Една малка църква в полите на Витоша оцелява повече от хилядолетие. Изографисаната майсторски, с техника, неповторима и до днес и построена благодарение на севастократор Калоян и неговата съпруга Десислава, "Св. св. Никола и Пантелеймон", по-позната като Боянската църква, крие зад портите на храма магнетична история.
Строежът на Боянската църква започва в края на първото българско царство. Още от фасадата личи, че храмът е изграден на няколко етапа. Довършен е през 13 и 19 век, а за дарители са изписани севастократор Клаоян и неговата съпруга Десислава, изобразени в предверието на черквата.
Храмът е бил извънградската резиденция на феодала и съпругата му, разкриват части от руините. Д-р Кирил Йорданов, който е завеждащ филиал „Боянска църква“ към НИМХ, посочва, че това което се знае за тях е от съпътстващите надписи и от ктиторския надпис, в непосредствена близост до портрета.
„От него разбираме, че севастократор Калоян е член на царското семейство. И титлата го пояснява. В ранговото семейство на второто българско царство, по това време тя е втора след царя и се дава и на братовчедите на българския владетел. Това е пояснено и в севаторския надпис, където Калоян се назовава братовчед царев. Без да упоменава обаче името на царя, което е повод за дискусии чий братовчед е и кой е българският владетел. И другото, което е споменато в надписа е, че е внук на св. Стефан – кралят сръбски”, обяснява д-р Кирил Йорданов.
За Десислава информацията е още по-оскъдна, но облеклото й говори за знатно потекло. Според д-р Йорданов детайли от нейния портрет, и особено от костюма и нейните инсигнии издават, че и тя вероятно е от знатен произход. По думите тя е изрисувана с червените обувки, което е привилегия за царските особи. „На главата си носи една малка корона. Облеклото и е изключително богато и то носи също някои любопитни детайли”, казва Йорданов.
Доц. Силвия Арезонова от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, пояснява, че е много характерен начинът, по който са се обличали двамата. „Силуетът й създава представата за колона. Няма вталяване в женския модел. Единствено при Севастократор Калоян има колан, който има леко свиване в талията”, посочва тя.
Според доц. Силвия Арезанова, любопитен е начинът, по който е украсена дрехата на Десислава.
„С едни огромни кръгове с лъвове, най-вероятно, тъкани със златни нишки, ако се съди по жълтия цвят, върху червен фон и те са разположени така по цялата дължина. ... Намерих подобни, тази тъкан е била характерна във Византия. Има много такива изобразени подобни кръгове, но с различни животни, растителни орнаменти”, казва доц. Арезанова.
За нея интересно е и наметалото - то е нарисуваното, че все едно се държи на връхчетата на рамената му, което е физически невъзможно.
”Или е решение на художника, просто, за да покаже така фигурата му, защото наметалото на Десислава и на Калоян има абсолютно сходна кройка”, обяснява ученият.
Над 240 изображения са изографисани по стените и таваните на светата обител, от неизвестен автор. Според д-р Калин Йорданов това е свързано с православната концепция, че зографът е един вид оръдие, четка в Божията ръка.
„Боянският майстор същност е обобщаващо понятие, зад него стои екип от няколко зографи, вероятно един майстор със своите помощници калфи . и ученици. като в последно време благодарение на някои нови открития, тук един любопитен графит на предната фасада на храма, който бе открит преди 40 години, подсказват за това, че един член от екипа в носил името Василий”, смята д-р Йорданов.
Ренесансово изкуство, изпреварило времето си
Стенописите са най-ранните примери за ренесансово изкуство, дори изпреварило времето си. Като доказателство за това, д-р Кирил Йорданов обяснява, че са представени човешките емоции, има психологизъм на образите – чрез жестове, чрез пози и гримаси, се наблюдават човешките емоции.
„50 години преди един от родоначалниците на ренесансовото изкуство в Италия – Джото, тук в Боянската църква имаме вече наченки на перспектива и на триизмерно образи. Така че можем да кажем, че Боянският майстор е изпреварил предренесансовите италиански художниците като Джо и неговите ученици с половин век”, категоричен е д-р Кирил Йоранов.
В третата част на църквата най-впечатляваща е стенографията на тайната вечеря. Ако се вгледате, на нея обаче апостолите не са дванадесет, а с един по-малко.
