В епидемията от COVID-19 медицинският кислород се превърна в едно от най-търсените лекарства. Потреблението на болниците скочи в пъти, цената му - също.
"След COVID-19 нарасна многократно търсенето от страна на болниците на медицински кислород. Исторически ние не познаваме такова потребление", коментира Аннамария Аксинте, изп. директор на компания за производство на индустриални и медицински газове.
Производителите се задъхват, за да осигурят всяка доза.
Макар медицинският кислород да се прави от атмосферния въздух, който всички ние дишаме, „това не означава, че всеки може да си прави медицински кислород у тях“, отбелязва Станислав Генчев, мениджър "Производство" в компания за производство на медицински газове.
Медицинският кислород е лекарствен продукт. За да го произвежда и продава у нас, компанията трябва да има разрешение от Агенцията по лекарствата. Такова към момента имат пет компании.
Станислав Генчев демонстрира как става производството чрез машина: „Виждаме филтъра, през който се засмуква атмосферен въздух, капацитетът му е около 8 хиляди кубика на час, след засмукване на въздуха, вътре е компресорът, който е основна част, така да кажем, за производството на медицинския кислород".
След това въздухът се охлажда при изключително ниски температури, втечнява се и се разделя на съставните си части – кислород, азот и аргон. Разделянето става в специална станция. От нея, по тръби, всяка от съставните части потича към отделен резервоар. А от него – отива в цистерната на шофьора, който ще я транспортира.
„Аз съм длъжен да следя горе-долу нивото на самото количество, което влиза в цистерната и работното налягане, за да си остане самият кислород в течно състояние“, обяснява шофьорът на цистерната за кислород Пламен Георгиев. По думите му „около 40 минути се товарят 22 тона течен кислород".
Периодично шофьорите минават обучения за превоз на опасни товари по пътищата. Останалият персонал също е обучен за работа в такава среда и отговаря на определена от закона квалификация.
"Последно време, заради пандемията е доста натоварено, и доста често се налага да отсъстваме от вкъщи, това рефлектира върху семействата ни, но няма начин, така е", споделя Пламен.
Цистерната се претегля, преди и след като бъде напълнена с течен кислород. И се издава документ с данните от кантара.
„Виждаме регистрационния номер на камиона, виждаме какво се е натоварило – дали кислород или нещо друго, виждаме теглото на празен камион и на пълен и колко е натоварено“, коментира Георги Велчев, оператор в завода.
Производството се следи дистанционно 24 часа в денонощието на монитори, които показват завода и процесите в реално време. Ако възникне проблем, първо се вижда там.
"Наблюдава се процесът постоянно, защото процесът е опасен", допълва Велчев.
Медицинският кислород не съдържа специфична съставка, заради която се нарича медицински. Дори напротив - над 99% е чист кислород. Името идва от това, че се приготвя за използване като лекарство в медицината. Което автоматично води до тежка регулация на всички процеси, свързани с производството, транспорта, продажбата и употребата му.
"Ние имаме триточков процес на анализ – първо анализираме и имаме ясно и точно качество на въздуха в колоната за разделяне, след което анализираме в резервоарите и най-накрая в лабораторията. Абсолютно на всеки един от продуктите се издава партиден номер, за да може да има проследимост на продукцията", казва Радка Вълчева, координатор "Безопасност" в завода за медицински газове.
Освен с течен кислород, болниците се снабдяват и с газообразен в стоманени бутилки, които са със специален вентил. След като изразходят количеството, болниците ги връщат, производителят ги дезинфекцира и ги пълни отново.
Съдържанието във всяка бутилка също се анализира в лаборатория, след което й се поставя етикет. Бутилките би следвало да се използват в редки случаи, а не да са единственият начин за снабдяване с кислород на болниците, каквито случаи у нас има, разказват производители.
"За съжаление, в болниците в България бутилките, които при нормално потребление и условия се използват в линейките и за прехвърляне на пациенти от едно в друго отделение, при нас се използват и за стандартното лечение в отделенията, това за нас е натиск върху използването на амбалажа, доставките, затруднено е спазването на мерките за безопасно боравене с кислород“, коментира Аннамария Аксинте, изп. директор на компания за производство на индустриални и медицински газове.
„Допълнителното, което наблюдаваме е, че не във всички болници има резервно захранване към отделенията. Там, където е нужно да се доставя кислород, по европейски изисквания задължително трябва да има резервно захранване и все още не всички болници имат такова. За щастие, не са толкова много, всъщност през тези две години доста болници взеха много адекватни мерки в посока разрешаване на тези проблеми, но нито ние, нито болниците сме очаквали тази ситуация да продължи толкова дълго време", допълва Аксинте.
Потреблението на медицински кислород в болниците е скочило в пъти в епидемията.
