Последният бой за кучетата, отглеждани, за да влязат в битка със своите себеподобни, ще изглежда ужасяващо. В края му съдията ще каже: „Без номера”. И пред единия  участник ще бъдат поставени две възможности: или да издъхне мигом на ринга, или да умре от раните си малко по-късно. Решението ще вземе този, който го е качил на арената. Този, който го е обучил да търси смърт в боя. Този, който вижда себе си през победите му. Само той може да реши кога идва време за „бенефис”.

„Огромната част от тези боеве се организират в много тесен кръг от хора и реално информация за това няма. Но по наша, много груба, преценка постоянно има такива боеве, в различни части на страната, с различни участници. Много често участници от чужбина идват в страната, с различни породи кучета. Може да се каже, че поне веднъж месечно има някъде в страната организиране на боеве, сериозни боеве, със залагания, с кучета”. Това разкрива пред bTV Явор Гечев от Фондация „Четири лапи"

Около 100 души у нас са хората, които са в „бизнеса" с кучета. Сметката е на неправителствени организации. Това са хора, които развъждат, обучават животните и организират двубоите. Това са хората, които произвеждат и продават „шампиони” и „грандшампиони”. Кучета със съответно 3 и 5 победи на ринга. Кои са те? Какви са? Защо не знаем нищо за тях?

„Има няколко типа. Основният тип са хора, които или са безработни, или нямат официално някаква работа, които се занимават само с това нещо, защото от това се изкарват добри пари. Много често боевете, които се организират, не се организират единствено с цел печалби от залагания, те са съпътстваща дейност към някакъв друг бизнес”, обяснява Явор Гечев.

По неговите думи често тези битки могат да бъдат съпровождани от „търговия с наркотици и други бизнес сделки, като част от развлекателната програма на участниците в тези бизнес преговори, са боевете с животни”, а „това е много е всеобхватна темата и за момента, ние, като неправителствена организация, нито институциите имат всеобхватен поглед върху това, което се случва в този подземен свят”.

Сериозно с бизнеса с боеве с кучета се „занимават около стотина души”, но „тука трябва да имаме предвид, че тука има още десетки други, които се занимават съвсем, бих казал, на много аматьорско ниво”, смята Гечев и обяснява, че това са „хора, които просто искат да демонстрират някакво превъзходство, някакви качества, които прехвърлят на домашния си любимец”.

Гечев определя тези боеве като „селски преборвания,  т.е. това са хора, които нито обслужват животните си, нито са тренирали животните си за боеве, просто събират две животни да се преборят, за да видят какво ще се случи”.

През април полицията нарече успешна акцията си край Самоков. В изоставен пионерски лагер, в гората над Ихтиман, разследващите влязоха по сигнал за организирани боеве. На мястото завариха  две арени. За 24 часа бяха задържани 58 души, сред които, твърдеше се, и организаторът на събитието. 9 кучета бяха открити в колите на посетителите. Според ветеринарите кучетата не са активни бойци, вероятно са били ползвани за спаринг. Истинските кучета бойци така и не бяха открити. Повдигнати обвинения няма.

„В акцията, в която беше потърсено нашето съдействие, на място нещата не бяха организирани достатъчно добре и полицията влезе преди да започне боят, което компрометира цялата акция и въпреки че тя беше организирана от хора с криминално минало, известни на полицията, както се казва, тогава, съзнателно или не, полицията не си свърши добре работата”, смята Явор Гечев.

Експертът обяснява, че „на първо място се подбира мястото, в което ще се проведе събитието”. Това понякога се случва в отдалечени хотелски бази, комплекси, хижи, които предлагат съответните условия. Понякога тези боеве се организират на открито, понякога те предпочитат да са на закрито, зависи вече и от броя на участниците.

„Това, което е от най-съществена важност е до колко мястото е достъпно или не е достъпно, доколко може да се гарантира сигурността на участниците вътре и това, че те няма да бъдат притеснявани от случайни минувачи, от евентуално полицейско присъствие”, обяснява Гечев и допълва, че това се налага от факта, че „много често става въпрос за хора, които са издирвани от полицията по друг повод”.

