Сашо от Кюстендил е на 36 години и влиза зад решетките за 51-ви път. След 50 наказания зад гърба си той вече изтърпява поредната си присъда - 3 години и половина затвор при строг режим за кражба на 36 килограма медни отпадъци на стойност 342 лева.
Кражба на пари и ценности от автомобил пък вкарва в затвора за пореден път друг патологичен крадец - 48-годишен мъж от Монтана с 39 присъди.
Друг рекордьор зад решетките е бургазлията Теодор Тончев, с прякор Тедката. Той е с над 60 криминални регистрации и 34 присъди за кражби, грабежи и насилие.
Стотици рецидивисти с подобна съдба у нас са превърнали затвора от превъзпитаващ орган в хотел.
Петър е лишен от свобода заради побой със средна телесна повреда. Съдът и управата на Софийския централен затвор го определят като рецидивист, тъй като вече няколко пъти е бил зад решетките. Баща е на едно дете, със средно образование. Последно се е занимавал с ремонт на бани.
Свързана новина
„На една бензиностанция ме нападна един наркоман. Счупих му носа. След това той подаде жалба в полицията“, сподели Петър.
Петър е един от общо 1661 рецидивисти, които в този момент лежат в затворите на България. Броят на тези редовни обитатели зад решетките е над една четвърт от всички затворници в страната, които сега са общо 5370.
Рецидивистите са хора, които отново и отново извършват престъпления с умисъл. Хора, които затворът не е успял да поправи и превъзпита от първия път. Много често и от втория, а понякога и след двадесетия път.
„Има и единични случаи, при които хората, след като излязат оттук, отиват директно да извършат престъпление, за да ги заловят, защото наистина няма какво да правят. Не могат по никакъв начин да се социализират навън“, каза Петър.
По думите на психолога на Софийския централен затвор Бистра Йорданова около 460 от общия брой са хората с над 10 постановени присъди мисля.
Престъпленията, за които тези рекордьори лежат, са в три основни групи. Най-чести са кражбите и грабежите, обясни Йорданова.
„Следват т.н. „престъпления против народното здраве и околната среда“, където всъщност се включват разпространението и държането на наркотични вещества“, обясни тя.
Повечето от тези серийни престъпления се наказват средно с около една година затвор, а често и с шест месеца.
По думите ѝ в много по-малка степен това са убийствата или изнасилванията, извършени при условията на опасен рецидив.
„При мен имаше превантивен ефект. Проблемът при мен е, че когато някой ме нападне, се задейства защитният ми механизъм. И затова така се получи“, каза Петър.
Той казва, че трябвало да излезе от затвора още преди половин година. Но междувременно отново се провинил и нещата се усложнили.
„Един шамар. Ударих шамар на човек. И заради този шамар ще ми се увеличи наказанието с една година. Признах се за виновен, за да не се занимавам да ходя по дела и така нататък. Съдийката се разпореди да ми бъде приспадната изтърпяната част от едното от двете наказания. Направихме го. Дойде време да ме освобождават. Обаче не ме освободиха. И ми казаха, че въпросната присъда трябва да я търпя за втори път“, каза той.
Свързана новина
Затворът не е само мярка за наказание, каквито някога са били публичните изтезания или средновековната тъмница. В модерната държава затворът е средство за превъзпитание и има за цел да върне престъпника в правия път.
„Фактор за поправянето всъщност е и наказанието. Защото едно краткосрочно наказание - условно до около една година лишаване от свобода, всъщност нанася голяма щета върху индивида и върху неговия социум. А в същото време няма време в затвора да се разгърне корекционен процес. Ние не можем да направим нищо в период от една година и шест месеца“, смята Йорданова.
И тя, и Петър са единодушни, че причина за рецидивизма е и липсата на търпимост на обществото към хората със съдебно минало. Когато един затворник излезе на свобода, провалът го дебне отвсякъде.
