Над 3000 антики за стотици милиони евро се съхраняват в офиса на Васил Божков. Повече от десет години частната колекция на бизнесмена е гордост за страната ни. Защо сега институциите имат съмнения за законността й? А прокуратурата иска да я изземе?
Събирана повече от 15 години, колекцията разполага със стотици уникални артефакти. Според експертите това я прави не само най-голямата частна колекция в България, но и в света - по отношение на Тракия и античното изкуство. Включва артефакти, датирани между 4 хиляди години преди Христа до VI век след новата ера.
"Тя е най-добрата в света, с всичко, което е събрано, особено с изкуството от V век преди Христа, много редки предмети", разказва проф. Иван Маразов, траколог и член на УС на Фондация "Тракия".
В колекцията има 20 ритона. Сред най-впечатляващите е сребърен ритон с глава на козел с човешки черти - IV век преди Христа. Сцената на рога изобразява "Смъртта на Орфей от тракийските жени". Сред другите уникални артефакти е сребърна ритуална чаша с позлата във формата на глава на овен, от V век преди Христа.
"Колекцията е изключителна, няма много подобни колекции с подобни артефакти. Всъщност това е най-добрата колекция в целия свят, на вази, направени от бронз, сребро или злато от античния свят", проф. Атанасиос Сидерис, археолог и член на УС на Фондация "Тракия".
Артефактите се съхраняват в специални витрини и при постоянна температура в сградата на "Нове Холдинг", която е и частен музей. Практиката на експертите показва, че само един градус промяна може да повреди експонатите. Проф. Веселина Инкова твърди, че при мащабната акция на прокуратурата в имотите на Васил Божков, властите искали да съберат ценните артефакти с чували. По думите й, тя ги спира.
"Не се опакова така предмет. Не се пренася така, най-вече предмет с такава културна стойност, те са безценни. Всяко боравене, да не говоря за транспорт и престой в някакви условия, е свързано с риск за опазване. Има строг режим как се борави с културни ценности", обяснява проф. д-р Веселина Инкова, реставратор във Фондация "Тракия".
Тази седмица от Фондация "Тракия", която стопанисва антиките разпространиха кадри от охранителна камера, на които според фондацията се виждало изземване на артефактите от нейна лаборатория. И тогава, и сега от държавното обвинение отричат антиките да са били транспортирани в чували.
"Изземват се по НПК в присъствието, пак повтарям, на най-добрите експерти, няма такова нещо да се хвърлят в черни чували", заяви тогава говорителят на главния прокурор Сийка Милева.
От прокуратурата отказаха интервю за bTV.
Не е ясно колко и кои са артефактите и по какъв начин са станали обект на престъпление. Към момента Васил Божков все още няма повдигнато обвинение за нeрегламентирано придобити културни ценности.
Според адвокат Емилия Недева, работила по редица дела, свързани с културното наследство, изземването на колекция може да бъде юридически издържано само ако има доказателства, че ценностите са били предмет на престъпление.
"Тук за мен има съществен момент, а именно посочване на виновен, защото вина може да обявява единствено съд. Така че за конфискация на тази предмети, изобщо не може да се говори на този етап. За да бъдат изземвани по реда на НПК, трябва да има обвинение, по което да бъда посочени или по начало да има обосновано предположение, че те са обект на престъпление", казва Недева.
Колекцията е част от Фондация "Тракия". Създадена преди 16 години, фондацията е с нестопанска цел и е в обществена полза. Неин председател е Васил Божков.
"Фондацията, имуществото на фондацията е отделено от имуществото на физическото лице. Това е една показна акция, която цели популяризиране на работата на прокуратурата, под новото ръководство", смята адвокат Недева.
Пет години след създаването на Фондацията, към нея е регистриран и частен музей, в сградата на "Нове Холдинг". Музеят получава разрешителни, след като регистрира необходимите 212 културни ценности, посочват от Министерството на културата. Едва сега, 10 години по-късно и след акцията на прокуратурата, от същото министерство установяват, че останалите 2700 артефакти от колекцията не са идентифицирани.
