Пукнатини, течове, проблеми с покрива и липса на актуален акт за собственост застрашават сградата на бившия царски дворец в София, в която днес се помещават Националната галерия и Националният етнографски музей. Състоянието на сградата създава риск както за хората, които работят и посещават музеите, така и за ценните експонати, съхранявани в нея.
Вече 36 години доц. д-р Иглика Мишкова работи в Националния етнографски музей. Тя помни добре и един от най-сериозните инциденти, свързани със състоянието на сградата – през 2005 г., когато голяма част от таваните падат.
„Тук имаше падания на голяма част от таваните. И всъщност в този миг имаше експозиция, в която присъстваха експонати от различни музеи. Имаше унищожени витрини, благодарение на отчупването от самия таван в залата. И известно време след това музеят бе затворен за посетители“, разказва тя.
Днес младият ѝ колега Божидар Първанов показва настоящите проблеми в сградата. В подземията на двореца един от основните проблеми е течаща тръба.
„Основният проблем е течаща тръба в ъгъла. Състоянието ѝ се влоши през последните години. Това е отходна тръба от санитарните възли в сградата. Проблемът с нея е, че липсва схема на нейното трасе. Тоест ние не знаем къде отива тя, когато напусне сградата“, обяснява Първанов.
По думите му са правени няколко опита за ремонт за сметка на музея, но специалистите не успяват да установят как продължава трасето извън сградата.
До течащата тръба се намират и вековни основи. Тази част от сградата е построена в края на XIX век от Фердинанд в началото на неговото царуване.
„Основите са доста дебели, доста здрави. Арките са изключително стабилни. Благодарение на тях, може би, сградата все още стои“, казва Божидар Първанов.
Историята на сградата започва много преди тя да се превърне в царски дворец. По време на Османската империя тук се е намирало седалището на Софийския санджак, а по-късно – конакът. Към края на XIX век сградата изгаря.
След Освобождението и заселването на княз Александър Батенберг започва първият голям ремонт. Под ръководството на архитект Виктор Румпелмайер старият конак е преустроен, като са запазени основите и части от централната фасада, а останалото е изградено наново.
Още по времето на Батенберг е оформено парковото пространство около двореца. В следващите периоди сградата е реконструирана и е добавено североизточното крило. Там е оформен и втори вход, предназначен за файтони. В последните години на XIX век, когато Фердинанд се заселва със семейството си, североизточното крило е доизградено.
Днес проблемите са видими и по терасите на двореца. Части от орнаментите са отчупени и съществува опасност да паднат както върху служители и посетители, така и върху случайно преминаващи хора.
Свързана новина
„Проблемът е, че не става дума само за пространството на терасите, а всеки един от тези отчупени орнаменти може да падне навън и да удари някой случайно преминаващ. Вижда се около входовете, и пред централния, и пред служебния вход“, обяснява Мишкова.
Пукнатините по сградата са стотици.
„Не съм ги броила, мисля, че нямат чет брой, те са стотици“, казва още тя.
Проблемите с двореца обаче не са само свързани с физическото състояние на сградата. След референдума от 1946 г., когато България става Народна република, настъпват сериозни промени. Голяма част от оригиналния интериор е унищожена.
По това време властта има намерение сградата да бъде съборена. В центъра на София е планирано да бъдат изградени нови постройки, като идеята е така нареченият триъгълник на властта да продължава чак до днешния площад „Батенберг“.
Вместо това през 1953 г. в двореца са настанени галерията и музеят.
Проблемите със собствеността на сградата също имат дълга история. Последният издаден акт за собственост е именно от 1953 г. Той е издаден от Министерския съвет и предоставя сградата на тогавашния Комитет за наука, изкуство и култура.
След закриването на комитета през прехода собствеността на двореца се трансформира по неясен начин. До днес няма актуален акт за собственост.
Директорът на Националния етнографски музей доц. Мила Маева обяснява, че липсата на нов документ създава сериозни пречки пред опитите за ремонт и кандидатстването за финансиране.
„Оказа се, че при преглед на документите ние не сме част от кадастъра, а всички институции ни казват, че те знаят за нашия казус, който не е нов, и се надяват скоро да бъде решен“, казва тя.
Липсата на актуален акт за собственост води до отпадане от проекти и пречи както на музея, така и на галерията да кандидатстват за финансиране за ремонт.
Целия репортаж гледайте във видеото.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