„Може би 90% от хората, които излизат оттук, много трудно се реализират. Повечето нямат нищо. Нямат близки, които да им помогнат дори финансово. Повечето работодатели искат свидетелство за съдимост. Като видят, че кандидатът е осъждан, всичко приключва“, разказа Петър.
Той има средно образование. Последно се е занимавал с ремонт на бани. „Тръгна доста добре, но ми се случи този инцидент и така. Наложи се да прекратя всякаква дейност“.
МВР, прокуратурата и съдът задържат, обвиняват и осъждат рецидивиста много по-бързо и по-лесно, отколкото останалите, смята Петър.
„Нашите съдии могат да осъдят някого въз основа на вътрешното си убеждение. Те се базират на досието на подсъдимия. Прочитат му досието, може да няма други доказателства, но това им е достатъчно“, обясни той.
И често, когато отново е зад решетките, вместо да влезе в правия път, наказаният се научава да хитрува.
„За тях в един момент тук става лесен. Вече затворът не е нещо непознато. Няма го стресът от първоначалното задържане и първоначалната изолация. Това е така нареченият хотелски синдром“, каза Йорданова.
Издръжката на всеки затворник в България струва 318 евро месечно, казват от Министерството на правосъдието. Или общо за всички затворници сумата е малко над половин милион евро месечно.
За пренаселване няма опасност, казва Йорданова. Засега.
„Има моменти, особено в затворите в големите градове, които могат да доведат до проблеми“, посочи тя.
Свързана новина
Доколко обаче хотелският синдром се допуска в затворите на Западна Европа? Изненадващо, статистиката там не показва големи разлики с България. Поне на пръв поглед.
За 2025 г. във Финландия затворниците с поне три присъди зад гърба си са една четвърт от всички зад решетките, сочат данни на Финландската служба за изпълнение на наказанията. 15 процента от затворниците в скандинавската държава са с поне 8 присъди зад гърба си.
С една малка разлика. В тази бройка не влизат само извършителите на умишлените престъпления, които у нас наричаме опасен рецидив. Финландската статистика включва и хора, престъпили закона без умисъл - например при катастрофи, битови или трудови произшествия.
В Западна Европа затворът и обществото навън все пак помагат по-добре на затворниците да започнат порядъчен живот, казва адвокат Адела Качаунова от Българския хелзинкски комитет.
„Ние като общество не сме особено приемливи да наемем на работа човек, излязъл от затвора. Във Финландия, например, подобна концепция не съществува. Там изобщо няма свидетелство за съдимост и няма работодател, който да го поиска. Това е предвидено само за хора, които ще работят с деца и са изтърпявали присъда, свързана с педофилия“, обясни тя.
И още един пример. В Англия и Уелс една трета от осъдените за по-тежки престъпления имат поне 15 предишни регистрирани криминални прояви. Сред тях обаче не всички са с влезли в сила присъди. А един от начините за поправяне на осъдения е т.н. „дълбочинна оценка на проблемите и потребностите“.
„Може да са хора, страдащи от различни зависимости – алкохолизъм, наркотици. Може да са хора, които живеят в крайна бедност.В Англия след извършването на подобна индивидуална дълбочинна оценка лице, извършило пътнотранспортно произшествие, после в затвора получава курс по компютърни умения. След излизането си от затвора работи като програмист“, обясни Качаунова.
Да видим обаче и картината на рецидивизма в Русия. Там 63% от затворниците вече са били зад решетките поне веднъж, сочат данни на Руската федерална служба.
Напоследък Москва избра различен подход да насочва затворниците си към законосъобразен начин на живот - праща ги на война.
От 2022 г. насам десетки хиляди осъдени в Русия получават шанс да заменят килията с фронта срещу Украйна.
През май директорът на Федералната служба за изпълнение на наказанията Аркадий Гостев заявява пред агенция ТАСС, че за 5 години броят на хората зад решетките в Русия е намалял от 465 хиляди на 282 хиляди.