"Ако сравняваме 2020 с 2019 г., когато нямаше COVID-19, потреблението се увеличи два пъти, а за 2021 г. досега увеличението в потреблението на болниците е над пет пъти. Исторически ние не познаваме такова потребление на медицински кислород. В момента не изнасяме, защото нямаме излишни количества, обслужваме изцяло вътрешния пазар. Преди пандемията 20% от нашите количества се изнасяха за гръцкия пазар", коментира Аксинте.
Заводите са изправени пред сериозни предизвикателства, за да осигурят доставките. Ограничават продукцията на индустриални газове за хранително-вкусовата индустрия например, за да има медицински за болниците.
"Стандартно се случват през уикенда, съобщават ни, че след няколко часа ще останат без кислород и тогава трябва спешно да организираме доставки, което е доста трудно, защото транспортните капацитети са ограничени, часовете, в които могат да работят шофьорите- също. Справяли сме се, но наистина в тази вълна, от наша гледна точка сме били на ръба, надяваме се да няма при следваща вълна още по-голяма потребление, защото това, което наблюдаваме е, че при всяка следваща вълна има все повече и повече увеличаване на потреблението на болниците", казва Аннамария Аксинте.
Увеличение има и в производствената себестойност на медицинския кислород. Основно заради поскъпването на тока, който формира около 90% от стойността на кислорода.
Правителството изплаща помощи на индустрията в размер на 110 лева на мегават час за месеците октомври и ноември, което обаче не е достатъчно, казват от завода.
"Себестойността се увеличи до момента около пет пъти, зависи вече какво ще се случи с цената на тока в зимните месеци, когато се очаква да има още увеличение. За момента имаме подкрепата на компанията майка, за да покриваме увеличените разходи до известна степен, с някои от болниците сме постигнали допълнително договаряне, с някои – не", споделя изп. директор на компанията за медицински газове.
Държавните болници избират доставчиците си на медицински кислород чрез обществени поръчки, което ограничава възможностите за промяна в цената в срока на договора. Частните болници не са задължени да правят поръчки и с тях договарянето е по-гъвкаво.
Марийка Маринова е сред пациентите с COVID-19 в университетската болница "Медика Русе". Поставена е на кислородна терапия.
"Бях много зле преди 3-4 дни, но те ме спасиха, сложиха ми кислород, сменяха ми лекарства, аз съм малко алергична. Всичко положиха момичетата, казвам момичета, нищо, че са лекари, те за мен са деца", разказва Марийка.
Жената не е ваксинирана. Казва, че причината са алергии, които има, а не защото не е иска.
"Това, дето антиваксъри ли, как се казва, никак не е добре, нека да се ваксинира народът, без ваксина ми се струва няма да стане работата", смята жената.
Марийка дели една стая с Надежда Демирева, която също е на кислород. Жената се заразява след първата доза ваксина. Смята, че е от семейство приятели, които вирусът погубва.
"Тоз мой приятел, той не вярваше, но си загуби цялото семейство, аз му казвах: „Ваксинирай се, Венци“, но той не повярва и си загуби семейството, един по един отидоха", разказва Надежда.
Д-р Маринела Томова е сред лекарите, които се грижат за двете жени. На базата на редица изследвания прави преценка какви дози кислород са им нужни.
"Кислородът е нещо, без което не могат, на много пациенти им казвам: Без храна могат, но без кислород - не, особено тези, които са с още по-изразена дихателна недостатъчност", коментира лекарката.
През третата вълна на вируса болницата изгражда система за снабдяване с течен кислород. Дотогава е осигурявала кислорода само на бутилки. Специалният криогенен съд, в който сега кислородът се съхранява, е извън сградата, обезопасен с метална ограда. Забранено е паркирането на автомобили до него. Разполага с датчици, които следят разхода на кислород. Данните са достъпни и за производителя, който при нужда реагира с нови доставки.
"В цялата сграда, във всички отделения има изградена кислородна система, т.нар. кислородни точки, в COVID отделението, във всяка стая - минимум по три. До пациентите кислородът стига по тръбопроводи, които са изградени от инженери, които са специалисти в това", обяснява Светла Илиева, административен директор на УМБАЛ "Медика Русе".
Така кислородът стига до Марийка и Надежда. На стената в болничната им стая е монтиран уред, който дозира нужното количество. Жените благодарят за всяка доза. За разлика от тях обаче, друга пациентка, отказвала кислород, вярвайки във фалшива новина, че той ще изгори белия й дроб.
"Тя твърдеше, че ще й изгорим белия дроб и отказваше, но в момента, в който тръгна да зазлява и сама усети, че не й стига въздухът и има нужда, почна да си слага маските, започна да се възстановява, даже я дехоспитализирахме", разказва д-р Томова.