"Те не са дадени, за (да бъдат) идентифицирани, съответно към тях не са приложени документи и никой не може да каже техния произход какъв е", казва Александър Трайков, директор на Инспектората за опазване на културното наследство към Министерството на културата.
Директорът на фондацията Кирил Христосков разказва, че документите за идентификацията на предметите са подадени, но процедурата не е завършена.
"Повече от 500 са минали процедура по регистрация, защото ние правихме 2 или 3 регистрации. Останалите предмети, за които се твърди, че не сме платили таксите, първо дълго време не беше уточнено – колко ще струват предметите“, казва Христосков, който е категоричен, че предметите са законни и придружени със съответната документация.
Идентификацията на един предмет струва 30 лева. Чрез нея се изяснява произхода на артефакта. Едно от местата, където се извършва е Националният исторически музей.
"Мога само да предполагам – или не му са се давали пари, или не е могъл да обясни произход, щото там се изисква доста сериозна и актуална информация“, казва директорът на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова, според която „на практика, щом не е спазен закона“, това означава, че тези артефакти са незаконни.
"Това е въпрос на разследване, ние няма как да докажем. подобно нещо. Ние не сме разследващ орган", казва Александър Трайков, директор на Инспектората за опазване на културното наследство към Министерството на културата.
Културологът проф. Ивайло Дичев също има съмнения за произхода на предметите.
"Голямата въпросителна тук е: дали от иманярите е купувано, дали г-н Божков ги е наемал или им е плащал по някакъв почтен начин или ги е заплашвал, има такава версия защото в тази фондация негова, работят хора от службите, чиято работа е била да следят за иманяри“, казва проф. Дичев.
"Едва ли не иманярите копаят, изнасят го на аукцон и г-н Божков го купува на аукцион. Всеки знае ли, че това твърдение е лишено от логика, защото всеки един аукцион има около 60 процента над стойността на предмета, комисиона", казва Кирил Христосков, директор на Фондация "Тракия".
Опитът на Кирил Христосков, още преди години като главен експерт в отдела за трафик на културни ценности към ГДБОП, показва, че повечето антики са купени от аукциони в чужбина.
Директорът на Фондация "Тракия" казва, че не може да има съмнения върху колекцията и начина, по който е придобита.
"Аз понеже имам някаква представа от тази колекция и твърдя, че една от моите основни задачи е да съблюдавам изключително точно спазването на законите. Как мислите вие, един правен субект, какъвто е Васил Божков, ще хвърли ли милиони за нещо, ако той очаква на другия ден да дойде някой да му ги вземе тези неща?!“, пита Кирил Христосков.
"За мен колекцията е законна. Аз съм виждала документ от аукциони, в него пише "Разрешение да пътува през граница", казва реставраторът проф. д-р Веселина Инкова.
Директорът на Инспектората за опазване на културното наследство към Министерството на културата Александър Трайков казва, че предметите, закупени от аукциони, не подлежат ли на идентификация.
"Единствено, когато човекът който ги е закупил има намерението да ги представя в музейна институция, само тогава. Процедурата не е завършена, дали причината е това, че имат документи от аукциони от чужбина, и не е необходимо да се извършва такава идентификация или нещо друго, аз не мога да отговоря на този въпрос", допълва Трайков.
Законът за културното наследство е приет през 2009 г., когато министър на културата е Стефан Данаилов. По същото време и музеят на Божков получава разрешителни. Според експерти текстовете на закона обслужват колекционерите.
"Всеки, който 5 години назад е имал някакъв предмет, няма нужда да го доказва. Законодателят можеше да направи разлика от една страна – картината в хола на един човек и от друга тези гигантски инвестиции в културни ценности", казва проф. Ивайло Дичев.
Министърът на културата Боил Банов призна, че вратичка в закона е позволила на бизнесмена да не идентифицира предметите. От Фондация "Тракия" не оспорват.
"Този процес на идентификация не е длъжен да се състои, няма никъде в закона срокове, кога трябва да стане, след колко време. А дали всички предмети в България са идентифицирани в музеите?!", казва Кирил Христосков, директор на Фондация "Тракия".