„Едно по-внимателно вглеждане показва, че има 12-сета скрита фигура в композицията, в централната горна част върху масата се е излегнала една фигура, на човек, който се протяга на едно от блюдата. Ясно се вижда лицето, одеждите му, ръката му. Прави впечатление, че за разлика от останалите апостоли, около масата заедно с Исус Христос той няма ореол около главата. Това разбира се е препратка към Юда”, обяснява д-р Кирил Йорданов.
Интересен детайл е храната на масата, вместо типичните меса и вина се вижда, че апостолите се хранят с ряпа и лук.
Д-р Йоанна Бенчева от Историческия факултет на Софийския университет припомня, че има различни спорове сред различни изследователи. Някои смятат, че това е, защото е много често срещана храна, други обаче са на мнение, че това има и някаква друга натовареност - ряпата предупреждава за нещо лошо, което ще се случи, тоест Юда ще предаде Христос.
Добрата акустика в храма е благодарение на четири гърла на керамични съдове, вградени в стените. До днес учените продължават да разкриват нови детайли и надписи, скрити в стените.
Последният е открит при почистването на стара римска колона, използвана в средновековието за олтарна маса.
Според д-р Калин Йорданов той е триредов, най-вероятно се отнася към 2-рата половина на 13 век и навярно е оставен от служител на храма - някой си Ипарий, който е оставил името си в началото на надписа.
Любопитно е не само началото, но и краят на надписа, той завършва с едно озадачаващо за специалистите словосъчетание – Бог Катар. „Дали Катар идва от гръцкото Катарос , което ще означава Бог чистий или богът на чистите, или пък е някаква препратка и връзка на каратизма и богомилството. Можем само да гадаем”, смята д-р Кирил Йорданов.
Дарител или съвременен ктитор на черквата
Подобно на нейните създатели днес един човек поема грижата за Боянската църква и някои дори го наричат съвременния ктитор на черквата. Няма финансовата възможност да дари пари, но дарява труда си.
Въпреки реставрирането на храма преди година заплаха застраши средновековната реликва. Трева, поникнала на покрива, можеше да причини теч, който да увреди музея.
„Нощен кондуктор съм и просто се възмутиха от един репортаж, за Боянската църква, като гледах, че са обещали фирма да третира с препарати и се възмутих, не може ли първо да окосите. И на моя квартирант му казах- "Пенчо, аз ще я оправя тази черква. Така не се прави”, споделя Иван Близнаков.
Иван не е боянски майстор, но е родопски, шегува се той сам. Той разказва, че за да оправи покрива се връзва с едно въже за дърво, през билото на покрива, с колан като един истински алпинист.
„Важни са светците под мен, те ме пазят. Хората не го схващат, едни ме мислят за будител, други за будала”, казва обаче Иван. След като оправя покрива, се заема с нова кауза. Да възстанови разрушената ограда на черквата.
Освен че иска да запази хилядолетната светиня, доброволецът се надява и с примера си да даде урок на двамата си внука. Иска да им завещае да поемат неговото дело.
Освен че се грижи за своята светиня, Иван открива и магията на тайните, които тя пази. Отскоро в предверието на църквата е и специална експозиция с непоказвани до сега реликви от църквата, намерени при различни археологически проучвания.
„Някои се удивляват на красотата на Десислава, други на уменията на този незивестен Боянски майстор, който е успял да пресъздаде тези автентични портрети ....Трети се удивляват на самата архитектура, защото тя изглежда мъничка декоративна църква. ....Много се е писало, много публикации има по тая тема, като е архитектура колко е тя великолепна и все пак ние нямаме толкова много запазени паметници от 13-тия век, а може би и от по-рано”, посочва доц. Бони Петрунова – директор на НИМ.
Псалтир от 13 век, поменик и различни сребърни монети са само част от "знаците на паметта", които експозицията разкрива.
Боянска църква е единствена сред българските храмове, която е паметник със световно значение – в първите 50 обекта е от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
За да разгледат десетките истории, разказани по стените, идват хора от цял свят. Само за миналата година от тук са минали повече от 80 000 души. А какви още неразказани тайни крие Боянската църква, може да разберете, само ако я посетите.