Домакините на тези събития са „много доверени и проверени лица”. Много често мястото на боя се променя в последния момент, ако имат съмнение, че нещо не е наред. Понякога подобен род мероприятия траят по два, по три дни, защото те включват в себе си не само боевете с животни, а и друг тип развлечения, и друг тип бизнес отношения. И в зависимост вече от съответния план за събитието се търси най-доброто място.

Като единствен успех на тази акция от „Четири лапи” определят това, че влизането на полицията е компрометирало организатора на боя пред партньорите му и така той вече е загубил тяхното доверие.

Единствената у нас присъда за отглеждане на животни за провеждане на боеве е от тази година. Районният съд в Пловдив осъди условно бившия полицай Иван Иванов и сина му Константин. До края на делото 50-те отнети питбула бяха настанени в общинския приют в Пловдив. От този месец им се търси дом.

„Имаше животни, които бяха с много големи травми, някои от тях развиха и злокачествени, туморни образования. На едното животно половината муцунка беше отхапана, беше обезобразено, имаше други с много белези по краката, по главата, навсякъде”, разказва Георги Бозев, директор на общинско предприятие „Зооветеринарен комплекс" в Пловдив.

Бозев показва как се е подобрило състоянието на  животните под грижата на специалистите.

„В момента, съгласно решението на съда, те са собственост на държавата, в лицето на БАБХ и оттук вече възниква и другият въпрос: Какво се случва с тях от тук нататък? Защото БАБХ, в предмета си на дейност, нито има предмет на дейност отглеждане на животни, нито имат в готовност приюти, където те да бъдат настанени, нито пък имат гласуван бюджет за отглеждането на тези животни”, обяснява директорът на общинско предприятие „Зооветеринарен комплекс" в Пловдив.

Според Бозев е най-добре животните да намерят стопани, които да полагат индивидуални грижи за тях. Но притесненията са да не би тези животни отново, след процедурата на „одомашаване”, да попаднат в недобросъвестни граждани и да се върнат отново на арената на боевете, откъдето са взети.

Кои са хората, които проявяват интерес да осиновят бойните кучета е почти невъзможно да се провери. Съмнение към всеки желаещ буди и фактът, че вече бившите собственици, посещавали нееднократно приюта, за да видят кучетата, носели им храна и лекарства, разказва директорът на „Зооветеринарен комплекс".

„Идваха, ние сме ги пускали, защото в първите дни те ни обвиняваха, че (кучетата) не са добре гледани. Вие ги виждате – животните са в прекрасно състояние и затова ние ги допускахме дотолкова, доколкото да ги видят”, обяснява Бозев.

Кучетата са реагирали при посещението на бившите си собственици. Бозев опредеял тяхната реакция по-скоро като подчинение, отколкото радост.

„Когато говорим за залагания, може да се говори за пет цифрени суми. Каква част от тях стигат до собственика на кучето, това вече е отделен въпрос”, разкрива Явор Гечев.

Експертът обяснява, че „така или иначе хората, които се занимават не само с организиране на боеве, но и с развъждане на животни, които евентуално да участват в боеве, това нещо за тях е един целодневен ангажимент, който включва и тренировки, и самото участие на животните в боеве, и развъждането, подготвянето на тези животни евентуално за пътуване в страната или извън страната, пътуване с животните, търговия и т.н.”.

„Това е един нерегламентиран и незаконен бизнес, който по никакъв начин не подлежи на какъвто и да било контрол”, заключава Гечев.

Нина Огнянова учредява единственото в България сдружение, регистрирано със специфична дейност – помощ за питбули и подобни породи. Питбулите, участвали в битки, всъщност са малка част от всички животни, с които работят.

„С наблюдението през годините видях, че има едни определени неща, които се повтарят. Първо, реакцията на кучето към себеподобни, определени рани и белези, които има по себе си. Т.е. очевадно хапане по главата и по краката”, разкрива Огнянова и показва белезите върху един от нейните питомци - Чупа.

