Още една майка от България разказа пред bTV, че е напуснала Норвегия след проверки от службата за закрила на детето в страната.

Стелияна Станкова заминава за Норвегия през 2012 г., след което взема цялото семейство със себе си. „След като дойдоха децата, мина около година, преди да започнат проблемите и проверките”, каза тя в предаването „Тази сутрин” по bTV.

„Първо се започна със сигнал в училище – имаше разговор с тях, без ние да знаем и без наше позволение. Било им е казано, че не трябва да споделят с родителите си”, разказа Стелияна.

„При първия сигнал директно ни извикаха и ни казаха: „Вие не сте добри родители”. Ние попитахме защо и какъв е проблемът. Те отговориха, че са получили сигнал от училището, че голямата ми дъщеря дава бял хляб на малкия син, като му маже филия с шоколад, когато иска. Там децата не си купуват храна, а си носят всеки ден”, допълни майката.

С надежда да види децата си: Цветелина Уланд тръгна към Норвегия

 „Аз попитах какъв е проблемът с белия хляб. „Вие какво искате, на 18 г. да са диабетици или да са с наднормено тегло?”, каза психоложката при разговора”, каза още Стелияна.

„Малкият ми син беше претърпял инцидент в училище. Аз не съм видяла, той не ми е казал. Имал е синина и те казват: „Вие сте го ударили”. Трябваше да викаме него, да се оправдаваме и той да обяснява откъде му е синината – че негов съученик го е ударил”, подчерта майката.

По думите ѝ децата са питани как живеят у дома, биват ли тормозени, има ли някакъв проблем, употребяваме ли цигари и алкохол в къщата. „Децата казват: „Да, тати пие бира”. Започва се едно разследване в магазина – какво количество бира се купува. В работата питат дали някой е ходил пиян и дали е имал някакво неадекватно отношение”, каза още Стелияна Станкова.

Разследване на bTV: Защо отнемат българчета от семействата им в Норвегия?

Тя е категорична, че никога не би се върнала в Норвегия. „Не бих си подложила децата на този стрес, който изживяха те и ние”, подчерта тя.

От около десетина години норвежкото общество реагира срещу този проблем, каза преводачът Анюта Качева. По думите ѝ най-голямото обвинение средщу службата за закрила на детето в Норвегия е, че де факто работи пряко с полицията и върху нея не се упражнява никакъв контрол.