Цветелина, Милена и Емилия са майки, лишени от децата си. А техните синове и дъщери попадат в един процент и половина от всички деца на Норвегия, които са под попечителството на държавата.

Съдът в скандинавската държава е одобрил на тези майки да им бъде отнето правото да се грижат за децата си.

Разследване на bTV: Защо отнемат българчета от семействата им в Норвегия?

А преценката е на служителите на Директората по Децата, младежта и семейството.

Цветелина

Цветелина Уланд е цирков артист. Носител на наградата „Икар”. Преди 12 години среща съпруга си норвежец и заживява с него в градчето Арендал, на 260 километра от Осло.

„Родиха ни се две деца в много кратък период. Със съпруга ми имахме много турбулентна връзка, така да кажа. И не вървяха нещата. И преди 4 години се разделихме”, спомня си тя.

Снимка: bTV

Тогава родителите постигат съгласие децата да живеят 20 дни от месеца при майка си и 10 дни при баща си. Планът обаче се проваля, след като децата отказват да ходят при баща си. Той завежда дело срещу бившата си съпруга с обвинението, че тя ги настройва срещу него. 

Снимка: bTV

Преди повече от месец съдът отнема родителските права на Цветелина и й забранява всякакъв контакт с децата до края на годината.

Защо в Норвегия отнемат деца от родителите?

„Направиха ни тест за интелигентност на мен и на бащата, тестът беше на норвежки, това не е моят език, моят резултат беше над средния – високо ниво на интелигентност, и аз бях щастлива, че ето – това е позитивно, това е в мой плюс. Но – не. Това беше използвано срещу мен. Значи децата първо са много привързани към мен, имало симбиоза между нас. И тази моя висока интелигентност ми помага да ги манипулирам… и заради това не искали да ходят при баща си”, описва ситуацията българката.

Милена

Милена Тросеруд е детска учителка. Живее от 18 години в Норвегия. Преди 4 години се развежда със съпруга си, норвежец. Съдът лишава и двамата от правото да се грижат за синовете си – 14-годишния Тур Ерик, който има аутизъм и 11-годишния му брат Петер.

Снимка: bTV

Милена цитира мнението на властите, според които конфликтът между съпрузите е повлиял негативно на децата.

Снимка: bTV

Не е само това: „Примерно за големия ми син ми казаха, че съм отишла в училището да взема малкия и не съм го прегръщала, не съм показвала желание да го видя. Което не е вярно, той е на 14 години и щеше да реагира много странно на това. И един друг случай имаше. Една служителка на социалните беше вкъщи и сина ми беше вкъщи, малкият. И той ме попита нещо, но понеже аз говорих със служителката, просто казах: След малко ще говоря с теб, просто изчакай. Тя го изтъкна това пред съда като грешка”.

Емилия

Торник и Емилия Арсенян вече 6 години живеят без детето си.

Снимка: bTV

Съседка подала сигнал, че 2-годишният тогава Миран е жертва на домашно насилие.

Адвокат за отнемането на деца в Норвегия: Трудно го възприемаме, но такъв е законът там

Лекарят категорично казва пред съда, че няма следи от насилие. Родителите отричат да са удряли детето. Без резултат.

Кой отне децата им?

Решенията децата да бъдат взети от родителите им се взимат от Службата за закрила на детето в Норвегия, наричана „Барневерн”. Структурите й са във всяка община и са независими. Основната им задача е да проверяват сигналите за деца в риск, които получават от училища, детски градини, педиатри и загрижени граждани.

През 2016-та до службата са подадени 58 200 сигнала. Само за сравнение, броят на новородените в Норвегия през същата година е почти същият. По 54 620 от подадените сигнали или за 4% от всички деца и млади хора до 22-годишна възраст в Норвегия, са взети мерки. В 60 % от случаите, в които се намесват социалните, децата са получили помощ в домовете си, а в цели 40% от случаите са били изведени от семействата си.

Снимка: bTV

Данните са от официалния сайт на институцията.

Към края на 2016 г. 15 820 деца и младежи живеят разделени от семействата си.

Снимка: bTV

„Когато детската служба получи сигнал, наше задължение е да прегледаме и проучим всички сигнали в рамките на седмица. В рамките на тази седмица трябва да преценим дали конкретният случай ще бъде приключен, или ще бъде взет под внимание. Нашата служба получава годишни около 50 000 такива съобщения. От тях 18% от тях биват закрити моментално, което пък значи, че по-голямата част от тези сигнали минават нататък във фаза на разглеждане”, обясни пред камерата на bTV Кристин Стейнрем от службвата.

Деница и Надежда

Още в началната фаза на проверката на социалните от Норвегия си тръгват Деница и Станислав. Двамата родители не били готови да оставят в ръцете на „Барневерн” съдбата на близначките си София и Зара заради сигнал от техни съседи.

Снимка: bTV

Оплакването било, че децата (на година и 8 месеца) плачат непрекъснато. Те твърдят, че има абсурдни ситуации като отнемане на дете заради кариес.

Разказ на майка пред bTV: Напуснахме Норвегия след проверки от социалните

От Норвегия си тръгва и семейството на Надежда, след като и те са заплашени със сигнал до службата за закрила на детето. Твърдяло се, че е истеричка и малтретира детето си.

Снимка: bTV

„Всъщност не е нужно нищо да правиш, за да ти го вземат, ако това така е дошло като информация от съсед! Започнахме да четем брутални случаи на отнети от родителите им деца. Започнахме да разбираме, че родителите нямат абсолютно никакви права върху децата. Едно дете като е преседяло 3 месеца в държавата, то става собственост на държавата”, описва ситуацията Надежда.

