Повече от век това място е свързано с нашата история. За някои е дом. За други е музей с парк. Има и такива, които го помнят като снимачна площадка на стари филми. И други, за които е една от многото резиденции в държавата.
За последните 9 години за много от нас дворецът „Врана” се превърна в едно от шестте дела по така наречените "царски имоти".
Как започва всичко
Казусът започва в 1947 г. В България, монархията е сменена от Народна република. Новата власт влиза във владенията на старата. Наследниците на цар Борис Трети няколко години са под домашен арест във „Врана”, а след това принудени да напуснат своя дом и страната. Тук се настанява новата власт.
Приет е специален закон, с който царските имоти стават държавни.
42 години по-късно властта отново е сменена. Новият Конституционен съд излиза с решение, че законът за царските имоти от 1947 г. не отговаря на Конституцията.
Имението „Врана”, Ситняково, Царска Бистрица, Съръ гьол и горите в Рила са върнати на царската фамилия „на основание решение на Конституционния съд”.
„След тези актове, с които тези имоти са деактувани, тоест са отписани от книгите за държавна и общинска собственост, царското семейство ритуално е въвеждано във владение, издавани са нотариални актове, удостоверяващи правото на собственост”, припомня адв. Михаил Екемджиев.
Съдебната битка далеч не е свършила
Минават цели 11 години и в казуса се намества парламентът. С мотива, че реституцията на царските имоти не може да се узакони с решение на Конституционния съд, а само със закон гласуван от Народното събрание.
“Други състави на НС по една или друга причина не са предприели, не са направили такъв закон. Такъв Закон няма. Аз дълбоко се съмнявам дали някога ще има такъв закон. Може би трябва да се върнем към въпроса за това, че династията Сакскобургготски има определена политическа отговорност за събитията, които са се случили по време на нейното управление. Така че, всеки един закон е в края на краищата политическо решение на едно НС, на политическите партии, които са в това НС. Трябва да има някакъв вид политическа воля”, коментира зам.-министърът на правосъдието проф. Николай Проданов.
Вместо закон, през 2009 г. депутатите налагат мораториум без срок, който забранява на Симеон Сакскобургготски да ползва имотите, но го задължава да се грижи за тях до приемането на закон.
„Много пъти съм си задавал въпроса, защото от 98-ма вече всичко живо казва, че някаква си историческа несправедливост била коригирана или изправена, или както и да го наречем, след това сестра ми и аз, когато решихме да дарим парка на гражданите на София, ми тогава самия кмет Софиянски ни благодари, а трябваше да каже „Къде сте тръгнали, ми то не е ваше”, възмущава се Сакскобургготски.
По казуса „Царските имоти” започват няколко съдебни дела. Държавата настоява пред Темида не само, че имотите са нейни, а че винаги са били нейни.
На Короната или на този, който я носи?
Адвокатът на държавата Марияна Попова е категорична, че няма документи, според които „Врана” е купувана с личен заем на цар Фердинанд: „Има една кореспонденция, в която майката на Фердинанд Климентина иска пари. Няма данни тези пари да са платени, няма данни с такива пари да са закупуван или построен комплексът „Врана”. Документите, които има по делата, са за земеделски имоти в околностите на София.
Една част от юристите не приемат този документ от 1912 г. Според него, правителството на Русия е дало на цар Фердинанд заем от 3 милиона златни франка, а гаранция за връщането на сумата е собственото недвижимо имение на Фердинанд в околностите на София, т.е. дворецът „Врана”.
Тази група юристи не приема и тезата, че по време на монархията интендантството е особена държавна институция, която се е грижила за всичко, закупено с лични пари на царя.
„Още повече, има и интерес – това е интересът на държавата, който прозира така през нейните искови претенции, да се твърди, че това били имоти на институциите, на монархическата институция, на свързаните с нея Интенданство, цивилна листа и т.н., за които се твърди, че не са принадлежали на Царя, а на короната”, посочва адв. Екимджиев.
Проф. Проданов припомня, че след референдума от 1946 г. интендантството е ликвидирано като структура и така „тази специфична държавна собственост, която е обслужвала царската фамилия трябва по някакъв начин да се влее в общата маса на държавната собственост”.
Тези юристи не приемат като доказателство по казуса и списъка на Кимон Георгиев – лицето на властта, свалила монархията у нас. По времето на социализма този списък е запазен в официалния държавен архив. С подпис и печат той определя кои имоти на фамилията Сакскобургготски са лични, кои – смесени и кои – държавни.
Адвокатът на държавата Марияна Попова е категорична – описите са правени като инвентаризация и списъкът не замества титула за собственост.
Коментарът на Симеон Сакскобургготски: „За мен, как да кажа, е още по-несправедливо или особено е, че всъщност предишната държава (ако можем да я наречем от 47-та нататък до 89-та), е едно, да кажем, решение това да конфискуват и да си вземат имотите. И, че след това новата държава потвърждава, че са наши. И същата тази нова – там е вече, което е по-особеното – изведнъж започва да претендира нали, че трябва да си ги вземе. Това вече е много загадъчно и бих казал особено като европейско поведение”.
Там, където спорът е приключил
„Ситняково” е едно от местата, за които съдебният спор вече е приключил в полза на държавата. Стефан Гиров идва в ловната вила като иконом заедно със съпругата си още преди 19 години. Тогава „Ситняково” е държавен имот и се ползвала от съюза на писателите.
„Като дойдох, цялото имущество беше в стаята на царицата. Смятай, какъв куп беше – то беше картини, то беше съдове, всичко там беше с изключение на главните мебели”, спомня си мъжът.