Срещу военна служба държавата обещава на затворниците си свобода, помилване и шанс да се върнат като герои ветерани от фронта.
Рецидивист от Руската федерация разказва пред украинската медия Lviv Media как е бил мотивиран да излезе от килията, за да постъпи в частната руска армия „Вагнер“.
„Това беше осмата ми присъда за незаконен трафик на наркотици в особено големи размери. Член 228, алинея пета, с наказание от 10 години. Плащаха ми по хиляда долара за всеки пренесен килограм“, обясни той.
Свързана новина
„Много бързо ни събраха в столовата. Бяхме около 250–300 души. Човекът каза: „Аз съм представител на „Вагнер“. Предлагам ви договор за 180 дни. Заплащането е 194 хиляди рубли на месец и ще бъдете напълно помилвани. Всички ваши криминални истории ще бъдат забравени завинаги“, каза затворникът.
Доколко войната ще помогне на престъпниците да заживеят порядъчен живот, все още няма отговор. Спорен е и въпросът какво точно означава да си порядъчен.
Някои затворници в Русия се впечатляват и от идеята, че смъртта на фронта носи опрощение на всеки грешник. Тази идея се прокламира от Руската православна църква. Чуваме я от самия Московски патриарх по повод мобилизацията към Украйна преди четири години.
„И ако при изпълнението на този дълг човек загине, то той несъмнено извършва деяние, равносилно на жертва. Той принася себе си в жертва за другите. И затова вярваме, че тази жертва измива всички грехове, които човек е извършил“, посочи патриарх Кирил.
Миналата година и Украйна прие официален закон, който позволява на част от осъдените доброволно да заменят затвора с военна служба.
Право на това обаче имат само извършители на по-леки престъпления. Осъдени за серийни убийства, сексуални престъпления, корупция по високите етажи на властта и разпространение на наркотици не могат да излязат на фронта.
А у нас проблемът с престъпността и рецидивистите остава съвсем друг. Кратките наказания, враждебността към осъдения, когато излезе на свобода, и в някои случаи зависимостите към алкохол и дрога продължават да предизвикват чувство за безнаказаност, смятат анализатори.
„Опитваме да намалим бройката им със специализираните програми, с индивидуалната корекционна дейност, с това, че имаме възможност да продължат образованието си, а не да го прекъсват в местата за лишаване от свобода“, обясни Йорданова.
„Няма и механизъм, който всъщност да подкрепя и да насърчава хората след излизането им от затвора, така че в условията на свобода да могат да бъдат по-ефективни и полезни както за себе си, така и за обществото“, допълни я.
Има обаче и друга причина за рецидивизма у нас - чувството за несправедливост и липсата на вяра в правосъдната ни система.
Свързана новина
Налага се усещането, че докато дребните престъпници запълват затворите и често се връщат там, десетки едри риби остават навън.
„Много по-лесно е в затвора да се попадне за дребна кражба, отколкото за корупция“, смята Качаунова.
В момента у нас за корупция излежават присъди общо петима души, съобщават от Министерството на правосъдието. Всички са там заради предлагане или приемане на подкуп.
Зад решетките обаче няма нито едно длъжностно лице за извършено престъпление по служба. Няма нито един осъден и за безстопанственост в ущърб на държавата. В затворите ни няма и осъден за търговия с влияние, сочи отговорът на Министерството на правосъдието след запитване на bTV.
За сравнение, в затворите на Италия през 2025 г. има над 11 000 осъдени за т.н. „престъпления срещу държавната администрация“, пишат от италианското Министерство на правосъдието. Това включва подкупи, търговия с влияние, злоупотреби с публични средства и субсидии, но и насилие срещу държавен служител и възпрепятстване на обществена услуга.
В Германия за същия период осъдените за подкуп и престъпления по служба зад решетките са 18 души, сочат данни на Федералната статистическа служба.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
