкрепа от страна на генбанките и от страна на правителствата, министерствата и международните организации, Норвегия реши да изгради хранилището за семена. То беше открито през 2008 г. като част от ангажимента на страната да подкрепя проекти, които съхраняват биологичното и генетичното разнообразие", обяснява координаторът на хранилището.
В хранилището в Арктика се съхраняват над 1 милион образци от семена, принадлежащи на 123 различни генбанки, като има място за още милиони.
Глобалното хранилище за семена в Шпицберген е върхово постижение по отношение на сигурността. То е далеч от потенциални заплахи и конфликти, причинени от човека, разположено на дълбочина от 120 метра в скала, което гарантира, че помещенията му ще останат естествено замразени, дори в случай на повреда на механичната охладителна система и повишаване на температурата на въздуха, поради изменението на климата.
"В хранилището за семена естествената температура е -3-4 градуса, но ние разполагаме с охлаждащи системи, които понижават температурата до -18, защото това е оптималната температура за съхранение на семена. Вътре е тъмно, а също така семената са в специални непромокаеми опаковки, така че не се влияят от светлината и остават живи може би десетилетия, може би и векове. Някои семена могат да живеят дори повече от 1000 години при тези условия. Така че те са на разположение за бъдещето, ако генбанките се нуждаят от тях", казва Осмун Асдал.
По думите му глобалното затопляне и затоплянето в Арктика не влияят на съхранението на семената.
Не само интериорът на хранилището е впечатляващ. На входа му е инсталирано произведение на изкуството - арт инсталация, създадена от норвежкия художник Дивеке Сане, която символизира магическото свойство на арктическата светлина. Огледала и призми под формата на триъгълници с различни размери отразяват среднощното слънце през летните месеци. Артистът наслагва парчетата с мрежа от оптични кабели, за да отразяват бяла и тюркоазена светлина в огледалата по време на дългите полярни нощи и входът на хранилището да се забелязва отдалеч.
"Хранилището за семена предлага сигурно място за дублирането им. Когато разполагате с такива ресурси, е разумно решение да ги съхранявате на повече от едно място. Ако генбанка изгуби генетичен материал, който има у дома, може да получи обратно копията, които съхранява, депозирани в Семенното хранилище, и чрез тях да възстанови видовете си", обяснява координаторът.
И това се случва един-единствен път от отварянето на хранилището през 2008-ма до момента. През 2015 г. Хранилището спасява Сирия, която губи голяма част от растителните си ресурси в резултат на военни конфликти.
"Алепо в Сирия е дом на една от водещите международни генбанки, управлявана от ICARDA, Международния център за научни изследвания в областта на земеделието в сухите райони. Заради конфликта и гражданската война генбанката в Алепо е недостъпна и е унищожена. Но за щастие ICARDA е депозирала семената си в Свалбард и за първи път в историята те изтеглят депозитите си и успешно ги регенерират в Мароко и Ливан, след което ги депозират обратно в хранилището. Това е реален случай и той показва защо хранилището за семена не е само символично, не е научна фантастика - то работи", разказва Кент Ннадози, секретар, Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО).
Глобалното хранилище също предотвратява изчезването растителни видове в конфликтни региони. През февруари тази година Судан прави първия си депозит на фона на продължаващата гражданска война в страната.
Повече от 2 000 проби от семена, спасени от националната генна банка на страната, са депозирани в ледените камери в Шпицберген.
"Районът, в който се намира генбанката в определен момент се превръща в център на конфликт. Колекциите, с които разполагат, бяха изложени на риск и с помощта на международните ни партньори успяхваме да изпратим тези колекции за съхранение в Свалбард", разказва Ннадози.
"Бил съм там 5 пет пъти. Целта му е не само съхранение на семена, но и сигурност за бъдещето и бъдещите поколения, и символ на международната сътрудничество Когато семена от всички страни - и такива, които са в конфликт помежду си, в една и съща камера - това е знак, че всички са загрижени за сигурността на бъдещите поколения. Това показва тази обща загриженост, която всички ние имаме, това е символ на мира", допълва той.
Вложителите са единствените, които могат да изтеглят собствените си семена. Когато те се депозират в Глобалното хранилище за семена, тяхната законна собственост не се прехвърля. Вложителят все още е техен собственик и е единственият, който може да ги поиска обратно.
"Материалът в хранилището за семена е собственост на генната банка, която ги е депозирала. Ние не изпращаме семена на трети страни, а само обратно към генбанките. Ако те изгубят семената, които имат у дома, могат да получат копията обратно от хранилището", обяснява координаторът Осмун Асдал.
В световен мащаб повече от 1700 генни банки съхраняват колекции от хранителни култури, но много от тях са уязвими, изложени не само на природни бедствия и войни, но и на проблеми, които могат да бъдат избегнати - като липса на финансиране или лошо управление. Развалена камера, например, може да унищожи цяла колекция. А загубата на един сорт реколта е също толкова необратима, колкото и изчезването на животински вид. В хранилището за семена се съхраняват резервни копия на образци семена от световните колекции от култури като предпазна мярка срещу такава катастрофална загуба.
"99% от семената в хранилището са наистина редки. Те съществуват само в 1 или 2 генбанки, не се използват в селското стопанство, така че всички те са много редки. Те са били използвани преди, но вече не се използват. Не знаем кои от тези проби ще ни бъдат необходими в бъдеще", казва Асдал.
Обикновено хранилището се отваря три пъти годишно, за да приеме новите депозити - през февруари, юни и октомври.
"Депозирането на материал там е безплатно. Разходите за производството и изпращането на семената трябва да бъдат покрити от генбанката, но съхраняването и запазването им в хранилището е безплатно", посочва координаторът.
А България е готова отново да изпрати образци на български сортове на север.
"Планираме да изпращаме за в бъдеще отново. Това е ценно и задължително да се изпращат, защото това място в Норвегия не е избрано случайно, то отговаря на доста условия за безопасност - те не са земетръсна зона, там няма геополитически интереси, макар че може да се поспори и затова, но засега няма и в планините на Норвегия мисля, че е удачно да се съхраняват ресурсите на света", казва директорът на Института в Садово.
"Това е решение на генбанката. Информираме генбанките, че отваряме хранилището за семена 3 пъти през всяка година за запазване на семена. Ако генбанката в България ще произвежда и изпрати семена в тези периоди, те са добре дошли да изпратят семената, а ние ще ги приемем и ще ги съхраним в семенното хранилище. Ако не са готови през 2025 г., ще има нови възможности през 2026 г.", посочва координаторът.
Разнообразието на семена увеличава способността на селското стопанство да адаптира производството на култури към климата, местните условия на отглеждане и хранителните навици на хората. Без достъп до разнообразие от култури бъдещите поколения няма да имат възможност да адаптират селското стопанство към своите нужди.
"Ако изгубим това разнообразие, губим възможности, а в селското стопанство липсата на възможности означава липса на продоволствена сигурност. Това е от съществено значение за продоволствената сигурност, храненето и устойчивото земеделие", казва Кент Ннадози, ФАО.
В много страни разнообразието от семена е безвъзвратно загубено. Това е огромен риск за цялата световна система за производство на храни. През цялата си история хората са консумирали около 50 000 различни растения. Днес само 15 растения представляват 90% от човешката консумация. От нас зависи да ги запазим.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