До 2004 г. имотът бил буквално ничий. В двора имало кръчма.
След това, до налагането на мораториума през 2009 г., царското семейство успява да ремонтира някои от покривите на постройките в „Ситняково”.
„Преди години имаше няколко проекта да се превърне в нещо интересно, което да бъде и полезно, и красиво за публиката говоря, за туристи, но като е блокирано всичко – ето, виждате какво става. А пък държавата не е добър стопанин. Един малък пример, ако щете с така наречените Царски конюшни – какво стана и колко време трая, докато се стигне до нещо и то рухна. И ме боли. Защото ние го правим с интерес, а мерак, в крайна сметка това са и исторически обекти, а тука нямаме стотици замъци, дворци като в други страни”, отбелязва Сакскобургготски.
Адв. Екимджиев отбелязва, че държавата години наред не се противопоставя на извършваните подобрения и прибира дължимите данъци и такси: „И изведнъж 2009 г., когато вече ГЕРБ е на власт и когато бившият бодигард на Симеон Сакскобургготски става министър председател – изведнъж същата тази държава решава да се покаже кой кой е в актуалната политическа ситуация”.
По делото за собствеността на „Ситняково” вече има изпълнителни листове. Държавата може да влезе във владение веднага след като получи банковата сметка на Симеон Сакскобургготски, за да бъдат платени подобренията.
„Кой ще стои тука? Какво ще ми гарантира държавата – кола, гориво? Ще стане като складовете в Пловдив. Ще изчакат бурята, есента, кога няма хора и... Ще направим тука две бетонни или три блокчета и проблемът е никакъв” – вече вижда последващото развитие на ситуацията Стефан Гиров.
Втората ловна хижа на царете Фердинанд и Борис Трети в Рила планина е на повече от 100 години. „Царска Бистрица”.
Доста неща в нея започват да се променят след като я връщат като собственост на царското семейство.
До налагането на мораториума тук влизат и туристи. Сега вече това е невъзможно, защото ако държавата спечели окончателно делото, има голяма опасност съдът да поиска да се върнат всички средства от така наречената такса „Вход”.
„Царят не го е взел с оръжие в ръка. Те са му предоставили. Аз бях свидетел, аз бях един тот хората, които трябваше да приемем имуществото и да го сдадем обратно на Царя. По никакъв начин не е идвал да го вземе насила”, казва Иван Петров, който се грижи за имота.
Един по-голям разговор за закона и закоността
„По-важният въпрос е какво е решила нашата, вече демократична държава в края на 90-те години, впрягайки институциите – главен прокурор, МС, НС, министър на финансите, министър на регионалното развитие и благоустройството да представят своите становища пред Конституционния Съд. По Конституция и от гледна точка на тяхното конституционално значение, те бранят държавния интерес включително и от неправомерно проведена реституция”, подчертава адв. Михаил Екимджиев.
В последните 9 години двете страни в спора няколко пъти се опитват да стигнат до споразумение по казуса. Но, до решение така и не стигат.
„Тук наистина има политически момент. За съжаление, определени политически сили в миналото са се заигравали с несъществуващата вече държава-статус на г-н Сакскобургготски. Трябва ясно да се разбере, че България е република и наследниците на династията трябва да осъзнаят този факт”, категоричен е зам.-министър Николай Проданов.
След 2009 г. Симеон Сакскобургготски обсъжда казуса и лично с премиера Бойко Борисов.
„С него и с много от другите лица, които са как да кажем, отговарят по тия въпроси, съм се срещал, сме разговаряли и съм обяснявал, че това положение не само не е коректно, но не е редно и в крайна сметка трябва да се стигне до някакво решение. Последното беше : „Ми, да изчакаме да мине председателството”. Е, хубаво, всички сме се мобилизирали за успешното председателство, но след това можеше да се започне нещо. Или некой да се обърне към мене и така, да поразгледаме нещата по един спокоен и нормален начин. Но, това не се е случвало досега”, споделя Сакскобургготски.
Признава, че му извиват ръцете. Според адв. Екимджиев случаят ще се превърне в сигнал за инвеститорите и евроинституциите, че България не е правова държава.
Вече повече от десет години казусът „Царските имоти” е тест за законността и правото у нас.
„Може би се надяват да си отида от тоя свят и тогава вече да си кажат „Ето сега вече”, но едва ли ще направя това удоволствие. Засега поне се надявам – не”, с усмивка казва Симеон Сакскобургготски.
Поставя се и още един важен въпрос – за историческата памет на фона на изказванията за това, че трябва да запазим Альоша или дом-паметника на БКП на Бузлуджа. Отговорът кое да остане в българската история засега изглежда, че ще дойде от Страсбург.
-
България 5 мин.Ексклузивно пред bTV – Сакскобургготски за сагата с царските имоти -
България 2 мин.Срокът за споразумение с държавата за „царските имоти” изтича след 2 дни -
Тази сутрин 3 мин.Минчо Спасов: Кашата с „царските” имоти се задълбочи -
Политика 2 мин.Строителният министър пред депутати: Държавата не се отказва от „царските имоти”
-
България 5 мин.Ексклузивно пред bTV – Сакскобургготски за сагата с царските имоти -
България 2 мин.Срокът за споразумение с държавата за „царските имоти” изтича след 2 дни -
Тази сутрин 3 мин.Минчо Спасов: Кашата с „царските” имоти се задълбочи -
Политика 2 мин.Строителният министър пред депутати: Държавата не се отказва от „царските имоти”