През годините обаче колекцията на Божков многократно е излагана не само у нас, а и чужбина. През 2007 г., броени дни след приемането на страната ни в Европейския съюз, 40 предмета от експозицията са изложени официално в Брюксел. Със съдействието на Министерството на културата. Целта тогава е да се представи страната ни пред Европа.
"Знаете ли как се казваше изложбата в Брюксел?! "Великолепието на България". Изложбата в Москва беше "Спасените богатства на България". Да не ви говоря, че всяка една изложба се придружава от каталог. И изведнъж казват: "Вие сте бандити!", казва директорът на Фондация "Тракия".
От министерството обясняват, че навсякъде в чужбина са излагани само идентифицираните антики от колекцията.
"Предметите, които са изнасяни, във връзка с тези изложби, са част от тези 212 предмета, които са регистрирани официално. Така че те са легализирани, те са официални", казва Александър Трайков, директор на Инспектората за опазване на културното наследство към Министерството на културата.
Директорът на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова също казва, че предмети от колекцията са изнасяни, за да бъдат изложени в чужбина и според нея някои от тях са били идентифицирани.
"Знам само, че 2012 г. е имало една изложба в Москва, на която са изнесени предмети от тази колекция. Кои от тях според тогавашните власти, аз тогава съм била щастлив археолог, който си е ровил в земята - който е подписал, да отговори, какво е било законно и защо е пуснато да отиде в Москва. Министерството винаги позволява", казва Петрунова.
"Законът е категоричен, че не се издават разрешение за пътуване извън границите на страната на археологически обекти или предмети, които не са идентифицирани по съответния ред. Следователно самият факт, че колекцията е пътувала по различни музеи, е индикация, че държавата е признавала тази колекция за законно придобита и вещите в нея за идентифицирани", казва адвокат Емилия Недкова.
За 10 години, от както е създаден, частният музей е проверяван веднъж от Министерството на културата, след сигнал на ДАНС през 2015 г. Регулярни инспекции няма.
Директорът на Инспектората за опазване на културното наследство към Министерството на културата Александър Трайков казва, че са проверявали документи, свързани с уредбата на музея, но не и с произхода на артефактите.
"Не мога да кажа (констатирали ли сме нарушения). Констативният протокол е изпратен в ДАНС тогава, но към момента, няма никаква обратна връзка по въпроса", казва Трайков.
От фондацията твърдят, че проверката била регулярна и не са допускани нарушения. В правомощията на министерството не влиза да проверяват произхода на предметите в музеите.
Трайков разкрива какво е било проверявано: "Първо, документите за създаване и преобразуване, второ, в повечето случаи се проверяват предметите, дали са описани добре в инвентарната книга, кога са извършвани реставрационни процеси, такива неща, специализирани, които са свързани с музейната дейност".
"Щом имаме регистрация на музейна институция с предмети, те за нас са регистрирани, техните документи са оформени изцяло. Ние работим с документи, щом при нас са подадени документи, с идентификационни заявления, с картончета и така нататък", допълва Трайков.
"Къде са били институциите последните 10 години, и аз си задавам този въпрос. Но не мога да отговоря. Закони има, законите никак не са лоши, а това, че не се контролират от определени длъжностни лице, това е голям проблем на държавата. Защото ако някой от контролиращите органи беше отишъл и беше попитал защо този музей не си е идентифицирал предметите, може би нещата по-рано щяха да се случат", казва доц. Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей.
"Същият е случаят с хазарта – тука говорим за две дейности – едната е много тъмна и неприятна, каквато е хазарта, вредна за населението, от другата страна имаме културата. И в двата случая имаме същия проблем, подкупени са много хора по веригата – кои са, как са подкупени, ще изчакаме да се установи. Тези културни ценности в колекцията са на много висока стойност. Първо трябва да си зададем въпроса - откъде са дошли?!", казва проф. Ивайло Дичев.
Колекцията на Божков според експерти е оценявана за над милиард евро. Според проф. Иван Маразов с тази колекция Васил Божков е искал да покаже, че е най-добрият.