Да се намери осиновител за бойно куче като Чупа не е лесна задача. И заради трудността да се прецени седи ли някой зад кандидат-осиновителя и защото такова куче не е лесно за отглеждане.

„Те живеят отделно едно от друго, разхождат се едно по едно. Всяко едно от тях трябва да се чувства като единствен домашен любимец, което е страшно напрежение и понякога е невъзможно за изпълнение, ако надвишиш една бройка”, обяснява Нели Огнянова.

Как кучето се превръща в боец, хората, за които това е и бизнес, и целият им живот, отказаха да разкажат. Защото да погледнеш страха в очите е по-страшно от това да говориш за чуждия страх. Отговорите ще дадат хората от периферията, които нямат претенцията, че знаят всичко, но имат смелост, за която знаещите само говорят.

„Процесът е доста дълъг, голяма част от тези хора, когато си купуват животно, те държат това животно да е развило вече съответните качества, т.е. те няма да го вземат от бебе, а ще го вземат вече, когато то е в зряла възраст, когато е показало качествата си”, обяснява Явор Гечев.

Посочва, че „на първо място, разбира се, е родословието – какви са родителите, те какви участия имат, съответно, в различни боеве или друг тип прояви. Защото никъде, официално, не се води, че животните са участвали в боеве. От коя, съответно, линия произхожда животното и какви качества е показало до момента, дали и в момента има участие в някакъв вид прояви, в някакъв вид състезания, боеве или както искате ги наречете и дали има победи на ринга”.

„Хората, които се занимават с тази дейност, които развъждат кучетата и организират боевете, се занимават и с обучението, и с подготовката на тези животни така, че те да бъдат в една максимално добра форма и ако се предлагат за продажба, и ако се предлагат за участие в боеве”.

Голяма част от тях имат изключително добри знания особено, когато става въпрос за боравене с медикаменти, защото не са малко ветеринарните лекари, които отказват да лекуват такива животни, които отказват да присъстват по време на боеве с животни, защото носят наказателна отговорност и самите организатори са принудени сами да полагат грижи и сами да осигуряват и първа помощ за пострадалите животни, обяснява Гечев.

Има редица процедури и ритуали, които се спазват, за да гарантира, че боят ще протече и ще завърши единствено благодарение на уменията и качествата на съответното животно, разкрива Гечев.

Един от тези ритуали е поливането на кучето преди боя с мляко, за да се гарантира, че не е намазано с отровни вещества.

Нина Огнянова развенчава някои от митовете за бойните кучета като, че е  „силно казано, че породата иска да се бие. Нормално е за породата да има нетърпимост към себеподобни, което е налагано и  от селекцията, и от целта на създаване на тези животни. Друга, много ключова част е, че породата има безгранично желание да угоди на стопанина си. И вече от стопанина изключително много зависи накъде ще обърне това желание в кучето”.

„Когато кучето започне да проявява едно поведение вече изцяло зависи от стопанина, дали той ще му позволи да продължи, както то е започнало, да кажем на самотек, дали ще го стимулира още повече, като го насърчава”, заключава Огнянова.

Във форуми и групи анонимници разказват за тренировката на бойното куче. Извеждат като най-главна кръвната линия, следвана от  тренировката на животното още от малко. После идвало пускането на ролка. Така се назовава пускането на куче в бой. На нея, твърдят, се вижда ще стане ли от палето „шампион”.

„Обичат ги до момента, до който им носят радост и самочувствие. Не мога да кажа, че куче, което е загубило на ринга, което е загубило статута си на шампион, е обичано животно. Много често такива животни просто се умъртвяват по един или друг начин, най-често се отстрелват”, разкрива Явор Гечев.

Съдбата на 38-те питбула в Пловдив ще стане ясна в следващите седмици. Ще им се направи тест за агресивност и може да бъдат умъртвени, съобщават от БАБХ.

Последният бой за тези кучета е бил през 2016 г. Когато полицията влиза в бившата фабрика за хотелско оборудване в Пловдив, никой не  подозира, че ще стане свидетел на един „бенефис”.