Босна. Влакът Сарево - Бихач. Минути след полунощ. Полицията спира пътя на десетки мигранти. Това се случва почти всеки ден.

Повечето не знаят къде ще отидат. Стотици правят опити да преминат границата през Босна към Европейския съюз.

„Като игра на "Супер Марио". Това е само едно от нивата. Играта може да се счита за спечелена едва, когато стигнат Италия, Германия, Швейцария, Швеция”, казва Даниел Тривунич – Гранична полиция, Босна и  Херцеговина.
 
Загубилите попадат в бежанските лагери. 

Снимка: bTV

„Раните на повечето хора, които виждате, са от хърватската полиция. Взимат им парите, якета, мобилните телефони, всичко. И когато ги депортират обратно в Босна, те винаги ги оставят на около 100 км от града”, обясни Адил Сикандар – доброволец.

Сред снега и останките на импровизирания лагер Вучак, Ясър измива старателно лицето си.

Седемнайсетгодишното момче от Афганистан хвърля и последните събрани отпадъци в жарта, за да поддържа огъня за него и приятелите му. Войната в родината му оставя семейството му без работа и пари.

Снимка: bTV

„В Афганистан имаме голям проблем. Не можем да намерим работа, нямаме пари. Затова искам да отида в Европа. Семейството ми е още в Афганистан, когато стигна Европа и получа паспорт, те ще дойдат също”,  казва Ясър – мигрант от Афганистан.

Снимка: btvnovinite.bg

За хиляди мигранти като Ясър, които в момента се намират в Северната част на Босна и Херцеговина, да влязат в играта означава да преминат границата с Хърватия незабелязано. Това обаче не е толкова лесно. Преди дни прави четвърти опит. 

„Дванайсет дни вървяхме пеша до границата с Хърватия, но ни върнаха. Взеха ни парите и телефоните и се върнахме отново тук. Но лагерите в Бихач са пълни. Затова сме тук”, обясни Ясър.

През 2015 г. стотици хиляди хора, бягащи от войната и бедността в Близкия изток, Азия и Африка, поеха по така наречения "Балкански маршрут" на северозапад от Гърция. След като Унгария затвори границата си срещу нелегалната имиграция, натискът се измести. Появи се алтернативен маршрут през Босна и Херцеговина към Хърватия.

Снимка: bTV

Наричат го "Джунглата". На 10 километра от граничния град Бихач между боровите гори върху терена на старо сметище, заобиколен от минно поле без вода и електричество. 176 дни той беше дом на над 800 души, настанени от местното правителство в отговор на бежанската криза.

Под натиска на международната общност започна преместването на мигрантите.

Преместването на мигрантите от Вучак отне часове на властите. В този момент  пристига и последната група от тях. Те ще бъдат настанени в център недалеч от столицата Сараево.

Няколко часа по-късно влизаме в лагера Ушивак.

„Това е червеният хамбар. Общо спално помещение. Хората, които пристигнаха от лагера "Джунгла", спят тук в момента. Прилича на клетка. Няма  достатъчно място за всички и някак си трябва да се справят”, казва Адил Сикандар – доброволец.

Адил е пакистански студент по социология. И от месеци е доброволец  в лагера. 

„В червения хамбар няма отопление, нямат много дрехи. Огнището  е единственият начин да не измръзнат. Събират отпадъците от кухнята и каквото е останало и си палят огън”, обясни доброволецът.

Докато ни показва условията, на опашката за храна срещаме Фатма и децата ѝ. Идват да вземат обяда си.

Снимка: bTV

Жената напуска Сомалия сама с четирите си деца. Преди три месеца пристигат  от Сърбия. И сега този фургон е техен дом.

Споделя, че е имала много проблеми, но сега се чувства в безопасност.

Снимка: bTV

„Босна е много хубаво място, но тук не можем да получим това, което искаме. Децата ми не ходят на училище. Не можем да получим здравни грижи. Нямаме нищо тук. Как да останем? Да, има къде да спим, дават ни храна, но само това”, обясни още Фатма.

В момента там има повече от 1000 души от Пакистан, Мароко,Ирак, Афганистан.

Железопътната гара в Сараево и "Площадът на жертвите от геноцида в Сребреница" напомнят за  войната в Босна и Херцеговина преди повече от 20 години. В делничния късен следобед изглежда по-скоро притихнала.

Снимка: bTV

Пътуването с влак е един от начините за придвижване на мигрантите от столицата Сараево към граничните райони. По неговия маршрут тръгваме и ние.

Кондукторите упътват мигрантите към първия вагон. Там те се настаняват отделно от останалите пътници. Срещаме група от Мароко. Сред тях е Саладин. От години семейството му живее в Италия, затова и той иска да замине там. Веднъж вече е бил депортиран.