"Това е като в спортното състезание – един скача 2.20 м, другият 2.21 м. Е, той искаше да скочи 2.45 м. Примерно- една сребърна ваза я купих на ауцион и наддадох повече, отколкото Атинския национален музей. За някаква златна ваза, казваше, Ермитажа искаше да я купи, но я купих аз. Тоест той се съпоставя с такива институции, които са най-богатите с културните ценности в света", разказва проф. Маразов.
Повечето определят страстта на Божков към антиките като тихата лудост на колекционера.
"Една от чертите на болните колекционери е в това, че те искат да показват. Той пътуваше, винаги много се радваше, когато донесе някой предмет, и въпроса беше: "Какво ще кажеш?!". Какво да кажа?! Ще хълцаш!", казва Маразов.
Сред най-мащабните проекти на Божков е цялата колекция да бъде изложена на едно място. Затова преди 3 години той купува сградата на телефонната палата. Идеята е тя да се превърне в музей.
"Той искаше да покаже събраните артефакти на широката публика. Затова купи тази сграда, в центъра на града, в която да бъдат изложени предметите", проф. Атанасиос Сидерис, член на УС на Фондация "Тракия".
"От една страна може би той обича предмети, не само да си влага парите, може би обича историята. Това, което на английски наричат artwashing – изпиране на имиджа чрез изкуство или културни ценности", обяснява проф. Дичев за мотивацията на Божков.
Вече седмица прокуратурата и експерти описват колекцията. Все още е не е ясно, дали около 3000-те антики на по няколко хиляди години ще бъдат иззети.
"Би било грехота, престъпление, ако нещо се случи дори само с един експонат от колекцията. Всяко пренасяне е свързано с риск", казва проф. Иван Маразов.
"Къде ще бъдат съхранявани, при какви условия, да се започне процедура по опаковане и най-важното да се разберем – застраховането, кой ще плати, аз не мога да го платя", заявява директорът на Фондация "Тракия".
Идеята е колекцията да се премести в Националния исторически музей. Оттам отказаха да ни покажат условията, при които биха се съхранявали.
"Никога няма да твърдя, че тука условията са идеални. Това е стара сграда, имаме си проблеми. Няма да бъдат в депата, не се притеснявайте, ще бъдат в специализирано помещение и като охрана, защото те освен като предмети с висока стойност, са и веществени доказателства", казва доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей.
От фондацията вече са сезирали ЮНЕСКО по случая с антиките. А от прокуратурата са сезирали министерството на културата. В продължение на два месеца ще се изяснява произхода, начините на придобиване и регистрирането на антиките.
Директорът на Националния исторически музей доц. Бони Петрунова заявява, че няма нямам съмнение, убедена съм, че не всичко е както трябва с тази колекция.
Александър Трайков от Инспектората към Министерството на културата обаче казва, че няма съмнения в законността на колекцията и не е имало причина да се подава сигнал към отговорните институции.
"Не сме имали причина, ние имаме регистрация на предмети, по съответния ред. Оттук нататък нямаме причина да имаме съмнения за нещо, по съответния ред да уведомяваме органи", казва Трайков.
"Учудващо е как държавата, която ми е разрешавала да го правя това нещо, питам я държавата, сега казва: "Не, тука има незаконни неща", казва Кирил Христосков.
А ситуацията с античната колекция на Васил Божков остава с толкова неизвестни, колкото и екстрадицията му от Обединените арабски емирства.
-
България 1 мин.Колекцията от антики на Божков: За 10 години е проверявана само веднъж -
България 1 мин.Прокуратурата възложи на Боил Банов да провери антиките на Божков
-
Тази сутрин 2 мин.Доц. Гергана Кабакчиева: Най-ценното от колекцията на Божков е от аукциони в чужбина -
България 2 мин.Колекцията на Божков: Вещи и поемни лица влязоха в „Нове Холдинг“
-
България 1 мин.Колекцията от антики на Божков: За 10 години е проверявана само веднъж -
България 1 мин.Прокуратурата възложи на Боил Банов да провери антиките на Божков
-
Тази сутрин 2 мин.Доц. Гергана Кабакчиева: Най-ценното от колекцията на Божков е от аукциони в чужбина -
България 2 мин.Колекцията на Божков: Вещи и поемни лица влязоха в „Нове Холдинг“