Ексклузивно по bTV: Разказ на майка от Норвегия, напуснала страната с 6-те си деца

На родителската среща всички били предупредени:  „Първата институция, на която ще се обадят, ако има проблем, не е семейството, ами на „Барневерн”. Фактически, те няма да търсят родителите, а ще си комуникират с тази организация”.

Как работи системата?

Магдалена Клаппе не споделя страховете на Деница и Надежда. Тя е детска учителка и майка на 2-годишния Бьон Теодор.

„Децата не са собственост на държавата. Никое човешко същество не е собственост на държавата. Децата са отговорност на всички. И от там идва този страх от съседи, от педагози, от учители, защото хората слушат какви ли не истории и се чувстват обградени от доносници, един вид. Като цяло тук го има това мислене, че децата са отговорност на всички. И че ако има нещо нередно, наистина притеснително, хората трябва да действат а не просто да оставят нещата така”, обяснява тя.

Снимка: bTV

Като учител не е търсила „Берневерн”, но нейни колеги са го правили – и е категорична, че е било по основателни причини. По думите й социалните получават сигнал когато децата например ходят системно занемарени и недобре облечени.

„Ако един зъболекар смята, че хигиената на детето в устната кухина е много зле, това е първият знак, че детето е занемарено, че не се грижат за детето толкова добре. Но не смятам, че просто един кариес би бил причина…”, коментира Магдалена.

Посланикът ни в Норвегия: Нямаме повече достъп до информация от медиите

Според нея за нас като българи е буквално светотатство някой да се намесва в живота на децата ни – и ако има обвинения, че норвежката държава притежава децата, то у нас родителите ги смятат за своя собственост.

„Барневерн” имат способността да усетят динамиката в едно семейство. Защото има разлика да се караме на децата и помежду си и това да ги подлагаме на насилие и унижение. Обикновено насилието и унижението звучат по един определен начин”, смята тя.

Снимка: bTV

Според посланика ни в Осло Румяна Митрева социалните в Норвегия имат стриктно спазвана процедура, но манталитетът ни е различен и нашите сънародници трябва да питат за всичко, което не им е ясно: „Трудно е да прецениш, че действия, обичайни за нашето ежедневие, могат да се превърнат в проблем. – когато човек отиде в арабския свят, хората не тръгват по джапанки и къса пола от първия ден!”.

Отнетите

Без данни за насилие или наркотици, на 25 април социални и полиция извеждат от дома на Цветелина 10-годишния й син Андреас и 11-годишната й дъщеря Селина: „Казах на дъщеря ми: Селин, просто трябва да минем през това. И тя се обърна към мен и каза: Ама мамо, ние не сме ли преминали достатъчно много, не преминахме ли през много… защото те бяха по различни институции заради този конфликт с бащата. Просто беше мъка голяма…”.

Цветелина има забрана да общува с децата си до края на тази година. А през следващите две години ще имат по-малко от 48 часа заедно. Двете деца живеят в две различни приемни семейства, разделени на 200 км. едно от друго.

Социалната служба в Норвегия пред bTV: Правим всичко възможно децата да бъдат поставени в най-добрата среда

Посланик Митрева признава, че няма представа защо развитието е такова, при положение, че децата са присъдени на бащата: „Най-вероятно има нещо вярно в това, че те не желаят да са при него и тук вече ако се постави от една страна желанието на майката българка и желанието на бащата норвежец, подозирам, че везните няма да натежат в нейна полза, за съжаление”.

На 200 км едно от друго са и синовете на Милена: „Единият живее до морето, а другият на един остров, на който има само 300 човека. Единият живее при една жена, която живее сама, няма семейство. 2Лаза, че си играе с едно детенце, което също е отнето от нашия град. И те просто са се намерили двамата. С големия ми син мога да се чувам всеки ден, с малкия е ограничено – само един път в седмицата. 1Аз в началото звънях често и в последствие социалните са получили оплакване от сегашната майка на малкия син, че се обаждам често и го настройвам срещу нея”.

И при последната среща с децата психологът намерил за какво „да се хване”: „Примерно за малкия ми син го питах: Знаеш ли сега таблицата за умножение? И аз го питах, а той каза: Да, но само тези с 5 и с 10. И аз му казах: Това са най-лесните, а други знаеш ли – например 6 по 7? Обаче тя каза, че това е негативно отношение към детето”.

Снимка: bTV

Медицинска експертиза доказва, че синът на Емилия Арсенян не е жертва на домашно насилие. Съседката, подала сигнала, признава пред съда, че е излъгала. Въпреки това съставът отказва да върне детето при родителите, с аргумента, че през всичките години на раздяла, синът им вече не може да се приспособи в семейството на майка – българска туркиня и баща арменец. Говори само норвежки език.

След като губят делото в Норвегия, родителите водят битка за детето си в съда в Страсбург.

„България е декларирала, че имаме проблем, имаме загриженост, но това не следва нещо кой знае какво. Най-логичната връзка е преки, директни, работещи контакти между Агенцията за закрила на детето и въпросната „Барневерн”. Да се изяснят най-вече механизмите, по които да получаваме информация. Защото най-трудното е тук да получиш информация. Включително това важи не само за случаите с деца”, признава посланик Митрева.

Има ли полезен ход българската дипломация? „Вие знаете, че Норвегия не е член на ЕС, но тя финансира по линия на два механизма. Много пари отпуска Норвегия на България.

От службата за закрила на детето отказват да коментират конкретните казуси с аргумента, че са строго конфиденциални. А трите майки продължават напред с надеждата, че ще върнат децата си отново в своя живот.

Кога системата защитава и как разбива семейства – утре вечер в bTV Репортерите!