Снимка: bTV

„Дойдох през Турция, от там през Сърбия и накрая в Босна. Ние наистина живеем много трудно по тези места. Но хората тук наистина са много мили. Те ни помагат, двата ни храна, пари, дрехи. Но институциите, полицията, охраната в лагерите – те се държа с нас като с животни”, обясни Саладин – мигрант от Мароко.

Преди месец и половина заедно с приятелите прави опит да мине границата. Безуспешно.

„Вървяхме пеша. Бяхме група от петима души. Когато полицията в Хърватия ни залови, те буквално ни ограбиха. Взеха ни парите, телефоните и изгориха багажа ни”, спомня си Саладин.

Сега пътува отново към Бихач. Този път е сигурен, че ще успее.

Пътуването за мигрантите обаче приключва на около час от Бихач. Там ги очаква полиция, която ще ги върне обратно към столицата Сараево.

Снимка: bTV

Решението е на местните власти. По този начин се опитват да спрат наплива от мигранти към Бихач и района.

„Ние трябва да овладеем ситуацията, да осигурим условия за мигрантите, които идват от Сараево, от Тузла, от Република Сръбска, мигрантите от Хърватия, от Словения. Всички идват в Бихач. Как аз мога да я реша ситуацията? Ние сме жертви! Във Вучак им осигурихме по-добри условия. Но Европейската комисия отказа да ни помогне. Ако тогава го бяха направили, ситуацията в момента щеше да е много по-добра. Минното поле, депото за боклуци от преди 20 години са само извинения за тях. Основната причина е, че Хърватия не иска бежански лагер до границата си.”, смята Сухрет Фазлич -  кмет на гр. Бихач.
 
Сухопътната граница между Босна и Хърватия е 90 км. Според данни на босненската гранична полиция за последните две години са преминали повече от 53 000 мигранти. Около 7000 от тях все още са на територията на страната.

На границата в района на Бихач, защото това е най-близката връзка между Босна и Херцеговина, и Хърватия, и Словения. Част от тях поемат опасния маршрут през планината.

Разчитат на GPS-устройствата на телефоните си или на трафиканти, които ги превеждат.

„Колите, които се използват, са български или румънски. Обикновено са малки коли. Те са добре подготвени с двоен покрив или багаж. Изглеждат празни, но всъщност остават скрити там. Трафикантите познават изключително добре законите ни. Прикриват се умело. Често действат като част от групата. И е много трудно да разграничим дали вървят заедно с тях или ги причакват някъде”, обясни Даниел Тривунич – гранична полиция, Босна и  Херцеговина.

Снимка: bTV

Други са готови на по-отчаяни ходове.

„Имаме телена ограда. И това, което правят, е да я срежат. И част от тях се опитват да се скрият в каросерията на камиона.Когато се опитват да се промъкнат, те използват мястото, което ви показвам сега. Имали сме ситуация, когато сме намирали и по двама души в това малко пространство”, казва още Тривунич.

Веднъж седмично екипите патрулират с хърватските си колеги. В останалото време липсата на добра екипировка и персонал затруднява работата им.

"Мигрантните често разказват, че са били върнати от полицията в Хърватия, че са били бити. Но не ние не можем дори да потвърдим идентичността им, как да имаме доверие на думите им. Нека да ви напомня, че мисията на полицията тук е да защитава границата. Може би това, за което се говори, е истина. Работим добре с тях. Не искам да оставате с усещането, че крием нещо. От Бихач до границата са 13 километра. Те вървят пеша. Когато ги открием ги връщаме обратно. На следващия ден правят същото. Като игра на "Супер Марио". Това е само едно от нивата. Играта може да се счита за спечелена, едва когато стигнат Италия, Германия, Швейцария, Швеция”, казва още Даниел Тривунич – гранична полиция, Босна и Херцеговина.

Снимка: bTV

Центровете в града отдавна са надхвърлили капацитета си. За подобряване на условията в тях ЕС е дал повече от 30 милиона евро. Парите се управляват от Международната организация по миграция

„План Б – няма. И единственият начин е отварянето нови лагери. Това изисква политическо решение, къде да бъде изграден тези лагер.
В очите на местните хора, нито действията на политиците в Босна, нито парите на Европейския съюз, са достатъчно ефективни за решаване проблема”, смята Питър Ван Де Ауверает - Международна организация по миграция, БиХ.

Междувременно случайно в центъра на Бихач срещаме един от мигрантите, които пътуваха в нощния влак. Все пак е успял да стигне до града:

Свалиха ни след 5 км и казаха тръгвайте към Сараево. Ние обаче си взехме такси и дойдохме тук. След това тръгваме към Велика Кладуша.

И така играта продължава…
 
И докато едни ще чакат зимата да свърши. Други като Ясър тръгват за пореден път. Пътищата им са различни. И, да някои от тях ще успеят. Други ще трябва да опитат отново…и отново. Като в играта „Супер Марио”. Но всеки един от тях знае, че иска да продължи, защото иначе мечтите му ще останат заключени.

Настоящият материал е изготвен със съдействието на Minority Rights Group.