В болницата персоналът е обучен за работа с кислород и е запознат с рисковете. Пациентите също, включително чрез информационни табели, поставени в сградата. Самият кислород не гори, но повишаването на концентрацията му във въздуха улеснява горенето на материали като дрехи и спално бельо. Затова проветряването на помещенията е изключително важно. През октомври в същата болница пламна COVID отделение, за щастие жертви нямаше.
"Веднага след пожара бяха намерени две запалки и от разказа на пациентите, които бяха в стаята се разбра, че пациентка е запалила запалка, за да потърси нещо под леглото, след като си е махнала кислородната маска и кислородонасищането е станало по-осезаемо и се запалва", разказва административният директор на болницата Светла Илиева.
След инцидента на пациентите се забранява да внасят запалки и кибрит. Напомня им се, че лосиони за тяло, кремове за лице и продукти за коса, съдържащи масла, може лесно да се запалят в наситена с кислород среда.
В Клиниката по белодробни болести на ВМА в София има параклис, в който повечето икони са дарени от пациенти. Част от клиниката сега е COVID зона, в която всички пациенти са на кислород. За да няма риск от пожар, болните не напускат стаите и не палят свещ в параклиса.
Началникът на Клиниката по белодробни болести на ВМА доц. Милена Енчева споделя, че понякога влиза в параклиса, за да се помоли, но „за съжаление - рядко, на нас не ни остава много време като сме в COVID зоната, тъй като винаги имаме по няколко много тежки пациенти, които изискват постоянно наблюдение".
Персоналът е обучен за работа с кислород, а пациентите подписват декларация, че също са запознати с мерките. В помещенията концентрацията на кислород във въздуха се измерва със специално устройство.
"Можем да демонстрираме, включва се, започва измерването, няма и минута, ето – 20,9%. Знаем, че нормалната концентрация на кислород във въздуха е 21%, тук сме в норма. Ако покаже над 21, задължително трябва помещението да бъде проветрено, за да се нормализира концентрацията на кислород", обяснява доц. Енчева.
Отдавна ВМА в София е изградила система за подаване на течен кислород. Всички клиники са свързани с нея. Има и резервна – с бутилки.
"Нормалното потребление на кислород не в пандемия е около 900 литра на денонощие, по време на пандемията сме стигали много повече, миналата година в пика сме стигали 7 тона на денонощие, в момента разходът е около 2800 на денонощие", Георги Янчев, началник на техническата служба във ВМА.
Иван Тодоров е сред пациентите с COVID-19 на болницата, преминали през всички видове терапии с кислорода. Накрая стига до такава, при която със специален апарат се подават 40 литра в минута, за да се избегне интубирането му.
Иван споделя, че не е имало миг, в който се притеснява как ще се развие при ситуацията при него, „защото вниманието на хората, на лекарите, те просто не ми даваха да почувствам такъв миг“. Допълва, че не е ваксиниран и съжалява за това.
"Ние сме така устроени, че кислородът ни е нужен, за да живеем. Така че когато той липсва в организма, трябва да бъде заместен, защото всички жизнени процеси в нашето тяло реално са зависими от кислород", казва доц. Енчева.
Производителите на медицински кислород очакват от новото правителство нови мерки за подкрепа на индустрията.
"Трудно се спи нощем, защото не знаеш кога ще ти звънне телефона да ти кажат, че еди-къде си трябва бързо да се занесе. Правили сме невъзможни неща. Много е отговорно, надяваме се да свърши по-скоро, за да можем да работим нормално", казва Аннамария Аксинте.
Междувременно, след 28 дни лечение във ВМА в столицата, Иван беше изписан.
"Ще си видя близките, все пак 28 дни не съм виждал никой, даже внуче ми се роди през това време. Ния се казва“, споделя Иван.
Марийка Маринова от русенската болница също се надява скоро да си е у дома.
"Изведнъж ми дойде това, трябваше да ме спасяват, слава богу спасиха ме, дотук щом съм стигнала, предполагам ще изляза през вратата", казва пациентката.
-
България 2 мин.Има ли криза за кислород: МЗ казва – не, медиците, че може да настъпи дефицит -
България 2 мин.За глътка въздух: Остър недостиг на кислородни концентратори заради епидемията -
България 1 мин.Отпускат 10 млн. лв. за медицински кислород и азот за болниците -
България 2 мин.Пациентка причини пожар в COVID отделение на болницата в Русе
-
България 2 мин.Има ли криза за кислород: МЗ казва – не, медиците, че може да настъпи дефицит -
България 2 мин.За глътка въздух: Остър недостиг на кислородни концентратори заради епидемията -
България 1 мин.Отпускат 10 млн. лв. за медицински кислород и азот за болниците -
България 2 мин.Пациентка причини пожар в COVID отделение на болницата в Русе
